Определение № 60489 от 27.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1951/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на околната среда и водите, [населено място], срещу решение № 3140/20.05.2020г., постановено по в.гр.д.№ 10191/2018г. от Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 332603/07.02.2018г. по гр.д.№ 6105/2017г. на Софийски районен съд за осъждане на касатора да заплати на СНЦ „Зелени Балкани“, [населено място], сумата от 15535,20 лв., представляваща неверифициран и невъзстановен разход, дължим по фактура № 3281/31.05.2011г. на обща стойност 33535,20 лв., издадена във връзка с изпълнение на договор от 18.04.2011г. за услуга с предмет „Почистване на природните местообитания в ЗЗ „Поморие“ в рамките на договор № 58301-С-009 за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейската общност, за проект № 58301-67-487 „Спешни мерки за възстановяване и консервация на видове и местообитания с европейска значимост в комплекса от защитени природни територии на Поморийското езеро“, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 05.03.2015г. до окончателното плащане. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за заплащане на сумата от 15535,20 лв., представляваща неверифициран и невъзстановен разход, дължим по фактура № 3281/31.05.2011г. на обща стойност 33535,20 лв., издадена във връзка с изпълнение на договор от 18.04.2011г. за услуга с предмет „Почистване на природните местообитания в ЗЗ „Поморие“ в рамките на договор № 58301-С-009 за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейската общност, за проект № 58301-67-487 „Спешни мерки за възстановяване и консервация на видове и местообитания с европейска значимост в комплекса от защитени природни територии на Поморийското езеро“. Обсъдени са поддържаните с въззивната жалба доводи, като е прието, че договорът от 18.04.2011г. е валиден и обвързва страните. Изложени са съображения, че независимо, че крайната цена не е определена, то страните са уговорили единични цени на съответните видове дейности и начинът, по които се формира дължимото на изпълнителя по договора възнаграждение – при приемане на работата, съобразно представените и подписани отчети и документи. Доводът, че е невъзможно да бъде определен приложимият ред, по който е следвало да бъде възложен договорът, е счетен за неоснователен. Изборът на изпълнител е определен да бъде чрез събиране на не по-малко от 3 оферти в съответствие с планираната и одобрена сума в бюджета на проекта, което е в размер на 28088,60 лв. без ДДС съгласно одобрения план за процедури за възлагане по реда на ПМС № 55/2007 /отм./ - чл.12, ал.1, т.2, или приложимият ред не се определя от фиксирана цена по договора за възлагане на съответната услуга, а от предварително заложената и одобрена сума в бюджета на проекта. Прието е, че изборът на процедурата и осъществяването й са съобразени с прогнозната стойност в бюджета и ПМС № 55/2007г. /отм./. Верификацията е процес на извършване на проверка и потвърждаване на допустимостта на извършените разходи по правилата на ПМС № 249/17.10.2007г. и в случай, че разходът е допустим, то договарящият орган е длъжен да изпълни задълженията си по договора за безвъзмездна финансова помощ, т.е. да заплати на бенефициента помощта. Изрично е посочено, че в случая финансова корекция не е била направена, поради което първоинстанционното решение е потвърдено. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК два въпроса: „Представлява ли нарушение на чл.12, ал.1, т.2 от ПМС № 55/2007г. и налице ли е валиден договор за услуга, сключен от бенефициент по смисъла на ПМС № 55/2007г. в изпълнение на реда на същото ПМС, при условие, че договорът с изпълнител няма крайна цена на услугата, нито прогнозна стойност на услугата, а са определени само единични цени; поръчката е без конкретизирани „количество или обем“, дори и прогнозни; посочените като неразделна част от договора документи – карта /схема на обектите, подлежащи на почистване и оферта на изпълнителя, по никакъв начин не съдържат информация относно крайната цена на договора; „поканата“ за участие в процедурата не е посочена като неразделна част от сключения договор с изпълнителя, което показва, че страните по договора по никакъв начин не са обвързани от прогнозната стойност – до 60000 лв. съгласно посоченото в поканата основание чл.12, ал.1, т.2 от ПМС № 55/2007г.?“ и „В случай, че е налице валиден договор за услуга, сключен от бенефициент по смисъла на ПМС № 55/2007г., как ще се определи максималната обща стойност на услугата, респективно приложимият ред за избор на изпълнител?“. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е въведено чрез препращане към жалбата, в която доводите на касатора са свързани с поставените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е от значение за формираната воля на съда, обективирана в решението. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата като: създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. В случая с първия поставен въпрос касаторът поддържа, че договорът между бенефициента и изпълнителя „не е валиден“, като са изброени условия, на който той следвало да отговаря. Въззивният съд е отговорил на така въведеният довод в частта за липса на крайна цена, като е тълкувал двата договора – този с изпълнителя и договора за безвъзмездна финансова помощ. В изложените от касатора основания не е изразена теза за противоречие на обжалваното решение с материалноправна норма с императивен характер, а се цели ограничаване правомощието на решаващия състав да тълкува уговорките в договорите. По същество касаторът не е съгласен с изводите на въззивния съд, формирани в резултат на тълкуването на договорите, като не обоснова необходимост от тълкуване на неясна правна норма, което да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Останалите поставени от касатора условия за валидността на договора не следва да се обсъждат, тъй като същите не са били въведени в инстанциите по същество. Вторият въпрос е изцяло по тълкуване на уговорките в договора, поради което не отговаря на въведеното основание за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, която като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая не е налице въведеното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предвид доводите на касатора, които са свързани изцяло с оплакването, че въззивният съд не е възприел поддържаната от него теза за „невалидност“ на договора, сключен между бенефициента и изпълнителя. По тези съображения касационно обжалване не се допуска. Касаторът следва да заплати направените от ответника разноски в размер на 1000 лв. съгласно договор от 25.09.2020г. и платежно нареждане от 28.09.2020г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд