Определение № 3701 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3898/2023 г.

ВКСI гражданско отделение23.07.2024 г.докладчик Ваня Атанасова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 158 от 23. 03. 2023 г. по в. гр. д. № 70/2023 г. на ОС – Благоевград, потвърждаващо решение № 346 от 17. 06. 2022 г. по гр. д. № 1179/2021 г. на РС – Благоевград в частта, с която предявените от Ц. К. Т., Л. К. Л. и А. К. Т. против Е. Л. М., Т. Х. М. и К. Х. Н., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителни установителни искове за собственост, за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик на по 1/3 идеална част от ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 80 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от мазето, от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ *** – за имот ***, с площ от 542 кв.м., в кв. ***по кадастралния и регулационен план на [населено място], общ. С., обл. Благоевград, както и от ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА – ЛЯТНА КУХНЯ с площ около 16 кв.м., изградена в същия урегулиран поземлен имот, калканно в североизточната част на двуетажната жилищна сграда, са отхвърлени за разликите над по 1/6 идеална част всеки от исковете (общо над 1/2 идеална част) до предявените претенции за по 1/3 идеални части от всеки от ищците, а предявените искове по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативни нотариални актове № № 74/2018 и 76/2018 г., с които Е. Л. М. е призната за собственик н-а първия жилищен етаж и второстепенната постройка-лятна кухня са отхвърлени за разликата над 1/2 идеална част от първия жилищен етаж и второстепенната постройка – лятна кухня. ОСЪЖДА Ц. К. Т., Л. К. Л. и А. К. Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на Е. Л. М., Т. Х. М. и К. Х. Н. сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците Ц. К. Т., Л. К. Л. и А. К. Т. срещу решение № 158 от 23. 03. 2023 г. по в. гр. д. № 70/2023 г. на ОС – Благоевград, потвърждаващо решение № 346 от 17. 06. 2022 г. по гр. д. № 1179/2021 г. на РС – Благоевград в частта, с която предявеният от Ц. К. Т., Л. К. Л. и А. К. Т. против Е. Л. М., Т. Х. М. и К. Х. Н., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителни установителни искове за собственост, за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик на по 1/3 идеална част на целия ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 80 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от мазето, от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ * – за имот *, с площ от 542 кв.м., в кв. ***по кадастралния и регулационен план на [населено място], общ. С., обл. Благоевград, както и на ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА – ЛЯТНА КУХНЯ с площ около 16 кв.м., изградена в същия урегулиран поземлен имот, калканно в североизточната част на двуетажната жилищна сграда, са отхвърлени за разликите над по 1/6 идеална част всеки от исковете (общо над 1/2 идеална част) до предявените претенции за по 1/3 идеални части от всеки от ищците, а предявените искове по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативни нотариални актове № № 74/2018 и 76/2018 г., с които Е. Л. М. е призната за собственик на първия жилищен етаж, второстепенната постройка-лятна кухня и 1/2 идеална част от урегулирания поземлен имот, са отхвърлени за разликата над 1/2 идеална част от първия жилищен етаж и второстепенната постройка – лятна кухня. Иска се допускане касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителните му части на основанията по чл. 280, ал. 1, т1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответниците по иска Е. Л. М., Т. Х. М. и К. Х. Н., чрез адв. Е. Д., с който са развити съображения за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да отхвърли предявените искове за разликата над 1/2 идеална част от процесните имоти въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният имот и сгради са били придобити от Л. Х. Т. и съпругата му Ц. И. Т., в режим на СИО – дворното място е придобито по давност, видно от нотариален акт по обстоятелствена проверка № 147/22. 05. 1968 г., а сградите са построени от двамата върху собствения им имот.

Л. Т. е починал на 14. 04. 1986 г. и е оставил за наследници съпругата си Ц. И. Т. и децата си К. Л. Т. (баща на ищците) и ответницата Е. Л. М., дъщеря. Ц. И. Т. е починала на 12. 04. 2008 г. и е оставила за наследници децата си К. и Е. Л.. К. Л. Т. е починал на 22. 05. 2017 г. и оставил за наследници ищците А. К. Т., Ц. К. Т. и Л. К. Л..

С н.а. № 76/27. 06. 2018 г. и н.а. № 74/27. 06. 2018 г. ответницата Е. М. е била призната за собственик, на основание наследяване на Л. Т. и на основание придобивна давност, на първия етаж от жилищната сграда, на едноетажната сграда – лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м. и на 1/2 ид.ч. от дворното място. Съпругът й Х. Г. М. е починал на 13. 01. 2021 г. и е оставил за наследници Е. М. и децата си Т. Х. М. и К. Х. Н., ответници по иска.

Въз основа на събраните гласни доказателства е прието за установено, че след смъртта на Л. Т. през 1986 г. в имота останали да живеят съпругата му Ц. Т. и синът му К. Т., а след смъртта на Ц. Т. в имота продължил да живее само К. Т., на първия етаж, до смъртта си през 2017 г. Е. Т., след като се омъжила, заживяла в Благоевград. И трите деца на К. Т. живеели в чужбина – Л. К. в Испания, А. К. в Испания, Ц. К. в Германия. Когато се връщат в България, отсядат в имота, като преди да се разведе Л. отсядал предимно в имот на съпругата си в [населено място]. През 2011 г. синът на К. Т. – Л. К. Т. извършил ремонт на покрива на сградата, а през 2013 г. – 2015 г. сменил дограмата на цялата къща и извърши ремонт на втория етаж - махнал вътрешното стълбище към втория етаж и до същия се стигало през самостоятелен вход от гаража. До смъртта си през 2017 г. К. Т. казвал, че единият етаж трябва да е за него, а другият за сестра му Е.. Същото споделяла и съпругата му В. Т. пред една от свидетелките. Ответницата Е. Т. също заявявала, че първият етаж е за нея, а вторият за К. Т.. Между двамата не е имало спорове за собствеността на имота. След смъртта на К. Т. децата му заключили къщата и ищцата била принудена да влезе в имота със съдействието на полицията.

От правна страна съдът е приел, че К. Т. и Е. М. са придобили по наследство от родителите си по 1/2 идеална част от процесния имот – еднофамилна двуетажна жилищна сграда и лятна кухня. Никой от тях не е имал намерение да свои притежаваната от другия наследник 1/2 идеална част. Ползването на имота от единия от наследниците с оглед предназначението му, извършени от този наследник действия по поддръжка и ремонт на наследствения имот не са действия, демонстриращи намерение за своене на идеалните части на другите наследници, а презумпцията по чл. чл. 69 ЗС е неприложима тогава, когато съсобствеността произтича от наследяване. Не е доказано приживе К. Т. да е трансформирал във владение държането на наследствената идеална част на сестра си Е. М..

Следва да се добави, че едва след смъртта на К. Т. през 2017 г. наследниците му демонстрирали по отношение на Е. Т. намерение за своене на наследствената й 1/2 ид.ч. от процесния имот, лишавайки я от достъп до същия, но към предявяване на иска на 13. 03. 2021 г. десетгодишният придобивен давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС не е бил изтекъл.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

  1. „Съобразно позициите за придобивна давност и на двете страни, предмета на доказване, разпределената доказателствена тежест в процеса, както и при наведен довод за непълнота в доклада и неизследване на всички противопоставени правни основания и доводи, длъжен ли е бил въззивният съд да мотивира своя акт при едновременно изследване на „дългогодишно несъмнено владение за бащата на ищците от 80-те години, респ. придобиване на изключителни права след смъртта на общите наследодатели с ответника М. впоследствие преминало равнопоставено върху ищците“ и „насрещно противопоставеното такова за ответниците“ в установения документално давностен период с оспорвания нотариален акт, с който се ползва ответната страна по делото?“
  1. „Установеният характер, действията и присъствието на ищците в имота след 80 години и недопускането на трети лица в него от баща им К. Т. /според данните по делото/ носи ли квалификацията на властническо правомощие в хипотезата на законодателя на чл. 79 ЗС, включително в хипотезата чрез „другиго“, което да е поставило загубата на наследствени права от отв. М. още към разглеждания давностен период за ищците, за да се налагат изводи за държане или владение на нейни наследствени права и мотивира подобно отхвърляне на претенцията?“
  1. „При акцесорно предявен иск за отмяна на титул на собственост дължи ли се отделна диспозиция, независимо от отхвърлянето на главния иск по чл. 124 от ГПК, т.е. да се формулира изрично такава и по привързаното с него искане по чл. 537, ал. 2 ГПК“.

Твърди се, че обсъждането на тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Нито един от въпросите не отговаря на изискванията на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и указанията по прилагане на тази норма, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1. Въпросите не поставят за разглеждане принципни правни проблеми, а представляват преформулирани оплаквания за неправилност на въззивното решение, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Отговорите на същите изискват преценка на събраните доказателства и установените с тях факти, на законосъобразността на извършените от съда и страните процесуални действия, както и на обосноваността на фактическите изводи на съда. Извършването на такава преценка във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията по чл. 280 ГПК се различават от касационните основания за неправилност по чл. 281, т. 1 ГПК, които подлежат на обсъждане само в случай на постановяване на решение по чл. 290 ГПК и разглеждане основателността на касационната жалба.

В останалата си част изложението към касационната жалба съдържа множество оплаквания за неправилност на вззивното решение поради допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения (на чл. 146, чл. 154, чл. 269, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2, чл. 537, ал. 2 ГПК), поради необоснованост на фактическите изводи и поради допуснато нарушение на материалния закон (чл. 79 ЗС), представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, обсъждането на каквито е недопустимо на настоящия етап от касационното производство по изложените по-горе съображения. Посочена е и практика на ВКС – определение № 50198 от 28. 06. 2023 г. по гр. д. № 3422/2022 г. на ВКС, ТР № 1/2013 г. Съгласно указанията по приложение на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на насрещната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на делото касаторите Ц. К. Т., Л. К. Л. и А. К. Т. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на ответниците Е. Л. М., Т. Х. М. и К. Х. Н. разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, възлизащи на 1200 лв. Съдебните разноски, направени при разглеждане на делото пред районния и окръжния съд и включени в представения пред настоящата инстанция списък по чл. 80 ГПК са присъдени с първоинстанционното и въззивно решение.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

25