Определение № 452 от 24.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 325/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 9460/28.ІV.2009 г. на Х. Н. И. от П., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Г. И. от АК П., против разпореждане № 2* на Пловдивския ОС, ГК, от з.з. на 10.ІV.09 г., постановено по гр. д. № 3081/08 г., с което е била върната нейната касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 193/2.ІІ.2008 г., поради това, че в даденият й от съда срок тя не отстранила изцяло констатирани от въззивния съд нередовности. Единственото оплакване на частната жалбоподателка Хр. Н. И. е за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което тя претендира касирането му, „ведно със законните последици от това”. В тази връзка е инвокиран довод, че „все още правораздаването е триинстанционно и преграждайки пътя за касационно разглеждане на делото практически жалбоподателката е лишена от правосъдие в гарантирания от закона и Конституцията обем”. Ответната по частната жалба трудово-производителна кооперация „Л”-гр. Пловдив не е ангажирала становище на свой представител по основателността й. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския ОС, частната жалба на Х. Н. И. от П., ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Служебно правомощие на въззивната инстанция съгласно чл. 285, ал. 1 ГПК е, да извърши проверка относно редовността на касационната жалба и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК – да съобщи на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. По същество в настоящата частна жалба не се съдържа твърдение това да е било сторено от страна на касаторката Х. Н. И., поради което оплакването й за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане на въззивния съд по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователно. Вместо излагане на конкретни доводи в подкрепа на така релевираното отменително основание, частната жалбоподателка И. сега развива теза, че с въззивното решение – предмет на върнатата нейна касационна жалба, бил „повдигнат съществен процесуалноправен и материален въпрос, а именно този за съотношението между водещия закон-Закона за кооперациите и приетите на негова база допълнителни устройствени документи на кооперацията – нейния У. и заложените в него разпоредби”. Това представлява обаче своеобразно признание на частната жалбоподателка, че в даденият й от въззивния съд едноседмичен срок по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК, тя не е представила към касационната си жалба изискуемото по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на тази констатация и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК, атакуваното от Х. Н. И. разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение