Определение № 169 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1089/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. М. С., представляван от адв. С. Т., срещу определение № 797 от 17.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2568/2020 г. по описа на ВКС, III г.о., с което на основание чл.280, ал.3, пр.1-во ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на страната срещу въззивно решение № 98/06.03.2020 г. по възз.гр.д. № 338/ 2019г. на Софийския окръжен съд в обжалваната му част. В частната жалба се сочи, че определението е неправилно, тъй като съдът е пропуснал да обсъди представеното пред въззивната инстанция писмо от 21.05.2020 г. на Община Своге, удостоверяващо, че в представената по делото данъчна оценка не е включена стойността на намиращата се в процесния имот масивна ограда и други подобрения. Твърди се, че съставът на ВКС се е позовал на невярна занижена данъчна оценка на имота, която е неистински документ. Иска се настоящият състав да изиска представяне на нова данъчна оценка, или да назначи експертиза, която да установи действителната данъчна стойност на имота, предмет на оспорения договор. В писмен отговор ответниците по жалбата - И. Г. Г. и Д. В. Г., чрез адв. С. А., оспорват нейната основателност и допустимостта на доказателствените искания. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество за неоснователна, предвид следното: За да остави без разглеждане касационната жалба на страната срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд в обжалваната му част по предявения иск за нищожност на договор за продажба на недвижим имот, съставът на ВКС е приел, че в случая цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК и съвпада с данъчната оценка на имота. Видно от представеното по делото в първата инстанция (л.16) удостоверение, данъчната оценка на спорния имот е в размер на 4 934.30 лв., което изключва допустимостта на касационния контрол, съгласно изричното правило на чл. 280, ал. 3, пр. 1 ГПК. Определението е правилно. Делото пред РС – Своге е образувано по искова молба от 27.10.2017 г. на И. Г. Г. и Д. В. Г. срещу И. М. С., с която са предявени евентуално съединени искове за нищожност поради заобикаляне на закона, поради накърняване на добрите и поради привидност на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №167 от 15.08.2016 г. по нот.д.№325/2016 г., сключен между ищците като продавачи и ответника като купувач. Предмет на договора за продажба е УПИ – „Магазин и озеленяване”, в кв. .. по плана на [населено място], община Своге, като в него е посочено, че имотът се продава на цена 4 934.30 лв., съвпадаща с данъчната оценка. Към исковата си молба ищците са приложили удостоверение за данъчна оценка на имота (л.16), видно от което същата е в размер на 4 934.30 лв. В първото открито заседание по делото от 27.03.2018 г. ответникът И. С., представляван от адв. К. Г., не е повдигнал въпрос за приложената към исковата молба данъчна оценка, респективно за цената на исковете. Този въпрос не е повдиган и служебно от съда. Исканията на жалбоподателя в частната му жалба - за изискване на нова данъчна оценка на имота или за назначаване на експертиза - са недопустими. Макар настоящото производство да се развива в условията на пълен въззив, то въпросът за цената на иска е преклудиран и нови доказателства за определянето й не могат да се събират. Въпросът за цената на иска не може да бъде пререшаван в производството по чл.288 ГПК, нито по настоящото дело, което има за предмет допустимостта на касационната жалба. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание по разглеждане на делото. Само по искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената се определя приблизително от съда, а окончателно - най-късно при решаване на делото (чл.70 ал.3 ГПК). Така посочената и определена цена на иска, остава неизменна за цялото производство по делото, освен ако е предприето изменение по реда на чл.214 ал.1 ГПК (вж. – разясненията в мотивите на ТР № 8/2012 г., ТР № 4/2016 г. и ТР № 8/2016 г. на ОСГК). Следователно, най-късно до приключване на първото заседание по делото пред първата инстанция ответникът може да прави доказателствени искания за определяне на действителната цена на иска, както и да оспорва указаната от ищеца цена и представените във връзка с нея доказателства. Единственото изключение, когато това може да стане инцидентно и до приключване на делото пред въззивната инстанция, но заради процесуален пропуск от страна на съда, е по пътя на възражението за родова неподсъдност на делото, но не и при касационното обжалване, където цената на иска вече е стабилизирана и не подлежи на преразглеждане. Предвид изложеното, правилно съставът на ВКС е съобразил, че съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т.2 ГПК, цената на предявените искове е под установения от законодателя в чл.280, ал.3, т.1, пр.1-во ГПК праг за достъп до касационен контрол и касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,