Определение № 165 от 24.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 915/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

ЗАД „Армеец“ АД обжалва решение № 12 502/17.12.2020 г. по в.гр.д. 5940/19 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, с което е потвърдено решение № 4464/19.06.2019 г. по гр.д. 5530/17 г. по описа на СГС, 1 ГО, 2 състав, в частта, с която исковете на В. П. А. и Л. М. А. с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им П. В. П., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 23.11.2016 г., са уважени до сумата от 100 000 лв ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. до окончателното плащане и „ЗАД „Армеец“ е осъден да заплати разноски.

Счита, че решението е недопустимо, тъй като било налице наказателно производство, което е преюдициално по отношение на спора. Счита, че решението е очевидно неправилно, незаконосъобразно, необосновано. Поставените по делото въпроси били решени в противоречие с практиката на ВКС. Основният извод на въззивния съд за противоправно поведение от страна на водача на л.а. „БМВ Х6“ бил необоснован, тъй като според заключението на вещото лице, водачът на този автомобил не бил в състояние да предотврати пътно-транспортното произшествие, тъй като това би могло да се осъществи само с движение от 17 км/ч. Движението на л.а. „БМВ Х6“ било действително с превишена скорост, но това противоправно поведение не било в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие. Изцяло по вина на водача на л.а. „Опел астра“ се дължало настъпилото произшествие.

Освен това счита, че решението е очевидно неправилно при приложение на чл. 52 от ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Има ли задължение гражданският съд да спре производството по гражданското дело на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК при наличието на висящо наказателно производство пред съд, образувано във връзка с процесното пътно-транспортно произшествие, на което ищците твърдят да са претърпели неимуществени вреди, макар наказателното производство да е образувано срещу лице, различно от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество?

2. Има ли задължение гражданският съд да спре производството по гражданското дело, на основание чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването, на които зависи изходът на гражданския спор, дори такова искане да не е направено от някоя от страните?

3. Има ли задължение съдът да обсъди в съвкупност всички относими и допустими доказателства по делото, доводи и възражения на страните?

4. При наличие на противоречие между обективираното в писмен вид заключение на вещите лица по допусната по делото тройна експертиза и заявено в открито съдебно заседание от едно от вещите лица, може ли съдът да обоснове изводите си, при постановяване решението, единствено върху заявеното от вещото лице в открито съдебно заседание?

5. Длъжен ли е съдът при постановяване на своето решение и определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, да съобрази и обсъди всички релевантни в конкретния случай факти и обстоятелства?

6. Има ли задължение въззивният съд да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал и е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните?

7. Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези условия?

8. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен чл. 52 от ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

По въпроси 1 и 2 счита, че разрешението е в противоречие с Тълкувателно решение 1/09.07.2019 г. по тълк.д. 1/17 г. ОСГТК на ВКС, както и ТР 1/2013 г.

По въпроси 3 и 6, намира, че е налице разрешение в противоречие с ППВС 1/53 г, ППВС 7/65, ППВС 1/85, ТР 1/2001 г., ТР 1/2013 г. и множество решения, по реда на чл. 290 от ГПК.

По въпроси 5 и 7 счита, че е допуснато противоречие по разрешения въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в противоречие с ППВС 4/68 г.

Сочи, че са налице условията за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответниците Л. М. А. и В. П. А. оспорват касационната жалба. Считат, че не са налице условията за допускане касационно обжалване. Не били налице предпоставките, предвидени в чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК.

Третото лице помагач „Бул инс“ АД „Бул инс“ АД не е изразило становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице.

Решението на въззивния съд е обжалвано в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за осъждане на ЗАД „Армеец“ да заплати на Л. М. А. и В. П. А. сумите от по 100 000 лв за всеки от ищците, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им П. В. П., настъпила на 23.11.2016 г. при пътно-транспортно произшествие и е осъден да заплати 4 764, 98 лв. на основание чл.38 от ЗАдв.

За да достигне до този извод, въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на застрахователя, обезпечил отговорността на водача на лек автомобил „БМВ Х 6“ П. Н., на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съпричинил с поведението си смъртта на сина на ищците П. В. П.. Въззивният съд е приел, че е настъпило пътно-транспортно произшествие, което е приел от констативен протокол за оглед с пострадали лица, съставен от длъжностни лица от КАТ. Приел е, че същото е настъпило на 23.11.2016 г. на път между [населено място] и [населено място], при движение на л.а. Опел Астра по този път и навлизащия, движещ се по път от [населено място] към [населено място], II-81 лек автомобил БМВ Х 6, като при навлизане в [населено място], на кръстовището, образувано между [улица], водачът на л.а. Опел Астра е имал намерение да се включи в движението в посока [населено място]. За основна причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е приета, с оглед установените при огледа и отразени в протокола, факти, нарушение на знак Б 2 „Стоп“, извършено от управляващия лек автомобил „Опел Астра“, В. А. Д.. С оглед заключението на вещите лица от тройната експертиза е прието, че водачът на лекия автомобил „БМВ Х6“ също не е спазил правилата за движение по пътищата, така както са регламентирани в чл. 20 и чл. 21 от ЗДВП и чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. Приел е, че водачът на лекия автомобил „БМВ Х6“ се е движел със 110 км/ч преди произшествието. Ако водачът би управлявал съобразно установения знак за ограничение на скоростта, при спазване ограничението на скоростта с 50 км/ч и в средата на лентата си за движение, то би избегнал удара при спазване на задължението си да предотврати опасности на пътя и настъпването на пътно-транспортни произшествия. По този начин е съпричинил смъртта на П. В. П.. С оглед изслушването на съдебно-медицинската експертиза, въззивният съд е приел, че смъртта на П. В. П. е настъпила в резултат на произшествието. Прието е, че П. е бил без поставен предпазен колан, но и с поставен, пак би получил множество разкъсвания на капсулата на черния дроб, достатъчно тежки, че да причинят смъртта. Така е отречено наличие на съпричиняване от страна на пострадалия.

При преценка на вредоносния резултат съдът е определил, че водачът на лекия автомобил „Опел Астра“, е основният причинител на противоправното деяние, от което е настъпила смъртта, като съотношенията между действията на двамата водачи, водачът на л.а. Опел Астра 70 % към 30 %, причинени от водача на л.а.“ВМВ Х6“. Въззивният съд е приел, че спрямо увредените лица, на основание чл. 53 от ЗЗД и двамата извършили в пътно-транспортното произшествие отговарят, тъй като по силата на закона отговарят солидарно. Съответно застрахователят, като поел отговорността на водача на автомобила, на същото основание отговаря спрямо увредените лица. Размерът на отговорността на застрахователя спрямо тези лица е пълен.

Съдът, обсъждайки начина на настъпване на увреждането, възрастта на починалия 47 г и възрастта на родителите, 66 г и 70 г, отношенията между починалия и неговите родителите, невъзможността починалият да им бъде опора в старини, както и нивата на застрахователни лимити и минималната работна заплата в страната, е приел, че обезщетението следва да се определи в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците Така е приел, че ищците като родители на П. В. П. са легитимирани да получат обезщетение. Прието е, че извънсъдебно са упражнили правото си да искат заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, чрез писмено отправено искане до застрахователя.

Установено е в хода на процеса, че е образувано наказателно дело срещу водача на лекия автомобил „Опел Астра“, В. А. Д., чиято отговорност е била застрахована при „Булинс“ АД, именно за противоправното деяние, предмет на исковата защита.

Допускането на касационно обжалване се извършва при условията на чл. 280 от ГПК. Служебно съдът допуска касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав не установи наличие на основания, които могат да доведат до извод, че е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно.

По отношение на наличие на основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че относно същото не са налице предпоставки за това. Твърдението, че е следвало да се спре производството до приключване на посоченото наказателно дело срещу прекия причинител на увреждането В. Д., чийто действия са първопричина за настъпване на пътно-транспортното произшествие, е неоснователно. Това лице било управлявало автомобила, като гражданската му отговорност е застрахована при третото лице помагач в процеса „Булинс“ АД. В случая, основанието на отговорността, предмет на разглежданото дело, е отговорността на ЗАД „Армеец“, който е сключил договор за застраховка гражданска отговорност на водача на лекия автомобил „БМВ Х 6“, П. Й. Н.. Отговорността на застрахователите е функционална, доколкото е налице такава за лицата, чиято отговорност са застраховали. Следователно извън предмета на делото е наказателното производство срещу В. Д.. С постановяване на присъда по посоченото наказателно дело образувано срещу В. Д., на основание чл. 300 от ГПК, ще бъде установено евентуално, че е извършено противоправно деяние, и че същото е извършено виновно. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/09.07.2019 г. по тълк.д. 1/14 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение би било недопустимо, само ако не е спряно производството по делото преди постановяване на съдебно решение, когато е налице преюдициален въпрос, разглеждан в друго дело. Това дело може да бъде наказателно, тъй като ще завърши с присъда, която ще е задължителна в посочените предели. В настоящия случай при наличие на посоченото в исковата молба основание – отговорност на застрахователя ЗАД „Армеец“, наказателното производство срещу водач, за когото този застраховател не отговаря, е извън предмета на настоящето дело. Присъдата, която ще бъде постановена срещу Веницислав Д., няма да е от значение за определяне отговорността на ЗАД „Армеец“. Следователно наказателното дело срещу В. Д. не е преюдициално спрямо предмета на настоящето дело. Това изключва наличието на вероятност съдебното решение да е евентуално недопустимо. Не е налице соченото основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК за допускане касационно обжалване.

По отношение на довода, че следва на основание чл. 229, т. 5 от ГПК да се отделят материалите от делото и да се изпратят на Прокуратурата за проверка наличие на престъпление, като въззивният съд е бил длъжен да стори това и да спре на посоченото основание производството по делото, настоящият съдебен състав намира, че това основание би довело до евентуално наличие на недопустимост на въззивното решение, само ако в хода на гражданския процес съдът е установил, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в гражданския процес с допустимите доказателствени средства, поради което е необходимо да се отделят материалите и да се изпратят за проверка в Прокуратурата. В този смисъл е трайната практика на ВКС, изразена в решение № 116 от 15.01.2013 г. по гр.д. 745/12 г., определение № 634/17.11.2015 г. по ч.гр.д. 5418/15 г. на III ГО, определение 782/29.11.2013 г. по ч.гр.д. 7165/13 г., IV ГО. В случая фактите относно отговорността на водача е установена в процеса и не са налице основания за спиране на производството по делото. Съответно не е налице недопустимост на обжалваното въззивно решение, като постановено преди да приключи наказателен процес срещу водача на лекия автомобил, чиято отговорност е застрахована от ЗАД „Армеец“.

По отношение на поставените въпроси 1 и 2 настоящият съдебен състав отговори, обсъждайки предпоставките съгласно чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК.

По отношение на третия и шестия поставени правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че липсва отклонение от практиката на ВКС и постановеното и обжалвано въззивно решение. Въззивният съд в съответствие със задълженията си на инстанция по съществото на спора, изрично е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Обсъдил е в съвкупност всички твърдения и възражения на страните и е установил релевантните факти, като е обсъдил и тяхното правно значение. Оплакванията за необоснованост на въззивното решение, изложени от жалбоподателя ЗАД „Армеец“ са подробно обсъдени. Въззивният съд в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/09 г. на ОСГТК и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, включително решение № 163 от 06.02.2020 г. по т. д. № 271/2019 г., 2 ТО,на ВКС, решение № 134 от 02.12.2019 г. по т. д. № 2780/2018 г., 1 ТО на ВКС, решение № 144 от 22.11.2019 г. по т. д. № 2579/2018 г., 2 ТО на ВКС, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. 1 ТО на ВКС, решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. 2 ТО на ВКС,, решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. 1 ТО на ВКС, решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. 2 ТО на ВКС е обсъдила всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, за да приема за установени посочените факти и е приложил към тях относимите правни норми. В този смисъл липсва отклонение по поставения правен въпрос и не са налице основанията за допускане касационно обжалване, сочени от касатора.

По отношение на четвъртия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че липсва противоречие между заключението на вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза и изразеното от тях становище в открито съдебно заседание. Поради това поставеният правен въпрос не е разрешен от въззивния съд. Вещите лица са посочили техническите характеристики на движение на автомобилите, така както са отразени в констативния протокол, изготвен от КАТ, направили са изчисления като съотношение между скоростта, времето, пътя, при преценка движението спрямо пътните знаци и законово установените задължения на водачите, настоящият съдебен състав намира, че вещите лица с обясненията си в открито съдебно заседание само са обяснили техническата част от експертизата. Посочили са, че при движение при спазване изискванията водачите да се движат в своята лента, възможно в най дясно, в продължение на времето и установената скорост по технически данни, би бил предотвратим удара, ако водачът на лекия автомобил „БМХ 6% би управлявал същия с предвиденото ограничение на скоростта от 50 км/ч. Не е възприето становището, че при установената скорост от 110 км/ч преди удара и липса на спазване на ограничението, въведено със знак В 26, с което е ограничена скоростта преди навлизане в кръстовището на 50 км/ч., ударът би бил непредотвратим. Този извод е направен както с оглед изпълнение на изискванията заключението да е депозирано писмено, така и след устните обяснения, които са съответни на предвиденото в чл. 199 и чл. 200 от ГПК.

По отношение на поставените правни въпроси пети, седми и осми от изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не се е отклонил в даденото разрешение от практиката на ВКС, както по приложението на чл. 236, ал. 2 от ГПК, така и в приложението на чл. 52 от ЗЗД във връзка с чл. 226 от КЗ отм, приложима и при разгледания иск съгласно чл. 432 от КЗ.

Посочените правни въпроси са включени в предмета на делото и разрешени от въззивния съд чрез определяне конкретните обезщетения на родителите на починалия при пътно-транспортното произшествие П. Н.. С оглед на това, въззивният съд е обсъдил всички доказателства и е отговорил на всички доводи и възражения на страните. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, в която съгласно т. II от Постановление на Пленума на ВС 4/68 г., които са приложими и в настоящия случай. При определяне на конкретния размер на обезщетението, въззивният съд е посочил всички критерии, необходими ,за да се определи размера на обезщетението по справедливост, така както е разяснено в трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 226 от КЗ отм, приложим и при действието на чл. 432 от КЗ, изразена в решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о., решение 6 от 07.02.2020 г. по т.д. 509/19 г., ВКС, II ТО. Съгласно така посочената практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно справедливостта следва, да се отчитат възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение, в случая родители, както и другите конкретни обстоятелства, които са обсъдени в случая. Освен това конкретно претърпените болки и страдания от търсещия обезщетение, които представляват засягане на неимуществените му права и е справедливо да бъдат обезщетение. А като спомагателен критерий за определяне на точния паричен еквивалент на обезщетението и обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгл. чл. 266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ отм. Въззивният съд е посочил всички релевантни за случая критерии и се е съобразил с разясненията по приложение на чл. 52 от ЗЗД, съгласно които посочените лимити са спомагателен критерий за определяне на размера на обезщетенията за вреди и не се е отклонил от тях. По изложените съображения не е налице соченото допълнително основание от касатора.

С оглед изложеното решението на въззивния съд не следва да се допуска до касационно обжалване.

При този изход на спора на ответниците по касационната жалба следва да се заплатят направените разноски, на основнаие чл. 78, ал. 1 от ГПК Формулирано е искане за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвокат Д. на основание чл. 38 от ЗАдв. В случая, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за заплащане на това възнаграждение. Въпреки че е осъществено процесуално представителство, то не са посочени други основания освен материалното затруднение на лицата, което би било основание за заплащане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Но в случая обезщетение е присъдено. Налице е предварително изпълнение на въззивното решение, като видно от данните по делото, ищците са получили изпълнителен лист за присъдените суми, което е довело до изменение на обстоятелствата за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Й. Д.. Следователно условията на предоставяне на безплатна правна помощ, след постановяване на въззивното решение са променени и не следва да се присъжда възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България