Определение № 485 от 26.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 323/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите против постановеното на 02.12.2011 год. решение № 1873 по т.д.№ 1429 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е обезсилено решение № 969 / 19.10.2010 год. на СГС, ТО, VІ – 6 състав по т.д.№ 1831 / 2009 год. изцяло и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в производството по несъстоятелност на „ Престайп 07„ Е., от фазата на постановяване определение по чл.629б от ТЗ. К. оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с процесуалния закон, считайки че съдът е излязъл извън предмета на въззивното обжалване, ограничено до частта от решението на първоинстанционния съд, отнасяща се до определяне начална дата на неплатежоспособността на [фирма]. Формулира основание за допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК. Ответната страна – [фирма] - не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК и изхожда от легитимирана да обжалва страна, по допускане на касационното обжалване намира следното: Национална агенция за приходите, инициирала производството по установяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на [фирма], е обжалвала първоинстанционното решение, уважило молбата на основание чл.632 от ТЗ, с постановяване прекратяване дейността на предприятието на длъжника, обявяването му в несъстоятелност и спиране на производството по несъстоятелност, като е атакувала същото единствено относно определената начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2007 година. За да обезсили изцяло първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо, тъй като съдът е бил сезиран с молба за откриване производство по несъстоятелност на основание чл.630 ал.1 от ТЗ и изменение на основанието - в такова по чл.632 ал.1 от ТЗ - не е направено в хода на производството. От друга страна намира, че процесуална предпоставка за постановяване на решение, на основание чл.632 ал.1 ТЗ, е наличието на предходно определение на съда по чл.629б ал.1 от ТЗ, липсата на което въззивният съд санкционира с обезсилване на решението вцялост .За последното е счел, че с оглед спецификата на производството, е невъзможна самостоятелна преценка на правилността на първоинстанционното решение само относно определената начална дата на неплатежоспособността. В изложението по чл.284 ал. 3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК касаторът сочи постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителна съдебна практика - решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК - № 174 / 05.12.2011 год. по т.д.№ 567 / 2011 год. на ВКС, ТК, второ търговско отделение. Според същото, непосочването на конкретната хипотеза, в която молителят желае откриване на производство по несъстоятелност, респективно чл.630 ал.1 ТЗ или чл.632 ал.1 от ТЗ, е без значение, тъй като изборът принадлежи на съда по несъстоятелността, с оглед конкретните обстоятелства по случая. Основанията с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са „неплатежоспособност „ или „ свръхзадълженост „, съгласно чл.607а ТЗ. Съдът е разграничил „същинска” част на решението по откриване производство по несъстоятелност - обявяване в неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на длъжника и откриване производство по несъстоятелност - и „производни „ / вторични / негови части, каквито са определянето на началната дата на неплатежоспособността, назначаването на временен синдик, допускането на обезпечителни мерки, прекратяването на дейността на длъжника, обявяването в несъстоятелност и спирането на производството / чл.632 ал.1 от ТЗ /, макар тия производни части да са задължителна последица от откриване производството по несъстоятелност. Прието е, че обжалването на решението само в някои от тези „ производни „ части, без да е обжалвано в същинската му част, е допустимо и ограничава преценката на въззивния съд, вкл. по допустимостта на първоинстанционното решение, само до тази негова част - в случая определяне начална дата на неплатежоспособността. Настоящият състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, Търговска колегия намира, че касаторът обосновава допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като частично вероятно недопустимо, предвид произнасяне на въззивния съд и извън предмета на въззивната жалба, касаеща единствено определянето на началната дата на неплатежоспособността. За вероятната недопустимост на въззивното решение, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно и без наличието на обосновани основания по чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно чл.269 ГПК, регламентиращ правомощията на въззивната инстанция, служебната преценка на въззивния съд по допустимостта на обжалваното решение, е ограничена до онази негова част, която е предмет на обжалване, каквато в случая не е частта от първоинстанционното решение по обявяване неплатежоспособността на [фирма], допускане общите възбрана и запор, постановено прекратяване дейността на предприятието на длъжника и обявяването му в несъстоятелност със спиране на производството по делото. В частта, в която въззивният съд се е произнесъл по предмета на въззивната жалба - определяне началната дата на неплатежоспособността, касационното обжалване следва да се допусне, предвид постановяване на въззивното решение в противоречие с реш. № 174 / 05.11.2011 год. по т.д.№ 567 / 2011 г. ВКС, ТК ,ІІ т.о.. Както се посочи по-горе, в цитираното решение е обоснован извода, че началната дата на неплатежоспособността е задължителен, но вторичен / производен / елемент - последица на решението за откриване производство по несъстоятелност. Произнасянето на съда по същата обуславя самостоятелен предмет на обжалване. Определението по чл.629б от ТЗ е относимо към други „ производни „ части на постановеното решение - приетото от съда основание за откриване на производството по несъстоятелност в хипотезата и с последиците на чл.632 ТЗ, в която част решението не е обжалвано. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение