Определение № 31 от 15.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 458/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Пирдоп чрез процесуалния представител адвокат М. срещу решение № 2706 от 5. 12. 2019 г. по в. т. д. № 3173/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 534 от 20. 03. 2019 г. по т. д. № 3902/2016 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е постановено, на основание чл. 409 ГПК, на „Георгиев кънстръкшън студио“ ЕООД да се издаде дубликат на изпълнителен лист, издаден на 30. 06. 2017 г. на „Емпая“ ЕООД, въз основа на решение от 13. 07. 2015 г., постановено от Борсов арбитраж при Софийска стокова борса по арб. д. № 16/2014 г., с което Община Пирдоп е осъдена да заплати на „Емпая“ ЕООД посочените в решението суми. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че цесията на вземането по арбитражното решение е надлежно съобщена на длъжника – касатор в настоящото производство с връчване на същия на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ГПК, представляващо приложение към депозираната в производството пред СГС молба. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя значимия за изхода на спора въпрос, за който твърди, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „С връчване на препис от доказателствата по делото счита ли се за връчено уведомлението от цедента на длъжника съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД?“ Ответникът по касационната жалба „Георгиев кънстръкшън студио“ ЕООД – [населено място] не е депозирал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е установено, че с решение от 13. 07. 2015 г. по арб. д. № 16/2014 г. на Борсов арбитраж при Софийска стокова борса, ответната община е осъдена да заплати на „Емпая“ ЕООД сумата от 64 611, 60 лв., представляваща неизплатена цена на доставено дизелово гориво, ведно с обезщетение за забавено изпълнение в размер на 28 710, 95 лв. и 8 848, 88 лв. разноски, както и че въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора. Изложил е, че съгласно удостоверение на ЧСИ В. Н. по изп. д. № 192/2016 г. изпълнителният лист и всички документи по образуваното въз основа на него изпълнително дело са били откраднати през нощта на 12. 04. 2018 г. срещу 13. 04. 2018 г. В решението е посочено, че с договор за цесия от 12. 11. 2014 г. вземането по процесния изпълнителен лист е прехвърлено от „Емпая“ ЕООД на „Георгиев кънстръкшън студио“ ЕООД. Решаващият състав е констатирал, че уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цесията, изходящо от цедента, представляващо приложение към молба от 20. 11. 2018 г. за уточняване на искането по чл. 409 ГПК, е връчено на длъжника – Община Пирдоп на 4. 01. 2019 г. С оглед тази фактическа установеност въззивният съд е направил извод, че са налице предпоставките по чл. 409, ал. 1 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителния лист в полза на „Георгиев кънстръкшън студио“ ЕООД. Счел е, че цесията е породила действие за длъжника, считано от 4. 01. 2019 г., тъй като по делото е установено, че на тази дата на ответната община е връчено уведомлението от цедента за прехвърлянето на вземането, като се е позовал на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационния жалбоподател въпрос е обуславящ за изхода на спора, но не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД е формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, намерила израз в решение № 123 от 24. 06. 2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 3 от 16. 04. 2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о, решение № 78 от 9. 07. 2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. и др., която не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед поставения значим за изхода на делото въпрос. В цитираните решения е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД; същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В съответствие с тези разрешения въззивният съд е приел, че в случая цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника, тъй като изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към молбата за отстраняване нередовностите на молбата по чл. 409 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решение № 2706 от 5. 12. 2019 г. по в. т. д. № 3173/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение