Определение № 2228 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1721/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. А. М., чрез адв. Г. Д., срещу определение № 136 от 22. 02. 2023 г. по в. гр. д. № 42/2023 г. на ОС – Кюстендил, потвърждаващо определение № 260365 от 21. 12. 2022 г. по гр. д. № 1687/2020 г. на РС – Кюстендил, с което е отхвърлено искането на Е. А. М. по 248 ГПК, за изменение на определение № 260311 от 25. 08. 2022 г. в частта, с която Е. А. М. е осъден да заплати на Л. Т. И. сумата 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като претенцията за разноски бъде отхвърлена или разноските за адвокатско възнаграждение бъдат намалени, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Твърди се незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска допускането му до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на искането по чл. 248 ГПК. С писмено възражение ответникът по частната касационна жалба Л. Т. И. изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, правилност на същото и неоснователност на частната жалба. Настоящия състав на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Исковото производство е образувано по предявени от Л. Т. И. против Е. А. М. искове с правни основания чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД. На 24. 08. 2022 г. ответникът по иска е депозирал пред първоинстанционния съд молба за присъждане на направените по делото разноски, към която е приложил договор за правна помощ от 10. 08. 2022 г. и списък по чл. 80 ГПК. От договора е видно, че договореното и платено от ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция е в размер на 1000 лв. Молбата с приложенията е подадена след подаване на отговора на исковата молба. На 25. 08. 2022 г., преди първото открито заседание по делото (същото е било насрочено за 12. 10. 2022 г.) ищецът е подал молба, с която е заявил, че оттегля предявените искове. С определение № 260311 от 25. 08. 2022 г. по гр. д. № 1687/2021 г. на КРС производството по делото е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите към определението съдът е посочил, че ищецът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С молбата по чл. 248 ГПК („частна жалба“ вх. № 264490/14. 09. 2022 г.) ищецът е поискал изменение на прекратителното определение в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта, с която е осъден да заплати на ответника сумата 1000 лв. съдебни разноски. Изложил е съображения за незаконосъобразност на определението, но не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С определение № 260365/21. 12. 2022 г. по гр. д. № 1687/2021 г. на КРС искането на ищеца Е. А. М. по чл. 248 ГПК е оставено без уважение. В мотивите към определението съдът е посочил, че не следва да извършва преценка за съответствие на договореното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, тъй като не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С определение № 136 от 22. 02. 2023 г. по ч. гр. д. № 42/2023 г. на ОС – Кюстендил първоинстанционното определение е потвърдено. Приет е за законосъобразен изводът на първоинстанционния съд за липса на своевременно заявено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. При тези данни настоящият състав намира, че не е налице соченото от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение – очевидна неправилност на същото. Изводите на въззивния съд не са очевидно неправилни, а са съответни на разпоредбите на чл. 78, ал. 4 и 5 и чл. 248 ГПК и указанията по тълкуването и прилагането им, дадени с ТР № 6/6. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, прекратяването на исковото производство на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на исковата молба без съгласието на ответника преди провеждане на първото насрочено по делото открито съдебно заседание, ангажира отговорността на ищеца за разноските, направени от ответника в първоинстанционното производство – в случая възлизащи на сумата 1000 лв. разходи за адвокатско възнаграждение. Не е очевидно неправилен и изводът на въззивния съд, според който към постановяване на първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК ищецът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК ищецът е следвало да направи с молбата по чл. 248 ГПК (не както е приел съда – с подаване на молбата по чл. 232 ГПК). Това е така, защото за пръв ищецът е узнал за депозираната от ответника на 24. 08. 2022 г. молба по чл. 78, ал. 4 ГПК, за приложения към нея договор за правна защита и съдействие от 10. 08. 2022 г. и списък по чл. 80 ГПК. и за размера на уговореното и платено адвокатско възнаграждение с получаване на прекратителното определение по чл. 232 ГПК, в мотивите към което посочените документи са коментирани и с което е осъден да плати на ответника деловодни разноски в размер на 1000 лв. Първият възможен момент за предявяване на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК то е бил подаването на молбата по чл. 248 ГПК. Такова искане обаче молбата по чл. 248 ГПК не съдържа. Същото е направено за пръв път в частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК. Поради изложеното, правилен е решаващият извод на въззивния съд, според който към постановяване на определението по чл. 248 ГПК от първоинстанционния съд не са били налице основания за прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради липса на искане за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същото. Следва да се посочи, че съдът не е оправомощен да прилага цитираната разпоредба служебно, без да е сезиран с надлежно и своевременно направено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК. Не кореспондират с данните по делото твърденията на частния жалбоподател, че не е доказано плащане от ответника на договорения адвокатски хонорар от 1000 лв. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. за защита по всички искове (по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 59 ЗЗД ) е платено в брой в деня на сключване на договора. В тази част договорът, подписан от ответника и адв. Е. Й., има характер на разписка. Договорът (сериен № [ЕГН]) e представен l оригинал, съдържа индивидуализация на страни, предмет, договорено възнаграждение, дата на сключването му и подписи на страните. Не съществува вероятност въззивното определение да е нищожно или недопустимо, поради което не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Частният жалбоподател не се позовава на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК. Не следва да се уважава претенцията на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени в настоящото производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС, не се дължат разноски в производството по определяне дължимостта и размера на разноските по делото. Определението по чл. 248 ГПК не представлява приключващ делото съдебен акт по смисъла на чл. 81 ГПК, а изменя или допълва в частта за разноските приключващия делото съдебен акт. Целта на производството е да се разреши процесуалният спор относно дължимостта на разноските и размера им, поради което не следва да се допуска провеждането му да генерира нови задължения за разноски. Противното разрешение би противоречало на целта на установената в чл. 78 ГПК уредба на отговорността за разноските. В този смисъл е определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., III г. о., определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г.о., определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на І г.о., определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., определение № 218 от 3.08.2020 г. по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV г.о., определение № 232 от 22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1701/2019 г., III г.о., определение № 153 от 3.04.2019 г. по ч. гр. д. № 871/2019 г., ІІІ г.о., определение № 142 от 1.04.2019 г. по ч. гр. д. № 951/2019 г., ІІІ г.о., определение № 393 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г., ІV г.о. и др. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,