Определение № 365 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1275/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец „ С. – С. К. „ против постановеното на 29.06.2011 год. решение на Софийски градски съд, ІVв въззивен състав, по гр.д. № 4512 / 2011 год., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд ,43 състав от 04.11.2010 год. по гр.д.№ 29152/2010 година. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване е обоснована хипотеза на чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК - противоречие на постановеното решение със задължителна съдебна практика - решение по реда на чл.290 от ГПК - № 89 от 17.07.2009 год. по т.д.№ 523 / 2008 год. на ІІ т.о. на Търговска колегия на ВКС, по материалноправен въпрос, свързан с тълкуване клауза за срока на сключения между страните договор за наем. Ответната страна оспорва касационната жалба като намира,че жалбоподателят не е формулирал ясен и относим към спора правен въпрос, тъй като клаузата на чл.1 от сключения анекс от 31.05.2006 год., на основание която е разрешен спора, е ясна, непротиворечива и неподлежаща на тълкуване в смисъла, придаден й от касатора. Не счита, че е налице и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното: Предявен е иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД от [фирма] против ЕТ „ С. – С. К. „, за осъждане ответника да опразни и предаде на ищеца държането на търговски обект - павилион, находящ се на територията на „ Женски пазар, в [населено място] .Обектът съставлява имущество – частна общинска собственост, включено в капитала на дружеството - ищец .Същият твърди прекратяване сключения между страните договор за наем №х 3040659 от 26.02.2003 год., продължен с анекс от 31.05.2006 год., предвид настъпване условието за прекратяване на наемния договор, залегнало в чл.1 от анекса - „провеждане на конкурс „ за нов наемател. За да потвърди първоинстанционното решение уважило иска, въззивният съд е преценил, че със заповед на Изпълнителния директор на [фирма] - № 102 / 29.03.2010 год., е обявено провеждането на конкурс за отдаване под наем на процесния павилион, съгласно изискванията на Наредба за общинските пазари на територията на Столична община / приложение 2 /, като няма данни заповедта да е последващо отменена. Представени са доказателства за проведен конкурс и сключен договор са наем с нов наемател, считано от 1 юни 2010 год., на която дата изтича и едномесечния срок на предизвестието, връчено на ответницата. Същата се е защитавала единствено с довода, че не са налице доказателства за редовно проведен, съгласно изискванията на Наредба за пазарите на територията на Столична община, конкурс и намира, че клаузата на чл.1 от анекса следва да се тълкува в този именно смисъл – продължаване срока на наемния договор до провеждането на редовен конкурс за нов наемател. Довод за необходимост от тълкуване на клаузата не е навеждан изрично в хода на съдебното производство, за пръв път се сочи в касационната жалба. Според посоченото решение № 89 от 17.07.2009 год. по т.д.№ 523 / 2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, тълкуване съобразно нормата на чл.20 от ЗЗД е необходимо когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, като с оглед конкретния казус съдът е мотивирал допустимо разминаване съдържанието на ползвани от страните понятия с това на легална дефиниция за същите, което в случая е неприложимо. Според други, известни на състава решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - № 81 от 07.07.2009 год. по т.д.№ 761 / 2008 год. на І т.о. на ВКС и реш. № 167 от 26.01.2012 год. по т.д.№ 666 от 2010 год., предпоставките за тълкуване са винаги преценими от съда при спор относно съдържанието на конкретна договорна клауза, но такова се дължи само при неяснота, като съдът се съобразява именно с изявената, не и предполагаема воля на страните, изхождайки от конкретното съдържание на клаузата и общата воля на съконтрахентите изводима от съдържанието на договора в цялост, както е посочено и в приложеното от касатора решение. Въззивният съд не е възприел клаузата на чл.1 от анекс от 31.05.2006 год. като неясна, двусмислена или противоречива и в този смисъл подлежаща на тълкуване. Спор относно съдържанието й ответникът не е навел изрично. Дори с оглед съдържанието на защитата на ответника да би се приело, че същият е въвел спор относно съдържанието на чл.1 от анекса, следва да се съобрази следното: Касаторът не е формулирал конкретен материалноправен въпрос, сочейки постановяване на въззивното решение в противоречие с принципите на тълкуване, така както са залегнали в нормата на чл.20 от ЗЗД и в съответствие с възприетото по приложението им в цитираното решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Както се посочи по- горе, въззивният съд не е извършил тълкуване на договорна клауза и следователно правен въпрос свързан с тълкувателна дейност на въззивния съд е неотносим към решаващите му изводи. Дори да би се преценявало приложението на чл.1 от анекса в аспект на възприето от съда съдържание на действителната, а не предполагаема воля на страните, то цитираното съдебно решение № 89 от 17.07.2009 год. по т.д.№ 523 / 2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и служебно посочените от настоящия състав, не обосновават допълнителен селективен критерий за допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Постановяване в противоречие със същите би било налице в два случая: 1 / когато съдът, при липса на предпоставки по смисъла на чл. 20 от ЗЗД - непълна, неясна или противоречива договорна клауза и въпреки липса на спор между страните по приложението на такава клауза, е извършил тълкуване или 2 / при наличие на предпоставки за тълкуване, каквото е твърдението на касатора, е извършил същото в противоречие с принципите, залегнали в нормата и коментирани в посочените решения, задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, в смисъл на влагане в принципа за тълкуване съдържание, различно от вложеното от законодателя. Такова противоречие, с оглед гореизложеното, настоящият състав не установява. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение