Определение № 191 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2688/2014 г.
ВКСI гражданско отделение26.05.2014 г.докладчик Теодора Гроздева
Диспозитив
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 530 от 06.03.2014 г., подадена от Г. Х. Б. срещу решение № 41 от 24.01.2014 г. по в.гр.д.№ 509 от 2013 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, III-ти въззивен състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази касационна жалба производството по гр.д.№ 2688 от 2014 г. на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Б. срещу решение № 41 от 24.01.2014 г. по в.гр.д.№ 509 от 2013 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, III-ти въззивен състав в частта му, с която е отменено решение № 162 от 15.07.2011 г. по гр.д.№ 1076 от 2010 г. на Ботевградския районен съд по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и вместо това е постановено решение за признаване за установено по отношение на А. В. Г. и Ц. Р. Г., че Г. Х. Б. и Н. Х. Б. не са собственици на 2/3 ид.ч. от недвижим имот с площ от 997 кв.м., находящ се в [населено място], в.з.”З.”, представляващ УПИ X.-1526 в кв.20 по регулационния план на [населено място]. В писмен отговор от 28.04.2014 г. ответникът по касационната жалба А. В. Г. оспорва същата като недопустима. Ответницата Ц. Р. Г. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия констатира, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. По настоящото дело е предявен отрицателен установителен иск за собственост върху 2/3 ид.ч. от УПИ X.-1526 в кв.20 по регулационния план на [населено място]. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цената на този иск е равна на данъчната оценка на претендираното вещно право, която в случая видно от представеното към исковата молба удостоверение № [ЕГН] от 02.06.2010 г. на [община] е 4 774,13 лв. /2/3 от данъчната оценка на целия имот от 7161,20 лв./. Поради това на основание чл.280, ал.2 от ГПК решението на Софийския окръжен съд, касаещо 2/3 ид.ч. от горепосочения УПИ, не подлежи на касационно обжалване, с оглед на което подадената срещу това решение касационна жалба следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия