Определение № 175 от 02.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1579/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 145 от 27.11.2012 г. по в.гр.д. № 217/2011 г. на Разградския окръжен съд е потвърдено решение № 120 от 27.04.2012 г. по гр.д. № 1015/2011 г. на Разградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. М. П. против И. П. И. иск за установяване, че ищцата е собственик на 3.7197 % ид. части от недвижим имот, представляващ едноетажна масивна сграда с предназначение - производствен цех, със застроена площ по документ за собственост 1008 кв.м, построена в поземлен имот с начин на трайно ползване стопански двор с площ 7 473 кв.м, в м.” М.”, съставляващ имот № 020130 по картата на възстановената собственост на землище [населено място], общ. Р.. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от ищцата Г. М. П. чрез нейния процесуален представител адв. М. М. /К./. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени съдопроизводствени нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е формулирала следните правни въпроси: с какви доказателства е допустимо да се установява в гражданския процес съществуването на гражданско дружество; допустимо ли е доказване съществуването на гражданско дружество чрез отправяне на доказателствено искане по чл. 190 ГПК за задължаване на насрещната страна да представи намиращи се у нея документи за учредяването му; какви са процесуалните предпоставки за уважаване на доказателствено искане по чл. 190 ГПК; достатъчно основание за отхвърляне на доказателственото искане по чл. 190 ГПК е твърдението на насрещната страна по делото, че исканите документи не се намират при нея, в случай, че това твърдение представлява злоупотреба с право; по какъв начин следва да се цени в процеса признанието на страната на неизгоден за нея факт. Твърди, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с практиката на съдилищата - решение № 138 от 18.09.2008 г. по гр.д. № 1744/07 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 1328 от 18.09.1956 г. по гр.д. № 5445/56 г. на ВКС, І г.о., решение № 5 от 22.01.2008 г. по т.д. № 555/07 г. на ВКС, І т.о. Ответникът по касация И. П. И. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е процесуално недопустима, тъй като цената на иска, по който е постановено въззивното решение е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК размер. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното въззивно решение Разградският окръжен съд се е произнесъл по положителен установителен иск, предявен от Г. П. против И. И., за установяване правото на собственост на ищцата върху 3.7197 % ид. части от недвижим имот - стопанска сграда- производствен цех, със застроена площ 1008 кв.м. Съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК цената на иска за собственост и други вещни права върху имот се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава - от пазарната му оценка. Видно от приложеното на л. 31 от първоинстанционното дело удостоверение № ДО 000586 от 01.07.2011 г., издадено от [община], данъчната оценка на селскостопанската сграда с РЗС 1008 кв.м, е 38 198.30 лв. При това положение цената на иска, имащ за предмет установяване право на собственост върху 3.7197 % от тази сграда, е 1 421 лв. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК са изключени от приложното поле на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за гражданските дела. Тъй като настоящото дело е гражданско и цената на предявения иск за собственост е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК критерий за касационно обжалване, подадената против въззивното решение касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът