Определение № 2557 от 08.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1895/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименувана „частна касационна жалба“/ на „В. тур“ АД, [населено място] срещу определение № 869 от 9.04.2024 г. по ч. т. д. № 444/2024 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 455 от 21.12.2023 г. по в. ч. т. д. № 470/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 639 от 5.06.2023 г. по т. д. № 456/2022 г. на Пловдивски окръжен съд за оставяне без уважение на искането на „Захарен комбинат – П.“ АД, [населено място] за възобновяване на производството по делото. Частният жалбоподател „В. тур“ АД поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че атакуваното определение има преграждащ за него характер, тъй като в диспозитива му за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение не е посочено по коя жалба се е произнесъл съдът. Излага съображения, че при постановяване на обжалваното пред ВКС определение Пловдивски апелативен съд не е спазил задължителните указания на ВКС, съдържащи се в отменителното определение по ч. т. д. № 1778/2023 г. на ВКС, І т. о. Сочи, че визираното нарушение на процесуалните правила обосновава очевидната неправилност на атакуваното определение на Пловдивски апелативен съд. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответниците по частната жалба Б. Б. Николова, Пресиана Б. Николова и Б. Б. Николова чрез тяхната майка и законен представител Аена П. Д. изразяват становище, че обжалваното определение на ВКС е правилно. В депозирания отговор на частната касационна жалба от ответника „Захарен комбинат – П.“ АД се поддържа, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима като насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Обжалваното определение, постановено от ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по частни касационни жалби на ответниците „Захарен комбинат – П.“ АД и „В. тур“ АД, с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 455 от 21.12.2023 г. по ч. т. д. № 470/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, не е от тези две категории. С определението по чл. 274, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на касационното обжалване като извършва преценка за наличието на установените в процесуалния закон предпоставки въззивното определение да бъде допуснато до касационен контрол. Проверката за съществуването на основанията за допускане на касационно обжалване представлява специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд, която не дава разрешение на процесуален или материалноправен спор на страните, а осъществява селекция на касационните жалби по посочени в закона – чл. 280 ГПК, приложим на основание чл. 274, ал. 3 ГПК в случая, критерии. С оглед тези особености на определението, постановено в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, отказът да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не подлежи на обжалване, тъй като това не е изрично предвидено от закона и определението не е с преграждащо значение от гледна точка развитието на исковия процес. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че по отношение на него обжалваното определение се явява с преграждащ характер, тъй като касационният съд е оставил без разглеждане жалба му срещу въззивното определение. Видно от мотивите и диспозитива на атакуваното определение съставът на ВКС е разгледал въведените от частните касационни жалбоподатели ответници по предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД „Захарен комбинат – П.“ АД и „В. тур“ АД основания по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за достъп до касация и след преценка, че те не са налице, не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение. Поддържаната от жалбоподателя теза за оставяне без разглеждане на подадената от него частна касационна жалба не съответства на намерилия отражение в диспозитива на обжалвания акт извод, че в случая не са налице предпоставките за допускане на исканото от двамата частни касатори касационно обжалване. По изложените съображения частната жалба на „В. тур“ АД като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение