Определение № 1608 от 02.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4066/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Л. С., чрез адв. Г. Г. срещу решение № 388/01.07.2024 г. по в.гр.д. № 326/2024 г. на Окръжен съд Враца, с което, като е отменено частично първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от касатора срещу Районен съд Козлодуй иск по чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 950,00 лв. –обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане и приключване в разумен срок на гр.дело № 1030/2022 г. по описа на Районен съд Козлодуй. Касаторът иска отмяна на въззивното решение с доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания по чл.281, т.3 ГПК. В контекста на оплакването, че неправилно е отречено необосновано забавяне на производството по делото, въпреки установените отделни продължителни периоди на бездействия от страна на съдията - докладчик, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК (противоречие с решение № 48/06.04.2020 г. по гр.д. № 1610/2019 г. на IV г.о.) следните въпроси: 1/ Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл.2б ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдии в конкретния съд?; 2/ Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл.2б ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция? и 3/ Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция целия период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото? Касаторът се позовава и на основанието по чл.280, ал.2, предл.3то ГПК - очевидна неправилност, тъй като съдът приложил нормата на чл.2б ЗОДОВ в противоположен на нейния основен смисъл – да противодейства на необоснованите забавяния при разглеждане и решаване на делата. Насрещната страна по жалбата – ответникът Районен съд Козлодуй, възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване и оспорва оплакванията за неправилност на въззивното решение. Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационен контрол, настоящият състав съобрази следното: Въззивната инстанция е възприела установената по делото фактическа обстановка, съгласно която: гр.д. № 1030/2022 г. по описа на РС-Козлодуй е образувано по искова молба на В. С. от 26.07.2022г.; разпределено е на случаен принцип на доклад на съдия Жаклин Георгиева Димитрова – Алексиева; на 27.07.2022 г. съдията-докладчик е постановил размяна на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК; на 11.08.2022 г. е постъпил отговор от ответника, който е поискал привличане на трето лице-помагач по делото,срещу което е предявил обратен иск; с определение от 30.09.2022 г. съдията-докладчик е оставил обратния иск без движение; на 13.10.2022 г. ответникът е изпълнил указанията на съда; с определение от 25.11.2022 г., съдът е конституирал третото лице помагач, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл.131 ГПК; на 01.02.2023г. са подадени отговори от третото лице помагач, ответник по обратния иск; с определение по чл.140 ГПК от 12.09.2023 г. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проекта си за доклад по делото и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2023 г.; в с.з. на 07.11.2023 г. делото е обявено за решаване, а на 27.11.2023 г. е постановено решението. За периода до насрочване на делото съдията-докладчик е отсъствал от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност общо 76 дни. При тези факти въззивният съд е мотивирал крайния си извод, че не е нарушено правото на ищеца за гледане на гр.д. № 1030/2022 г. по описа на РС-Козлодуй в разумен срок по следния начин: Доколкото се защитава право, предвидено в чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, приложими са и следва да се съобразяват и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, според която разумността на срока на едно производство зависи от конкретни обстоятелства, като факторите, които винаги се вземат под внимание, са сложността на случая, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните административни и съдебни органи, като при прилагането на последния критерий, съдът взема предвид и какво е „в риск“ за жалбоподателя. Продължителността на делото пред първата инстанция – от депозиране на исковата молба до постановяване на съдебното решение е 1 г. и 4 м., като този период не може да бъде приет като „неразумен срок“ за разглеждане на конкретното дело с оглед неговите специфики, а именно: предявени два главни и два акцесорни обективно съединени искове, привличане на трето лице-помагач на ответника, приет за съвместно разглеждане обратен иск, значителен обем писмени доказателства, допусната съдебно-счетоводна експертиза. От друга страна, макар и спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по глава X ГПК „Бързо производство“, тъй като предметът му е не е свързан с лишаването на ищеца от правото на труд и съответно от възможността да реализира трудов доход, а се претендира заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение – поощрение, което е изплащано на ищеца и заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд. В действителност е налице един значителен период, в който се констатира бездействие на съдията-докладчик, а именно от 01.02.2023 г. до 12.09.2023г., но допуснато забавяне при насрочването на делото не променя извода за разумна обща продължителност на съдебното производство, която именно е релевантна за отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ. Доводите на ищеца, обосновани от сравнение с разглеждането на идентични спорове, разпределени на останалите съдебни състави в Районен съд Козлодуй, са приети от въззивния съд за неоснователни, предвид наличието на обективни причини за забавяне насрочването на делото - отпуск поради временна неработоспособност и успоредното изпълнение от страна на съдията-докладчик Жаклин Димитрова-Алексиева на функциите на административен ръководител – председател на РС-Козлодуй. Въззивният съд изрично е посочил, че макар отсъствието на съдията поради отпуск за временна неработоспособност да е било продължително, то е било в различни периоди и не би могло да обоснове необходимост от предприемане на мерки като преразпределение на делата на останалите съдии от съда или командироване на съдии от други съдилища, каквито мерки обикновено се предприемат при продължително непрекъснато отсъствие на съдия. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният от касатора първи въпрос е обуславящ, но с обжалваното решение не е разрешен в отклонение от създадената по приложението на чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС практика на ВКС (решение № 66/02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г., III г. о., решение № 72/18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г., III г.о., решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г., IV г. о., соченото от касатора решение № 48/06.04.2020г. по гр.д.№ 1610/2019, ВКС, ІV ГО, и др.).Според разрешенията й, не съществуват фиксирани срокове за нито един вид съдебно производство и всяка отделна ситуация се разглежда на принципа „случай-за-случай“, като преценката на „разумния срок” варира в зависимост от конкретните обстоятелства. Нормата на чл. 6, § 1 от Конвенцията изисква проверка на производството като цяло и от гледна точка на всички етапи и възможности, предоставени на жалбоподателя, а не оценка на отделни процедурни нарушения сами по себе си. От значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ (Finger v. Bulgaria, Zmalinski v. Poland, Piatkowsky v. Poland, Scordino v. Italy, Obermeier v. Austria, Pretto and Others v. Italy, Capuano v. Italy, Surmeli v. Germany, Zimmermann and Steiner v. Switzerland, Khan v. the United Kingdom и др.), а именно: държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят и на изискванията на чл. 6, § 1 от Конвенцията, включително - задължението да разглеждат делата в разумен срок; те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи; разумността на срока, в който е продължило едно дело, се оценява с оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството; при преценката си за разумността на релевантния период съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи; сложността на делото се преценява съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на страните и свидетелите, нуждата да се проучат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни обстоятелства; за преценка поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството; общи забавяния, причинени случайно (внезапно) от пренатовареността на съда, могат да бъдат допуснати, ако не са продължителни, и когато властите са предприели съответните разумни мерки за разглеждане на делата с оглед на тяхната спешност и значимост; нарушението на законови срокове, установени в националния закон не води непременно до нарушение на чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС. Въззивният съд се е съобразил изцяло с цитираните разрешения, за да определи общата продължителност на конкретното производството пред първата инстанция от 1г. и 4 месеца за разумен срок за разглеждането на делото. Причините за забавяне при насрочването на делото - отпуск по болест, успоредно изпълнение на функциите на административен ръководител от съдията докладчик, натовареност за съда над средната за страната - са обсъдени в отговор на нарочни доводи на страните, без с тях (възможността да бъдат избегнати) да е обоснована преценката за нарушение на правото по чл.6§1 от Конвенцията. Вторият и третият въпроси на касатора не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. Исковата претенция е за обезщетяване вреди от нарушаване правото на разумен срок по висящо дело. Хипотетичната възможност евентуално конкретно забавяне пред първата инстанция да бъде компенсирано от горната инстанция се сочи от въззивния съд само като пример в подкрепа на тезата, че от значение е общата продължителност на производството- висящо или приключило, а не забавянето в извършване на конкретно процесуално действие. Продължителността на времето от момента на сезиране на съда по забавеното дело до изпращането му на друга инстанция също е извън предмета на спора. Въззивният съд нито е установил, нито е изследвал тази продължителност, за да прецени спазен ли е разумният срок за разглеждане на делото. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и поради очевидна неправилност на въззивното решение. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти. Заявеното без допълнителни аргументи от касатора, че нормата на чл.2б ЗОДОВ е приложена от въззивния съд в противоположния й смисъл, не следва от прочита на обжалвания акт. То е умозаключение, чиято правилност не е проверима във фазата по селектиране на касационната жалба. В обобщение, няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО