Определение № 12 от 07.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3135/2017 г.

Производство по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 7223/19.05.2017 г. на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № ІІІ-34 от 27.04.2017 г. по в.гр.д. № 291/2017 г. на Окръжен съд Бургас в частта, в която частично се потвърждава решение № 1997 от 09.12.2016 г. по гр.д. № 4033/2016 г. на Районен съд Бургас за уважаването на предявените от Й. П. К. против Прокуратурата на Република България искове за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 7000 лева и за 5100 лева - имуществени вреди. В касационна жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложение към жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото въпроси, за задължението на въззивният съд да се произнесе по доводите и възраженията на ответника свързани с предмета на спора при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, и „може ли по предявен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали поради прекомерност на адвокатското възнаграждение в наказателния процес?”, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. От Й. П. К. не е постъпил отговор на касационната жалба. С определение от 06.12.2017 г., настоящият състав на Върховния касационен съд е постановил спиране на производството по гр.д. № 3135/2017 г. до произнасянето по тълкувателно дело № 1/2017 г. от ОСГК, което е приключило с тълкувателно решение № 1/2017 от 11.12.2018 г. Според дадените разяснения от Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, при иск по чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения в наказателния процес, с оглед особеностите на случая и процесуалното поведение на пострадалия при осъществяване на неговата защита в наказателното производство. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищцата е била привлечена като обвиняем на 26.03.2012 г. за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.ІІІ, б.”Б” пр.І, вр.ал.4, вр. чл.342, ал.1 НК и е образувано НОХД № 133/2013 г. в Окръжен съд Бургас, но е оправдана с присъда от 09.10.2013 г., потвърдена от въззивната инстанция и окончателно с решение № 441/28.11.2014 г. на Върховния касационен съд. Според мотивите на обжалваното решение, наказателното преследване на ищцата е продължило в разумен срок, наложената мярка за неотклонение не е тежка, но с оглед конкретните неблагоприятни последици върху личния и семейния живот на ищцата от повдигането на обвинението, справедливо обезщетение за възмездяване на причинените й неимуществени вреди е в размер на 7000 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящия изода на делото въпрос за задължението на въззивният съд да се произнесе по доводите и възраженията на ответника свързани с предмета на спора при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, тъй като в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика, формирана с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Положителен отговор на втория въпрос се дава с ТР № 1/2017 от 11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, което с оглед особеностите на конкретния случай, въззивната инстанция е съобразила при преценката й за фактическата и правна сложност на наказателното производство и съпоставянето на заплатеното адвокатско възнаграждение с действително причинените от повдигането на обвинението вреди. В тази връзка, фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение не влизат в противоречие с приетото решение по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК, поради което липсва противоречие с практиката на ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение