Определение № 1612 от 04.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1019/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. Г. К. - В. срещу решение № 25/14.01.2026 г. по в.гр.д. № 628/2025 г. по описа на Окръжен съд – Перник, 1-ви въззивен граждански състав, с което, след отмяна на решение № 621/23.06.2025 г. по гр.д. № 1188/2025 г. на Районен съд – Перник в обжалваната част, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против “Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 7 000 лева до претендираните 12 000 лева - обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.05.2023 г. на ПП – 1, Е79, км 316+823, при разклона за [населено място], причинено от застрахования при ответното дружество водач. С касационната жалба се въвеждат оплаквания по чл. 281, т. 3, предл.1 и 3 ГПК за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – приложението на чл. 52 ЗЗД, както и поради необоснованост. Развиват се доводи, че определеният размер на обезвредата е занижен, несправедлив и несъответстващ на претърпените от ищцата в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди. Счита се, че, като е намалил размера на обезвредата, въззивният съд е оставил некомпенсирани понесените вреди, изразяващи се в изживени от пострадалата страх и безпокойство, както и неспособност да води нормален начин на живот. Въззивното решение се оспорва като необосновано с доводи, че решаващият съдебен състав не е съобразил събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал и фактическата обстановка по делото. Изтъква се, че в разрез с установеното от показанията на двамата свидетели, разпитани пред районния съд, въззивната инстанция е приела, че ищцата е преодоляла негативните психически последици от инцидента. По тези аргументи се иска отмяна на атакуваното решение и уважаване в цялост на предявения иск, както и присъждане на разноските във въззивното и касационното производство. При така заявените оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. посл. ГПК поради отклонение от казуалната практика на ВКС – решение № 202/24.06.2015 г. по гр.д. № 6375/2014 г. на IV г.о., като не е формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Изложени са доводи, че противоречието с цитираната практика се изразява в несъответствие на определения по чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищцата от получената вследствие на произшествието средна телесна повреда – травма в областта на главата, съпътствана с допълнителни физически и психически травми. Достъп до касационна проверка се иска и на основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение, с аргумента, че определената от съда парична оценка на неимуществените вреди е явно несправедлива и занижена. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация не е депозиран отговор на касационната жалба. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл.283 ГПК и отговаря от формална страна на изискванията на чл.284 ГПК. Първоинстанционното производство пред Районен съд - Перник е образувано по искова молба на Д. Г. К. - В. против “Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на гореописаното ПТП, настъпило на 13.05.2023 г., причинено от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Недоволен от първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска за разликата над 7 000 лева до присъдените 12 000 лева, е останал ответникът, подал въззивна жалба. В обжалваното решение Окръжен съд – Перник е посочил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла мозъчно сътресение и контузии в областта на главата, гръдния кош и таза, които са довели до временна загуба на съзнание, болки, замаяност, гадене и световъртеж, както и до временна нетрудоспособност. Счел е за установен възстановителният период от приблизително два до три месеца, през който тя е изпитвала физически болки и дискомфорт, както и психоемоционални преживявания, свързани със страх и тревожност при участие в пътното движение. Въззивният съд е приел, че за разлика от анализираните по-горе доказателства, от заключението на съдебно-медицинската експертиза и от останалите събрани по делото доказателства се установява, че уврежданията на ищцата са били с временен характер и не са довели до трайни функционални дефицити или до трайно влошаване на здравословното състояние на ищцата. Не са налице данни за настъпили необратими последици, нито за продължаващо лечение или необходимост от бъдещи медицински интервенции. В този смисъл болките и страданията, макар и реални и съществени, са били с временен характер и с благоприятна прогноза за пълно възстановяване. Въззивният съд е взел предвид настъпилите психически преживявания, свързани със страх от шофиране и с повишена тревожност след инцидента, които подлежат на обезвреда. Същевременно е съобразил, че тези състояния не са довели до трайни психични увреждания, нито са били съпроводени с нужда от продължително или специализирано лечение. След съпоставка на установените обстоятелства с практиката на съдилищата по сходни случаи на телесни увреждания, настъпили в резултат на пътно-транспортни произшествия, въззивният съд е преценил, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 12 000 лева надхвърля справедливата парична оценка на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Този размер не съответства на характера и тежестта на установените увреждания, и би довел до несъразмерност между настъпилите вреди и дължимата репарация. Приел е, че обезщетение в размер на 7 000 лева представлява справедлив паричен еквивалент, който в пълна степен компенсира претърпените от ищцата физически болки, психически страдания и временни неудобства в ежедневието, без да води до неоснователно обогатяване. Посочил е, че същият отчита както характера на телесните увреждания, липсата на трайни последици, продължителността на възстановяването, интензитета на преживените болки и страдания, така и необходимостта от еднакво третиране на сходни хипотези в практиката. По тези мотиви е отменил първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част за разликата над 7 000 лева до присъдените 12 000 лева. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира директен достъп до касационна проверка поради “очевидна неправилност” на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС, като квалифицирана форма на неправилност очевидната такава е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, който порок може да бъде констатиран от касационния състав от мотивите на съдебния акт. Очевидно неправилно е това въззивно решение, в което законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от страната и не се констатират от съдържанието на обжалваното решение. В случая изразеното от касатора несъгласие с решаващата воля на въззивната инстанция за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от травматични увреждания вследствие на ПТП представлява оплакване за обикновена неправилност по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК, когато допускането на касационно обжалване зависи от аргументиране на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, а не на директното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Следва да се разгледа искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която се осъществява въз основа на обосноваване от касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за решаване на възникналия спор и отговарящ на някое от изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В представеното от касатора изложение по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулирано конкретно правно питане. Твърденията му, че е налице противоречие на даденото от въззивния състав разрешение с казуална практика на ВКС - основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, сами по себе си не могат да мотивират осъществяване на касационна проверка на атакувания съдебен акт, тъй като те не са обвързани от контекста на формулиран от страната материалноправен или процесуалноправен въпрос. Както е разяснено в т. 1 на Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не може да изведе правния въпрос от изложените от касатора оплаквания за неправилност на въззивното решение, след като такъв не е поставен от страната. Противното би довело до нарушаване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес по чл. 6 ГПК. При това положение не се обосновава наличие на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на факултативен касационен контрол, което лишава от смисъл разглеждането на поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По тези съображения следва да бъде отказан достъп до касационна проверка на обжалваното решение на Окръжен съд – Перник. При недопускане на касационно обжалване право на разноски има ответникът по касация, който не претендира и не представя доказателства за извършването на такива за настоящата инстанция, поради което и не му се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,