Определение № 1069 от 03.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1985/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Банка ДСК“ ЕАД чрез юрисконсулт А. Т. обжалва решение № 1099/24.08.2023 г. по т.д. 2188/22 г, Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете му срещу И. З. П., З. И. П. и Надежда Иванова П. с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ за разликата над 71 313 евро до 348 660 евро, представляваща изискуема и непогасена главница по договор за кредит за финансиране на инвестиции от 30.03.2008 г. Излага съображения за допуснати нарушения на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Твърди сключването на договор за банков кредит между физическите лица и „Сосиете женерал Експрес банк“ АД, праводател на жалбоподателя „Банка ДСК“ ЕАД и „Нова принт“ АД като кредитодател и физическите лица като солидарни длъжници. Сочи, че договорът е валиден и е уговорено получаването на сумата от 100 000 евро, както и целите, за които е отпуснат. Налице са изменения на договора с множество анекси.

Било налице вземане на банката в общ размер на главницата от 348 600 евро. Съдът неправилно бил отхвърлил иска за разликата над 71 313 евро. Считат, че изводът на въззивния съд относно началото на срока за погасителна давност започва от изискуемостта на всяка вноска, е постановен в пряко противоречие на закона, на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Считат, че има вземане в пълния претендиран размер и моли да бъде отменено решението, като бъдат осъдени ответниците да го заплатят в пълния претендиран размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. В кой момент настъпва изискуемостта на вземането за главница на договор за банков кредит при уговорено погасяване на отделни погасителни вноски с различни падежи? Кой е началният момент, от който започва да тече давностния срок за вземането за главница при договор за банков кредит, при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски ?

Ответниците И. З. П., Надежда Иванова П.-С., З. И. П. чрез адв. И. О. оспорват касационната жалба. Считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Излагат подробни съображения.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ за разликата над 71 313 евро до напълно предявения размер от 348 660 евро, въззивният съд е приел, че е сключен договор за банков кредит за финансиране на инвестиции от 30.03.2008 г. между „Сосиете дженерал експрес банк“ АД и „Нова принт“ АД на 30.03.2008 г., по силата, на който банката се е задължила да предостави, а търговското дружество е поело задължение да върне сумата от 1 000 000 евро, по реда, сроковете и условията, уговорени в договора. Прието е, че не се спори, че условията по сключения договор за банков кредит са били предоговорени с Анекс № 1 от 24.06.2009 г., Анекс № 2 от 02.10.2009г., Анекс № 3 от 29.04.2010 г. и Анекс № 4 от 29.06.2010 г. Съгласно чл. 7 от Анекс № 4 в дълга са встъпили ответниците, физически лица като съдлъжници на кредитополучателя по договора при условията на чл. 101 ЗЗД, като е било уговорено, че ще отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя в пълен размер, включително и при предсрочна изискуемост. Не се спори, че задължението, за което ответниците са поели солидарна отговорност, не е било погасено чрез плащане.

Съдът е установил фактите, че ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е универсален правоприемник на банката-кредитор, както и че не е спорно, че липсва плащане на задълженията по договора за кредит.

Установено е, че кредитополучателят „Нова принт“ АД е обявен в несъстоятелност с решение от 03.01.2014 г. на СГС и на основание чл. 617 от ТЗ всички задължения на това дружество са станали изискуеми от посочената дата на обявяване на дружеството в несъстоятелност.

На основание чл. 126, ал. 2 от ЗЗД е прието, че изискуемостта на задълженията на един от солидарните длъжници, какъвто е „Нова принт“ АД не води до изискуемост на задълженията на другите солидарни длъжници. Това е обусловило извод, че изискуемостта на задълженията на ответниците, произтичащи от договора, настъпва при условията, предвидени в договора за банков кредит. С оглед уговореното в Приложение 1 към Анекс 4, представляващо погасителен план, като последната, 72 вноска, като последната погасителна вноска е била дължима на 30.05.2016 г. Прието е, че не е спорно, че към процесните вземания е приложима 5-годишна давност. Определен е началният момент на изискуемостта на всяко задължение за заплащане на погасителна вноска, която настъпва в различен момент от крайния момент от възникване на задължението. Прието е, че началният момент, от който започва да тече давностния срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. Разяснено е, че за съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, като това е моментът, от който кредиторът може да търси изпълнение /доброволно или принудително/, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането. Изложени са аргументи, че в случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие при сключването на договора, поради което не може да се приеме, че кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта на съответната част от вземането, а същевременно бездействието му не води до течение на давностния срок за тази част.

С оглед установената изискуемост на дължимите вноски за връщане на кредита, е прието, че са погасени по давност вноските с падеж, настъпил повече от 5 години преди датата на подаване на исковата молба - 06.08.2020 г. При възприемане заключението на вещото лице е установено, че размерът на непогасената главница, формирана от падежиралите в периода 06.08.2015 г. - 30.05.2016 г. /падеж на последната погасителна вноска съгласно погасителния план/ и непогасени към момента на подаване на исковата молба вноски е в общ размер на 64 830 евро. Прието е за основателно възражението на жалбоподателя-ищец, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). По силата на посочената разпоредба за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно закона давностният срок е бил спрян за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. Съобразявайки договорения между страните с Анекс 4 погасителен план за периода от 30.5.2015 г до 30.5.2016 г. Така е обобщен извод, че вземането на банката за разликата над 71 313 евро до напълно претендирания размер е погасен по давност. Взето е решение решението на СГС следва да бъде отменено в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ за разликата над сумата от 64 800 евро до сумата от 71 313 евро, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2020г. до окончателното плащане, като бъде присъдена сумата от 6 483 евро, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2020г. до окончателното плащане.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК, се извършва само на основанията, предвидени в закона. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав констатира, че с поставените правни въпроси касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставените правни въпроси са включени в предмета на делото чрез своевременно въведеното от ответниците в процеса възражение за погасителна давност и даденото разрешение от съда относно началния момент на срока за погасителна давност, са разрешени от въззивния съд, като са обусловили изхода на спора. Даденото разрешение от въззивния съд съответства на задължителната практика на ВКС, съгласно Тълкувателно решение 3/21.11.2024 г. по тълк.д. 3/24 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е определил възникване на задълженията на солидарноотговорните длъжници и възникване на изискуемостта им. С оглед постигнатото съгласие между страните съдът е приел, че задължението за връщане на получената на основание договора за банков кредит сума, ще се върне на вноски с определен падеж съгласно погасителен план. Относно възражението за погасителна давност е приел, че законът не прави разграничение относно началния момент на давностния срок в зависимост от това дали е налице изпълнение на периодично задължение или се осъществява плащане на части, с оглед предварително постигнато съгласие между кредитора и длъжника. Така е приел, че срокът на погасителната давност започва да тече от настъпване на изискуемостта на задължението, което в случая е изискуемостта на всяка вноска за връщане на част от вземането на получената на основание договора за банков кредит сума, с предварително определен падеж.

В посоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС е тълкувана разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД, като е прието, че при погасяване на едно задължение, произтичащо от банков кредит, разсрочено, на вноски, предварително определени по съгласие на страните, задължението е едно. Предварително определените падежи определят моментите на дължимо изпълнение на всяка една от вноските (представляващи главно задължение). От погасяването на всяка вноска се погасява част от главното задължение, вноските са предварително определени, като с оглед определения падеж за връщане на всяка една вноска, ако е налице неизпълнение на всяка вноска, кредиторът може да иска изпълнението й, след настъпване на падежа. При настъпване на падежа кредиторът може да иска изпълнение, включително принудително. С оглед разпоредбата на чл. 114 от ГПК е прието, че към момента на изискуемост на задължението, кредиторът може да иска изпълнение. От този момент законът предвижда, че възниква началото на давностния срок за съответната част от главницата и лихвите, така както са определени в погасителния план и настъпва изискуемостта. Това тълкуване е съобразил въззивният съд и при разрешаването на поставения от касатора правен въпрос липсва отклонение. Поради изложеното не е налице соченото от касационния жалбоподател допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Позоваването на разрешението, обективирано в Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк.д. 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, от касатора е неоснователно, доколкото то е свързано с тълкуване на нормата на чл. 147 от ЗЗД. В посоченото тълкувателно решение не е правен извод за началния момент на срока за погасителна давност при уговорено плащане на изискуемите вземания на вноски по постигнато съгласие между длъжника и кредитора, при уговорен краен срок на плащане на задължението или датата на предсрочна изискуемост. Изрично е разяснено, че е налице разлика в характера на предвидените срокове, свързващи определени последици с изтичане на предвидения в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД преклузивен срок, засягащ обезпечението на кредитора и изтичането на срока на погасителната давност, засягаща публичното субективно право на кредитора да иска съдебна защита при изтекла давност.

При този изход на делото пред настоящата инстанция на ответниците по касационната жалба се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Доказано е извършеното от всеки от тях плащане в брой съгласно представен от всеки от ответниците отделен договор за правна защита и съдействие, сключен между всеки от тях и адв. О.. Всеки договор съдържа разписка, издадена от адв. О., че посочените суми в размер на по 1 500 лв, дължими възнаграждения съгласно уговореното, са платени авансово в брой. Ето защо при установеното заплащане на разноските следва да се присъдят на посоченото основание.

Воден от горното Върховният касационен съд