Определение № 633 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5164/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 1742/12.08.2016 г. по гр.д. № 5073/2015 г. на Софийския апелативен съд, 7-ми състав, с което след частична отмяна на решението по гр.д. № 9218/2012 г. на СГС, І-17 състав е постановено ново решение, с което дружеството е осъдено да заплати на А. В. Ш. от [населено място] още сумата от 1 339,21 лв., представляваща разликата над 53 403,58 лв. до 54742,79лв. обезщетение за ползване без правно основание на реална част с квадратура 2367 кв.м. от недвижим имот, находящ се в [населено място], м.”С. –М.”,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2012 г. до окончателното й изплащане и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на 53403,58 лв., ведно със законната лихва от 29.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението .Твърди се ,че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, необосновано и неправилно е възприел вариант - 2 от заключението на допуснатата пред въззивната инстанция тройна съдебно- техническа експертиза, не е изложил убедителни мотиви по възражението за прихващане с оглед довода за бездействие на ищеца да обозначи местоположението на имота. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен или да се присъди обезщетение в размер на 14 356,47 лв. Претендират се разноски. С касационната жалба се представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба А. В. Ш. от [населено място], чрез адв.Д.П., счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Изразява становище, че касационната жалба е и неоснователна по същество.Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена е в срок, от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, с което законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно: да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.С цитираното тълкувателно решение като специфични допълнителни основания за допускане на касационното обжалване извън изрично посочените в закона са изведени и вероятната нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение / респ.определение/. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е посочил следните „въпроси”: 1.По въпроса за наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 59ЗЗД и доказване размера на обезщетението.2. По въпроса за определяне размера на обезщетението по чл.59 ЗЗД 3.По въпроса за задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички въпроси във въззивната жалба, очертавани от предмета на въззивното производство. Така формулираните „въпроси” освен, че нямат характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, очертана по- горе, не са свързани и с посочването на допълнително основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Третият поставен „въпрос” на практика е възпроизведен във посочените като процесуалноправни въпроси №1 и №2, където касаторрът се позовава на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и е цитирана задължителна практика на ВКС.Така формулирани обаче, същите имат характер на оплаквания за допуснати процесуални нарушения .Последните биха обосновали неправилност на решението по чл. 281,т.3 ГПК и могат да бъдат обсъждани едва в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство, което е предварително.Същевременно следва да се посочи ,че при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е обсъдил всички относими към спора обстоятелства и доказателства, които ги установяват, обосновал е защо приема предложения от изслушаната тройна съдебно-техническа експертиза втори вариант при определяне размера на обезщетението за ползвания имот, изложил е съображения защо приема за неоснователно направеното от ответника възражение за прихващане. Следователно дори въпросите да се приемат като въпроси по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, в обжалваното решение те не са разрешени в противоречие с цитираната задължителна практика. В Изложението са формулирани и са и следните материалноправни въпроси: 1.За да е налице фактическия състав на чл. 59 ЗЗД следва ли да е налице връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника в хипотезата, при която собственика на имота е бездействал като не е положил дължимата грижа до обозначи имота си включително и чрез ограждане, след като е бил поканен от държателя на имота да го получи и ползва по предназначение. При алтернативни варианти на заключение, следва ли дължимото обезщетение да се определи чрез размера на наема, която държателят ответник реално е получил по възмездни сделки - договори за наем или е допустимо паричното обезщетение да се определи и без информация за действително осъществени възмездни сделки за отдадени под наем имоти само по офертни цени за продажби и за имоти с друга характеристика. 2.Кои са законовите критерии при определяне на равностойно парично обезщетение по чл. 59 ЗЗД при държане на чужд имот без правно основание, кой е приложимият метод на оценка, който съдът следва да приеме при преценка на заключенията на вещите лица с оглед общия принцип на справедливост при определяне на равностойно парично обезщетение, кои са приложимите изходни данни при определяне на среден пазарен наем. Следва ли по аналогия да се прилага Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители, сочена като нормативна база при изготвяне на заключението на тройната експертиза. По отношение на така формулираните въпроси касаторът счита, че е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Първият поставен въпрос е некоректно формулиран, доколкото включва едностранно твърдение на касатора /относно проявено бездействие от ищеца /, което не е прието за установено и съответно възивният съд не е основал върху него своите фактически и правни изводи/. Останалите въпроси на практика касаят начина, по който съдът е ценил приетата по делото съдебно - техническа експертиза, тоест става въпрос за преценка на доказателствата, което не може да бъде предмет на правен въпрос / в тази връзка виж т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК. / Назависимо от това следва да се посочи, че позоваването на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГТК е бланкетно като касаторът по никакъв начин не е обосновал с предпоставките, които са включени в това основание. По изложените съображения не са изпълнени комулативните изисквания на процесуалния закон за достъп до касационно обжалване и такова по отношение на обжалваното въззивно решение не следва да се допуска. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 2 500 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.