Определение № 5969 от 19.12.2024 г. на ВКС по д. № 4599/2024 г.

Производството е по чл.135 ал.5 АПК. Образувано е по спор между и Административен съд – София град /АССГ/ и Софийски районен съд /СРС/ кой от тях се явява компетентен да разгледа подадената от Е. П. Ф. искова молба срещу Комисия за противодействие на корупцията /К./, с която се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 5 000 лв и 1 433,52 лв обезщетение за забавено изпълнение в периода 26.08.2021 г. – 05.03.2024 г. Исковата молба е подадена пред АССГ, който с определение № 2492/ 07.03.2024 г. е разделил производството по адм.д.№ 2312/ 2024 г. и постановил по това дело да продължи разглеждането на посочените по-горе искове. Разпоредил връчването на препис от исковата молба на ответника, който в депозиран отговор срещу нея оспорил компетентността на административния съд. След като взел становищата на страните по този въпрос, с определение № 16890/ 16.09.2024 г. АССГ възприел доводите на ответната К., че компетентен да разгледа исковете е общият съд /като се позовал на определение на петчленен състав на ВКС и ВАС по д.№ 17/ 2021 г./, прекратил производството пред себе си и го изпратил по подсъдност на СРС. Пред районния съд делото е образувано на 24.09.2024 г. под № 56273/ 2024 г. С определение № 46805/ 17.11.2024 г. СРС е повдигнал спора по чл.135 ал.5 АПК пред настоящия състав. Този съд намерил, че е приложима разпоредбата на чл.1 ЗОДОВ, защото се претендира отговорност за вреди от административна дейност. Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа исковата молба на Е. Ф. е СРС. Фактическите обстоятелства, на които се основава претенцията срещу К., са изложени в исковата молба по следния начин: Е. Ф. била лице, задължено да подава декларация за имущество и интереси пред КПКОНПИ /с правоприемник К./. Декларациите били подадени в законния срок в МВР, което служебно ги препратило на КПКОНПИ, но въпреки това срещу Е. Ф. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /пропуснат срок за деклариране/, впоследствие и наказателно постановление за извършеното нарушение, с което й била наложена глоба в размер 1 000 лв. По жалба на Е. Ф. това наказателно постановление било отменено с влязло в сила съдебно решение. С тези действия Комисията причинила на Е. Ф. неимуществени вреди, поради което тя претендира ответникът да бъда осъден да й заплати обезщетение за тези вреди в размер 5 000 лв и обезщетение за забавено изпълнение на това задължение в размер 1 433,52 лв. Тези фактически твърдения и петитум следва да се отнесат към хипотезата на чл.2а ЗОДОВ, според която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. К., като правоприемник на КПКОНПИ, е именно органът, предвиден в закона за изпълнение на действията по него и служителите на този орган са длъжностните лица, които разпоредбата на чл.2а ЗОДОВ визира. Както е изяснено в определение № 52/ 27.07.2016 г. по адм.д.№ 43/ 2016 г., 5-членен състав на ВКС и ВАС, решаващо за определяне на компетентния съд се явява анализът на основния характер на осъществяваната от Комисията дейност, а не правната природа на отменения акт. С оглед систематичното място на разпоредбата на чл.2а ЗОДОВ, законодателят е имал предвид отговорността на държавата за дейността на Комисията да се реализира пред общите съдилища по ГПК подобно на отговорността за дейността на правозащитните органи, какъвто характер носят белезите на производството и дейността на Комисията, а не пред административните съдилища. А в цитираното от АССГ определение № 36/ 27.10.2021 г. по д.№ 17/ 2021 г., петчленен състав на ВКС и ВАС, изрично е прието, че наличието на правилото на чл.2а ЗОДОВ изключва приложението на общата норма на чл.1 от този закон. Гаранционно обезпечителната отговорност на държавата на основание чл. 2а ЗОДОВ е за всяка дейност, която е в изпълнение или е по повод изпълнение на правомощията на комисията. Би противоречала на изискването за предвидимост и правна сигурност правна уредба, според която отговорността на държавата по чл. 2а ЗОДОВ се реализира по различен начин в зависимост от акта, който издава комисията. Настоящият съдебен състав не намира основания да се отклони от тази практика, според която разпоредбата на чл.2а ЗОДОВ се явява специална по отношение на тази по чл.1 ЗОДОВ, а това означава, че и за отговорността за вреди от административна дейност на длъжностни лица при К. компетентен да се произнесе е общият, а не административният съд. По изложените съображения петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд