Определение № 60465 от 09.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба с вх. № 13769/20.12.2017 г. от „Харъб“ ЕООД, [населено място], област Русе, чрез пълномощника си адв. Е. К. от АК-Русе, против въззивно решение № 468 от 08.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 580/2017 г. на Русенски окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 99 от 03.05.2017 г. на Районен съд – Бяла, І-ви граждански с-в, постановено по гр.д. № 1115/2016 г., са уважени предявените от Н. Х. И. от [населено място] срещу „Харъб“ ЕООД, обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Н. Х. И., извършено със заповед № 18/07.12.2016 г. от пълномощник на управителя Б. М. ван ден Б. на „Харъб“ ЕООД; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението – „оператор каучуково производство“ в „Харъб“ ЕООД и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата от 615 лв. като обезщетение за времето на оставане без работа в резултат на уволнението, за периода 07.12.2016 г. - 23.12.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.12.2016 г. до окончателното й изплащане. Касаторът моли да се отмени обжалваното решение, като релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК и тъй като е постановено Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, пречката, поради която е спряно производството, е отстранена, затова на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящето дело е възобновено с определение № 36 от 10.02.2021 г. по делото за провеждане на производство по чл. 288 ГПК. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следния правен въпрос: Задължен ли е работодателят в заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата /чрез изброяването им, или като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение/ или това не е необходимо. Касаторът поддържа, че въпросът е обусловил изхода на делото и е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведеното основание се позовава на постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС: решение № 318/11.11.2014 г. на ВКС по гр.д. 1201/2014 г., ІV г.о., решение № 15/05.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 209/2012 г., ІV г.о., решение № 202/19.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 804/2011 г., ІV г.о. и решение № 564/22.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 774/2011 г., ІV г.о. Ответникът по касационната жалба Н. Х. И. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, с което предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са уважени като основателни, въззивният съд е приел, че ищецът е работил в „Харъб“ АД, [населено място] по трудов договор на длъжността „оператор каучуково производство“. Със заповед № 18 от 07.12.2016 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата. Въззивният съд е счел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна и че работодателят не е доказал факта „липса на качества“ у работника, което е било в негова тежест. Според въззивния състав заповедта за уволнение може да бъде мотивирана и с друг документ, към който да препраща и който да е бил известен на работника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Макар в процесната заповед да има такова препращане към дневните рапорти и рекламациите от клиенти, не става ясно дали тези документи са били известни на ищеца, за да може да организира своята защита. От друга страна, съдът е приел, че от доказателствата по делото не може да се обоснове извод, че получените негативни резултати в производителността се дължат на липсващи у ищеца качества, а събраните свидетелски показания сочат не на обективна невъзможност за работника да се справя с работата, а за виновно поведение, което обуславя прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, различно от процесното. Във въззивното решение има и препращане към мотивите на първоинстанционния акт на основание чл. 272 ГПК, обосноваващи незаконосъобразността на заповедта за уволнение и недоказаността на липсващите у ищеца качества за заеманата длъжност. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения правен въпрос. Това е така, тъй като въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. Настоящата инстанция намира, че в случая не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС при произнасяне на въззивния съд по поставения правен въпрос, който е от значение за изхода на делото. Според приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК, фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора – в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват, или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът, по който работникът се справя с възложената работа). Във връзка с извода за незаконосъобразност на заповедта за уволнение въззивният съд освен собствени мотиви, на основание чл. 272 ГПК е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение, според които в процесната заповед не са конкретизирани качествата на служителя, чиято липса препятства изпълнението на трудовите функции, нито са посочени факти, от които да се направи извод, че е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Възприетото от въззивния съд разрешение по поставения правен въпрос е в съответствие както със задължителната съдебна практика, съдържащата се в цитираното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, така и с установената съдебна практика на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК, в т.ч. и с тази, посочена от касатора, поради което не са налице предпоставките за допускането на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения правен въпрос. При този изход на делото, на касатора не следва да му бъдат присъдени поисканите разноски за касационното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,