Определение № 2 от 05.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 777/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр.чл.228 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу Определение № 963 от 19.04.2011 год. по ч.гр.д.№ 800/2011 год. на Софийски апелативен съд. С него е отменено определение от 12.11.2010 год. по гр.д.№ 628/2009 год. на Софийски градски съд в частта с която съдът е отменил свое определение от 12.10.2009 год. за замяна на ответника ЗД [фирма] с [фирма]. Постановил е връщане на делото за продължаване на производството срещу първоначалния ответник. Обезсилил е определението на СГС от 12.11.2010 год. в останалата част. С нея е разпоредено връщането на основание чл.130 ГПК на исковата молба на Й. М. Й. и е прекратено производството по делото. Доводите, съдържащи се в жалбата са за неправилна преценка на състава на САС, че предявеният от Й. Й. иск е допустим. Представено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 вр.чл.274 ал.3 ГПК в което се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по отношение на въпроса „правото на съда да прави преценка за наличието или липсата на процесуални предпоставки за допустимост на иска”. Становището на настоящия съдебен състав, че макар и депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, частната жалба е недопустима, като насочена срещу определение, неподлежащо на инстанционен контрол произтича от следното: Предявеният на 27.01.2009 год. иск Й. М. е насочен срещу ответника [фирма]. На 20.08.2009 год. Й. е депозирал молба, съдържаща искане за конституиране на нов ответник – [фирма]. Липсва конкретизация дали искането е за замяна на ответника или за конституиране на нов ответник, вместо досегашния. Това обстоятелство ищецът е уточнил допълнително с молба от 08.10.2009 год., заявявайки, че оттегля иска си срещу ЗД [фирма] и производството да продължи само срещу ответника [фирма]. С определение от 12.10.2009 год. първоинстанционният съд е прекратил на основание чл.232 ГПК производството по иска срещу първоначалния ответник. Конституирал е на основание чл.228 ал.3 ГПК [фирма], като ответник по иска на Й.. С определението си от 12.11.1010 год., съдът е: 1./ Отменил на основание чл.253 ГПК определението си от 12.10.2009 год. с което е заменен ответника ЗД [фирма] с [фирма]; 2./ Върнал на основание чл.130 ГПК исковата молба на Й. Й.; 3./ Прекратил производството по делото. Както бе посочено по-горе, въззивният съд е отменил първоинстанционния акт в частта с която е отменено конституирането на [фирма]. Позовал се е на това, че производството срещу ЗД [фирма] е прекратено и съдът не може сам да си отмени влязлото в сила прекратително определение. Обезсилил е определението в останалата част (п.2 и п.3) и е постановил връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по иска на Й. срещу [фирма]. По отношение на въззивния акт не е налице нито една от предпоставките по чл.274 ал.3 ГПК. Определението на САС не е преграждащо развитието на производството по делото в нито една своя част, нито с него се дава разрешение на друго производство. В първата си част, актът на СГС е необжалваем. Необжалваем е и във втората част, независимо от неправилното посочване в диспозитива. Обезсилвайки определението на СГС за връщане на ИМ и прекратяването на производството по иска на Й. срещу [фирма], съставът на САС всъщност е постановил продължаване на производството по делото срещу тази ответник, съобразно мотивите на въззивния акт. Доводите по частната жалба по-скоро са свързани с активната материалноправна легитимация и съществото на спора, а също така и с необжалваемото определение от 12.10.2009 год. с което [фирма] е конституиран като ответник по иска на Й.. За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи и това, че определението с което се допуска или отказва конституирането на нов ответник по реда на чл.228 ГПК не подлежи на обжалване. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.