Определение № 143 от 23.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 176/2015 г.

Производството е по чл.248, ал.1, вр. с чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. С определение №248/18.02.2015 г. по настоящото дело не е допуснато до касационно обжалване на въззивно решение №201/17.7.2014 г. по гр.д.№191/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, по касационна жалба, вх.№3581/01.9.2014 г., подадена от адв. С. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – В. Т., и последното е осъдено да заплати на Я. Д. Д. от [населено място], област С. З., деловодни разноски в размер на 7000 лева. С молба, вх.№3301/19.3.2015 г., подадена от пълномощника на касационния жалбоподател, е поискано изменение на постановеното горепосочено определение по настоящото дело по смисъла на чл.248 ГПК в частта за разноските, като се намали сумата, която следва да бъде 3435 лева, а не 7000 лева Ответникът в настоящото производство Я. Д. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Д. В., е депозирал отговор по смисъла на чл.248, ал.2 ГПК, като се твърди, че молбата е процесуално недопустима, тъй като искането не е направено своевременно, а именно след изтичане на на едномесечния срок. Освен това се навеждат доводи и за неоснователност на молбата. Твърди се, че е представен списък на разноските, като към него са приложени разходо-оправдателни документи, доказващи реалното извършване на претендираните разноски. Навежда се и довод, че позоваването на молителя на Наредба №1//2004 г. е неоснователно, тъй като тя визира само минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство намира следното: Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния месечен срок от постановяване на определението по чл.288 ГПК. От приложените документи от “Е. е.” е видно, че молбата е подадена на 18.3.2015 г., което е в съответствие с нормата на чл.248, ал.1 ГПК, тъй като съдебния акт е постановен на 18.02.2015 г. Молбата обаче е неоснователна, тъй като договореното възнаграждение не противоречи на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и ответникът по касационната жалба – ответник и в настоящото производство, освен платежни документи, удостоверяващи извършено плащане, е представил и списък на разноските, съобразно изискванията на т.3 от ТР №6/06.11.2013 г. по ТД №6/2012 г на ВКС ОСГТК. Неоснователни са оплакванията на молителя относно пребиваването на молителката на територията на Република България, както и обстоятелството относно подписа върху платежния документ, тъй като този въпрос е ирелевантен. Достатъчно е да е налице надлежно плащане и неговото доказване. Поради това молбата следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,