Определение № 4629 от 16.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1846/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. А., подадена чрез процесуален представител адв. Г. К. против решение № 38/22.01.2025г., постановено по в.гр.д. № 896/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 662/03.04.2024г. по гр.д. № 4149/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД е прието за установено в отношенията между страните, че А. Н. А. с ЕГН [ЕГН] дължи на „Бултерм-08“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 8750.20 лева, представляваща сбор от главници – дължими възнаграждения за материали и труд по неформален договор за изграждане на слънчева инсталация за гореща вода и за изграждане на битова отоплителна инсталация, както и на ВиК инсталация в новопостроена къща, собственост на ответника в [населено място], общ. Болярово, обл. Ямбол, за които са издадени следните фактури: фактура № 0000000406/31.12.2022г. на стойност от 2183.20 лв., фактура № 0000000407/03.01.2023г. на стойност от 1614.01 лв., фактура № 0000000409/07.01.2023г. на стойност от 600 лв., фактура № 0000000411/10.01.2023г. на стойност от 3841.03 лв., фактура № 0000000412/10.01.2023г. на стойност от 511.96 лв., както и сумата от 320.82 лева, представляваща сбор от лихва за забава върху всяка от описаните главници за периода от деня на издаването й до датата на подаване на заявлението в съда – 17.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2023г. до окончателното плащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1431 от 18.05.2023г. по ч.гр.д. № 2941/2023г. по описа на Районен съд – Бургас. В жалбата се излагат касационни доводи за пороци на обжалваното решение отговарящи на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателят отправя искане за допускане на касационното обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Бултерм-08“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. З. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, но е насочена срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Съгласно уредбата на приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Т.е. въззивните съдебни решения по искове с цена до 5000 лв. по граждански дела, законодателят е изключил изрично от обхвата на касационния контрол. Предмет на образуваното пред Районен съд – Бургас гражданско дело са били предявени от „Бултерм-08“ ЕООД срещу А. Н. А. обективно кумулативно съединени искове за установяване на парично вземане по пет фактури с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба ищецът "Бултерм-08" ЕООД, [населено място] е изложил твърдения, че между страните са сключени неформални договори за изработка първоначално с предмет за изграждане на отоплителна и слънчева инсталация, а впоследствие за изграждане на ВиК инсталация /молба на л. 68/. В процеса на изграждането са били правени и допълнителни поръчки на части, материали, стоки и др., които са доставяни, фактурирани и допълнително заплащани. Съгласно уговореното ответникът – възложител е следвало да заплати стойността на вложените в изграждането на отделните системи материали и труд при доставката им, като за отделните материали след влагането им дружеството издавало отделни фактури. Процесното вземане е остатък от незаплатени работи и вложени материали съгласно съдържанието на фактурите, а именно: пелетни камини; доставка на описани стоки и монтаж на слънчева система; доставка и монтаж на подово отопление; доставка и монтаж на ВиК; доставка на описани стоки и монтаж на термо помпа. Посочил, че строително-монтажните работи по обекти били приети с отделни протоколи, в т.ч. за хидравлично изпитване в обект „Изграждане на слънчева инсталация за гореща вода“ и за пневматично изпитване в обект „Изграждане на битова отоплителна инсталация“. При тези данни, настоящата инстанция приема, че са предявени специални установителни искове за парични суми, дължими по отделни неформални договори за изработка, съответно за изграждане на слънчева инсталация за гореща вода; за изграждане на битова отоплителна инсталация; а впоследствие и за изграждане на ВиК инсталация в собствена на ответника новопостроена жилищна сграда в [населено място]. Претенциите са за установяване на вземане за стойността на доставка, монтаж и вложени материали съгласно съдържанието на фактурите във връзка с изпълнението на всеки от различните договори. Видът на уговорените строително-монтажни работи и дължимото възнаграждение по всеки от договорите по твърдение на ищеца са уговаряни по повод на всяко възлагане. Отношенията между страните не са свързани със сключен един изричен договор, определящ общо параметрите на конкретно договорно правоотношение с продължаващо във времето изпълнение. Отделните услуги, за които са издавани фактурите, не могат да се разглеждат като престации по изпълнение на една единна сделка, а следва да се квалифицират като престации по изпълнение на самостоятелни договори, всеки от които с различен предмет, индивидуализиран в съставена за целта фактура. Поради самостоятелния им характер, вземанията по всяка една от фактурите са обект на защита със самостоятелна искова претенция по чл. 422, ал. 1 от ГПК. По всеки един от така съединените искове, се създават самостоятелни процесуални отношения със съда. Той преценява допустимостта на всеки един поотделно. Стойността на отделните вземания, с която се съизмерява цената на всеки от разгледаните от въззивния съд обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК е под 5000 лв. Сборът от цената на обективно съединените искове е ирелевантен, както за родовата подсъдност на делото, така и за достъпа до касационен контрол. А касационното обжалване е ограничено по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК за всички видове граждански дела по оценяеми искове, независимо от вида на исковата защита. При тези обстоятелства следва да се приеме, че въззивното решение е изключено от обхвата на касационния контрол по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, независимо от факта, че общата стойност на защитаваните парични вземания надхвърля въведения в закона минимален праг за достъп до касационно обжалване по граждански дела. В изложения смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Определение № 201 от 13.04.2016г. по т.д. № 475/2016г., II ТО; Определение № 210 от 28.06.2019г. по т.д. № 3081/2018г., II ТО; Определение № 269 от 2.10.2012г. по т.д. № 105/2012г., II ТО; Определение № 1661 от 29.05.2025г. по т.д. № 519/2025г., I ТО и цитираните в него; Определение № 2812/08.10.2025г. по ч.т.д. № 1768/2025г., I ТО и цитираните в него. На това основание въззивното решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът по касация има право на поискани разноски. Искането обаче не е доказано, поради което разноски на страната не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение