Определение № 1800 от 17.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 813/2026 г.

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ответника С. Б. Г., приподписана от адв.А. М., срещу решение № 332/12.06.2025г. по възз.т.д.№ 70/25г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 260026/15.01.2024г. по гр.д.№ 3880/2019г. на Софийски градски съд, с което е обявена относителната недействителност по отношение на „Ти би Ай банк“ ЕАД на договор за продажба на дружествени дялове по чл.129 ТЗ, рег. №№ 20760 и 20761/12.12.2018г. на Нотариус № 271, по силата на който С. Б. Г. (с предходни имена Й. Е. Г.) продава на „УниГио“ ЕООД собствените си 10 000 дяла, всеки с номинална стойност от 10лв. от капитала на „Ремотекс М“ ООД.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - основания за касационно обжалване по т.2 и т.3 на чл.281 ГПК. Касаторът изразява несъгласие с извода, че е налице правен интерес от иска по чл.135 ЗЗД, доколкото предмет на атакуваната сделка са дялове от капитала на дружество в несъстоятелност с обявена начална дата на неплатежоспособността темпорално повече от година преди това и не е ясно по какъв начин ищецът ще реализира правата си при уважаване на иска, тъй като дружеството в несъстоятелност има кредитори с приети вземания на значителни размери и няма достатъчно имущество. Оспорва извода, че ищецът притежава вземания в посочените размери. Релевира оплаквания за необсъждане на събраните по делото доказателства и неизследване на правния интерес от иска. По изложените съображения искането е за касиране на обжалваното решение.

В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност, е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съдът да направи преценка относно правния интерес на ищеца от водене на иск по чл.135 ЗЗД, като съответно съобрази всички представени по делото доказателства и приложени документи?

2. В случай, че за ищеца не е налице правен интерес от водене на иск по чл.135 ЗЗД, тъй като не би могъл да реализира правата си, независимо от изхода на делото, следва ли съдът да уважи иска или трябва да остави същия без уважение?

3. Длъжен ли е съдът да изследва качеството „кредитор“ на ищеца по иск по чл.135 ЗЗД към датата на постановяване на съдебно решение? В случай, че ищецът е изгубил качеството си на кредитор, съдът следва ли да уважи исковата претенция?

С писмен отговор насрещната страна, ищецът „Ти би Ай банк“ ЕАД, [населено място], чрез адв.Ж. К., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване. Поддържа, че е необосновано приложното поле на основанието „очевидна неправилност“ и отсъстват общите и допълнителните предпоставки за допускане на обжалване по поставените въпроси. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Съставът на I ТО, в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответника С. Г. срещу първоинстанционното решение, с което е разгледан и уважен предявеният против С. Г. и против „УниГио“ ЕООД иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на сключения между ответниците договор за продажба на дружествените дялове от капитала на „Ремотекс М“ ООД. При обсъждане на доводите на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение по съображения, че ищецът не притежава твърдените парични вземания, въззивният съд е посочил, че вземанията на ищеца не само не са отречени, но и произтичат от влезли в сила решения, с които са присъдени разноски в полза на ищеца. По отношение на висящото към момента на подаване на въззивната жалба производство за отмяна на влезлите в сила решения, от които произтичат вземанията на ищеца, е приел, че не е основание за спиране на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, доколкото настоящото производство не е образувано по иск за вземането на ищеца. За пълнота на изложението е изтъкнал, че производството по отмяна е приключило, като молбата за отмяна е оставена без уважение в една част и - без разглеждане в други части. Съставът на апелативния съд е обсъдил, но е намерил за неоснователен довода във въззивната жалба за липса на правен интерес от иска, основан на съображения, че ищецът няма да може да реализира каквито и да е действия по принудително изпълнение, тъй като „Ремотекст М“ ООД има задължения към кредитори в големи размери. Изложил е, че правният интерес на иска по чл.135 ЗЗД е обявяване на увреждащата сделка за недействителна спрямо ищеца, за да удовлетвори вземането си чрез принудително изпълнение към имуществото, предмет на сделката. Посочил е, че в случая правото на иск е регламентирано и съществува като средство за защита на кредитора, в случай, че неговият длъжник предприеме увреждащи действия, с които накърнява общото обезпечение на кредиторите. По същество съставът на апелативния съд е споделил изводите на първоинстанционният съд, че са налице всички елементи от фактическия състав на правото по чл.135 ЗЗД: Относно активната материална легитимация е приел, че с влезли в сила решения в полза на ищеца са присъдени парични вземания за разноски по отношение на ответника С. Г..

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

На въведените доводи за недопустимост и при служебната проверка не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно и/или недопустимо. Обжалваното решение не е недопустимо, тъй като е постановено при наличие на всички положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Правният интерес на ищеца от иска по чл.135 ЗЗД е налице и следва да бъде изведен от качеството му на кредитор по отношение на ответника С. Г. - съдружник в „Ремотекст М“ ООД/н/ и възможността да удовлетвори вземането си, макар и след кредиторите на дружеството в несъстоятелност и само с остатъчното имущество на дружеството, съразмерно на дела на съдружника.

Извън хипотезите на чл.280, ал.2, предл.1 и 2, допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Значимостта на поставените въпроси за крайния изход на спора следва да бъде отречена, тъй като въззивният съд не само не е отрекъл, но е приел, че е налице правен интерес от иска по чл.135 ЗЗД и ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответника С. Г. към момента на приключване на въззивното производството. Поради липса на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да допуска обжалване.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че отсъства приложното поле на въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно, разпоредбата на т.3 на чл. 280, ал. 1, ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В разглеждания случай касаторът не е въвел доводи, попадащи в някоя от дефинираните в т.4 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ВКС хипотези на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия.

Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение. Според касатора решението е очевидно неправилно, тъй като не е изяснена фактическата обстановка и правната легитимация. Тези твърдения не могат да обосноват някоя от изведените от съдебната практика на касационния съд форми на основанието по чл.280,ал.2, предл.3 ГПК. Не са въведени доводи за необоснованост на фактическите констатации. Доводите на касатора за обосноваване на очевидната неправилност са тъждествени на касационни доводи.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

Така мотивиран, съставът на I ТО: