Определение № 545 от 08.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 2093/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ц. кооперативна банка“ АД срещу решение № 414 от 22.06.2023г. по т.д. 361/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 900146 от 10.03.2023г. по т.д. 28/2014г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което съдът по несъстоятелността е прекратил производството по несъстоятелност и е разпоредил заличаване в ТР на търговско дружество „Я.” АД, ЕИК[ЕИК]. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че в противоречие със закона въззивният съд е приел, че в хипотезата на чл. 632 ТЗ не следва да намери приложение правилото на чл. 735, ал. 2, пр. 2-ро ТЗ. Сочи, че последният извод на въззивния съд противоречи и на очертаната с нормата на чл. 607 ТЗ цел на производството по несъстоятелност да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следния въпрос, който сочи като значим за предмета на делото: Дали е налице конкуренция между основанията за прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 ТЗ и чл. 735, ал. 1, вр. ал. 2 ТЗ? Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, с което обосновава искането си решението да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи, че обжалваното решение е очевидно неправилно и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касация, „Я.“ АД – в несъстоятелност, в предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивният съд с обжалваното решение е възприел като безспорни фактическите изводи на първоинстанционния съд, че с решение № 901453 от 11.02.2022г. по т.д. № 28/2014г. по описа на ОС – Благоевград е спряно производството по несъстоятелност на “Я.“ АД – в несъстоятелност, поради липса на парични средства за покриване на разноските за производството и е предоставен на кредиторите срок от една година да привнесат разноски в размер на сумата 10 000 лв. В едногодишния срок, считано от 17.02.2022г. - датата на вписване в ТР на решението по чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност на “Я.“ АД – в несъстоятелност, не е поискано възобновяването му, нито е внесена сумата от 10 000 лв. Приел е, че при тези факти е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че е осъществен фактическия състав на чл. 632, ал. 4, вр. ал. 2 ТЗ, на което основание с първоинстанционното решение е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаването на търговеца в ТР. Посочил е, че въпросът от значение за решаване на спора е дали е налице конкуренция между основанията за прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал.4 ТЗ и чл. 735, ал.1, вр. ал.2 ТЗ. Изложил е, че колизия между двете разпоредби не е налице. Изтъкнал е, че разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ, съгласно която производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство, следва да се прилага само в хипотезите на прекратяване на производството по ал. 1 на същата норма, или когато е налице някоя от алтернативно предвидените в същата предпоставки - изплащане на задължения на търговеца или изчерпване на масата на несъстоятелността. Подчертал е, че производството по делото не е прекратено поради наличие на някоя от визираните в последната норма предпоставки, а в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ – поради липса на постъпило в срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ искане за възобновяване на спряното по реда на чл. 632, ал. 1, вр. ал. 5 ТЗ дело. Изтъкнал е, че разпоредбата на чл. 632, ал. 4 ТЗ предвижда самостоятелна предпоставка за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър, която е различна от уредените в нормата на чл. 735, ал. 1 ТЗ. По тези мотиви е заключил, че забраната за прекратяване на производството по чл. 735, ал. 2 ТЗ не може да бъде пренесена автоматично и към прекратяване на производството в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ, поради различието във фактическите състави. Допълнително е посочил, че разпоредбата на чл. 632 ТЗ не предвижда забрана за прекратяване на производството, аналогична с тази по чл. 735, ал. 2 ТЗ, поради което е счел доводите във въззивната жалба в обратен смисъл за неоснователни. Изложил е мотиви, че необходимостта от обезпечаването на средства за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, при липса на достатъчно налично имущество, е принцип, регламентиран с разпоредбите на чл. 629б, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 632, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 ТЗ. Приел е, че извън общия случай по чл. 620, ал. 3 ТЗ, когато след откриване на производството по несъстоятелност разноските се събират от масата на несъстоятелността, при липсата на достатъчно имущество за покриване на разноските законът определя начин и срок за предплащане на разноските, включително и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелност, в който случай покриването на разноските е възложено в тежест на молителите по чл. 625 ТЗ, респ. на друг кредитор. Приел е, че разпоредбата на чл. 632, ал. 4, вр. ал. 2 ТЗ е свързана с безусловната необходимост от осигуряването на средства за разноски като предпоставка за продължаване производството по несъстоятелност и има действие и е приложима и в случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство. Въвел е и допълнителен аргумент в подкрепа на тезата си - систематичното място на нормата на чл. 735, ал. 2 ТЗ, която следва да се приеме за относима към хипотезата на прекратяване на производството по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ (когато масата на несъстоятелността е изчерпана), докато в следващите чл. 632, ал. 4 ТЗ алинеи не е предвидено изключение от прилагане на нормата на чл. 632, ал. 4 ТЗ. Посочил е, че в изложения от него смисъл е практиката на ВКС по решение № 265 от 01.08.2018г. по т. д. № 2553/2017г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. С тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение като правилно. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и е обусловил изводите на въззивния съд. Независимо от обуславящия характер на въпроса, касационно обжалване по същия не следва да бъде допуснато поради отсъствие на единственото поддържано от касатора допълнително основание за достъп до касационен контрол - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставения въпрос е налице уеднаквена съдебна практика, обективирана в цитираното и от въззивния съд решение № 265 от 01.08.2018г. по т.д. 2553/2017г. по описа на ВКС, ТК, II TO, с която е даден отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в смисъл, че разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ не е приложима при наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като основанието по чл. 632, ал. 4, вр. ал. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност е различно, самостоятелно и отделно от основанията по чл. 735, ал. 1 ТЗ. Съществуващата по въпроса съдебна практика не е неправилна (създадена поради неточно тълкуване), която следва да бъде изоставена, нито са настъпили изменения в законодателството или обществените отношения, налагащи нейното осъвременяване, не е налице и непълна, неточна или противоречива правна уредба на приложими законови разпоредби, пораждаща необходимост от създаване на съдебна практика, поради което настоящият състав на съда приема, че не е налице соченият от касатора допълнителен селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК със съдържанието, изяснено с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението. По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива няма да бъдат присъждани с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение