Определение № 156 от 17.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2239/2018 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от „Мото – Пфое” ЕООД, чрез адв.Т. В., за изменение на определение № 294/04.06.2019 г. по т.д. № 2239/2018 г. на ВКС в частта за разноските. С молбата касаторът прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, като излага, че правната защита на ответника в касационното производство се изразява само в изготвянето на отговор на касационната жалба, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Моли присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата „Видира – България” ЕООД, чрез пълномощника си адв.Е. Д., изразява становище за неоснователност на същата. ВКС констатира следното: Производството по т.д. № 2239/2018 г. е било образувано по касационна жалба на „Мото Пфое” ЕООД срещу решение № 2551/06.12.2017 г. по в.т.д. № 3649/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 943/27.05.2016 г. по т.д. № 5771/2015 г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Видира – България” ЕООД на основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД сумата 55 751,44 лв., представляваща общ размер на мораторни неустойки, дължими на основание чл.59 от сключени договори за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 19.05.2005 г. и 17.11.2005 г., което вземане е придобито с договор за цесия от 01.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба – 12.09.2015 г. до окончателното й погасяване. Ответникът по касацията „Видира – България” ЕООД е подал писмен отговор, с който е оспорил касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и 3 ГПК и е поискал присъждане на разноски по спора. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който е било уговорено и заплатено от „Видира – България” ЕООД на упълномощения адвокат възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 700 лв. Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 294/04.06.2019 г. по т.д. № 2239/2018 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 2551/06.12.2017 г. по в.т.д. № 3649/2016 г. на Софийски апелативен съд и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени в полза на „Видира – България” ЕООД сторените от него разноски в пълен размер от 700 лв. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено на ответника, е неоснователно. Представеное пълномощно за процесуалния представител за изготвяне на отговор на касационната жалба и за защита в касационното производство, ако то се развие във фазата на чл.290 и сл. ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на делото по иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД и цена 149 074,54 лв., както и поради обема и съдържанието на осъществената правна защита предвид формулираните от касатора пет правни въпроса при допълнително въведено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изискващо съобразяване на съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове, и релевираните оплаквания за неправилност на въззивното решение и наличие на основанията по чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. е в рамките на обичайното за такива случаи и не обосновава твърдението за прекомерност, въведено от касатора. Съобразно изложеното молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС