Определение № 345 от 21.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1412/2020 г.

Производството e по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Минна компания – Петров“ АД със седалище в [населено място] против определение № 1394 от 12.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1510/2020 г. на Апелативен съд – София. С посоченото определение е потвърдено определение № 994 от 18.02.2020 г. по т. д. № 2129/2019 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено поради неподведомственост производството по предявения от „Минна компания – Петров“ АД против „ОББ Интерлийз“ ЕАД отрицателен установителен иск за недължимост на суми по 4 бр. договори за лизинг в размер общо на 75 377.18 лв. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател навежда оплаквания за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че страните по делото са обвързани от валидно арбитражно споразумение по смисъла на чл.7, ал.2 ЗМТА, изключващо компетентността на сезирания съд да разгледа и разреши спора, предмет на делото. Излага доводи, че арбитражната клауза в представените от ищеца Общи условия по договор за финансов лизинг на транспортни средства, към която препращат договорите за лизинг, не следва да се квалифицира като арбитражно споразумение, тъй като в общите условия е положен само един подпис без посочване на автора и е невъзможно да се установи дали страните са постигнали съгласие в изискуемата от чл.7, ал.2 ЗМТА писмена форма за действителност възникналите помежду им спорове да се разрешават от арбитраж. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „ОББ Интерлийз“ ЕАД - [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за оставяне на частната касационна жалба без уважение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК. Производството по т. д. № 2129/2019 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на „Минна компания – Петров“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск против „ОББ Интерлийз“ ЕАД за недължимост на сумата 75 377.18 лв., претендирана за плащане с покана за доброволно изпълнение № 2731/04.10.2019 г. на основание договори за финансов лизинг на оборудване от 17.11.2011 г., 26.03.2014 г. и 31.03.2015 г. и договор за финансов лизинг на транспортно средство от 06.12.2011 г. В срока за отговор на исковата молба ответникът ответникът „ОББ Интерлийз“ ЕАД е направил възражение за неподведомственост на спора и е поискал делото да бъде прекратено поради наличие на арбитражно споразумение, обективирано в чл.18.4 от приложимите към договорите Общи условия по договор за финансов лизинг на транспортни средства в сила от 01.03.2011 г. В клаузата на чл.18.4 от общите условия е предвидено всички спорове, породени от съответния договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, да бъдат разрешавани от Арбитражен съд при БТПП съобразно неговия правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. Първоинстанционният съд е преценил възражението за неподведомственост на спора за основателно и с определение от 18.02.2020 г. е прекратил производството по делото на основание чл.15, ал.1 вр. чл.19, ал.1 ГПК, след като е приел, че клаузите на чл.18.4 от общите условия в сила от 01.03.2011 г. съдържат отнапред постигнато от страните споразумение за разглеждане на възникналите по повод на договорите спорове от Арбитражен съд при БТПП. При произнасяне по възражението съдът е констатирал, че общите условия са били известни и предадени на ответника - лизингополучател, който ги е приел с изрично изявление в договора, включващо и декларация за сключване на съответния договор при действието на общите условия в сила от 01.03.2011 г., като авторството на обективираните в договорите изявления е удостоверено с нотариална завера на подписите за всяка от договарящите страни. Сезиран с честна жалба от дружеството – ответник, Апелативен съд – София е потвърдил обжалваното определение, споделяйки изцяло изводите на първоинстанционния съд за неподведомственост на спора на държавните съдилища. Въззивният съд е изложил съображения, че с подписването на договорите за лизинг от законния представител на лизингополучателя „Минна компания – Петров“ АД дружеството се е съгласило с всички договорни клаузи, в т. ч. и с клаузите, според които договорите се сключват при действието на общите условия в сила от 01.03.2011 г. Като е взел предвид инкорпорираното в текста на всеки договор изявление на лизингополучателя, че е получил общите условия и ги приема, както и обстоятелството, че в чл.18.4 от общите условия се съдържа клауза за разрешаване на възникналите по повод на договорите за лизинг спорове от Арбитражен съд при БТПП, въззивният съд е формирал извод, че страните са обвързани от валидно арбитражно споразумение, дерогиращо компетентността на сезирания държавен съд да разгледа спора за недължимост на суми по договорите за лизинг. За неоснователно въззивният съд е счел възражението на ответника, че в общите условия има само един подпис и е невъзможно да се установи дали лизингополучателят е изразил съгласие със съдържащата се в чл.18.4 арбитражна клауза. Съдът е посочил, че нотариалната заверка на подписите на представителите на двете договарящи страни удостоверява и авторството на обективираното в договорите изявление на лизингополучателя за приемане на предложените от лизингодателя общи условия със съдържанието, в което е включена и арбитражната клауза на чл.18.4. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значим за изхода на делото следния въпрос, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 3/05.03.2019 г. по т. д. № 2646/2018 г. на І т. о. и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: „Трябва ли обективирано в Общи условия арбитражно споразумение да има реквизитите на двустранен договор, съгласно императивните разпоредби на чл.7 от ЗМТА“. Касационно обжалване по посочения въпрос не може да се допусне, тъй като прекратяването на производството по предявения от жалбоподателя отрицателен установителен иск не е обусловено от неговото разрешаване - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При постановяване на определението си въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валидно арбитражно споразумение, отговарящо на изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА за форма и съдържание. Съдът е формирал извод, че е спазена изискуемата от чл.7, ал.2 ЗМТА писмена форма за действителност на арбитражното споразумение, след като е установил, че споразумението е обективирано в общи условия, за които ответникът - лизингополучател е изразил изрично писмено съгласие да бъдат неразделна част от съдържанието на договорите и неговото волеизявление за приемане на общите условия (в т. ч. и на арбитражното споразумение) е скрепено с нотариално заверен подпис. Предвид така формирания извод поставеният в изложението въпрос не е значим за изхода на делото и не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е и отсъствието на поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Обжалваното определение не е постановено в противоречие със соченото от жалбоподателя решение № 3/05.03.2019 г. по т. д. № 2646/2018 г. на ВКС, І т. о., в което е възприето разрешението, че „арбитражното споразумение следва да бъде валидно, в противен случай то се приравнява на липсващо такова, като недействителността му се преценява съобразно материалноправните основания за недействителност на договорите по чл.26 ЗЗД“. Въззивният съд не е констатирал пороци, включително по отношение на формата, които да водят до недействителност на арбитражното споразумение, а е достигнал до извод, че страните са обвързани от валидно арбитражно споразумение, дерогиращо правораздавателната компетентност на сезирания съд да разреши конкретния правен спор. При липса на твърдяното противоречие с практиката на ВКС няма основание определението да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага въпросът, с който е обоснована общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изискванията към формата и съдържанието на арбитражното споразумение са уредени точно и изчерпателно в разпоредбата на чл.7 ЗМТА, която – противно на твърденията на частния жалбоподател, не е неясна и не съществува необходимост действителното й съдържание да бъде разкривано по тълкувателен път. Въпросът дали в случаи като процесния, при които арбитражното споразумение е включено като клауза в общи условия към договор, общите условия трябва да са подписани от двете страни, за да е спазена писмената форма по чл.7, ал.2 ЗМТА, е от значение за конкретното дело, но не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поради това по отношение на обжалваното определение не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,