Определение № 60530 от 28.06.2021 г. на ВКС по д. № 377/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Л. П. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №3823/19 г. в частта, с която искът е отхвърлен, и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен за сумата 1000 лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер от 10 000 лв. искът на Л. П. срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр.трето от ГПК. Намира, че в противоречие с практиката на ВКС са разрешени процесуалните въпроси: Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК? и Какви са правомощията на въззивния съд при решаване на спора по същество, има ли задължение въззивният съд да обсъди всички доказателства, твърдения, доводи, възражения и становища на страните, надлежно въведени в процеса, вкл. във въззивната жалба, както и да формира свои непротиворечиви правни изводи въз основа на доказателствата в тяхната съвкупност? Касаторът сочи, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени от въззивния съд и материалноправните и процесуални въпроси относно прилагането на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди за увреждания по чл.2 ЗОДОВ, за задължението на съда да обсъди и съобрази всички правно релевантни факти и да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за излагането на мотиви за значението на отделните обстоятелства на случая/ вкл. на социално-икономическите условия и стандарт на живот/ за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Според касатора произнасянето по поставените процесуалноправни и материалноправни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с цел отстраняване на непълнотата, неяснотата и противоречията при последващо решаване на аналогични казуси, и създаването на стабилна съдебна практика, която ще помогне на страните и съдилищата за правилното процедиране по сходни дела. Очевидната неправилност на въззивното решение обосновава с размера на обезщетението от 1000 лв. за понесените в случая вреди, надвишаващи тези, за които в други случаи ВКС е определял значително по-високи обезщетения. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК, но излагайки и собствени мотиви за конкретните обстоятелства на случая и значението им за определения размер. Приел е, че обвинението срещу ищеца е в тежко престъпление, но е довело до обичайни вреди – негативни преживявания/отчаяние, притеснения и потиснатост/ поради неоснователно заведеното наказателно производство и извършваните в хода му процесуални действия. Наказателното производство е продължило по-малко от година - от 17.01.2013 г. до 19.12.2013 г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяването му. Доказано е възражението на противната страна, че в предходен период -2009-2010 г., срещу ищеца са били водени и други наказателни производства за престъпления по чл.129, ал.1 НК и по чл.325, ал.1 НК или процесното обвинение не е първо за ищеца, въпреки младата му възраст/род. през 1991 г./. Бил е задържан по делото за 24 часа, но не се установяват твърденията в исковата молба, че това задържане е влошило здравословното му състояние. Не се установяват трайни негативни последици от незаконното обвинение за самочувствието и социалната реализация на ищеца. Изводите на въззивния съд при определяне на размера на обезщетението съответстват на практиката на ВКС, вкл. сочената от касатора: Събраните по делото доказателства са преценени в тяхната съвкупност, съобразени са становищата и доводите на страните по спора установени са и обсъдени конкретните обстоятелства на случая и значението им при определяне на размера на обезщетението. Отчетени са от една страна тежестта на повдигнатото обвинение и младата възраст на ищеца, а от друга – обичайният характер на негативните му изживявания, предишните обвинения срещу него и разумният срок на наказателното производство. Въззивният съд, като решаващ съд, е изложил собствени мотиви по делото, във връзка с оплакванията във въззивната жалба. В същия смисъл е и практиката на ВКС за подобни случаи – ППВС №4/68 г., ТР №1/13 г., ТР №3/2005 г., р. по гр.д. №4881/18 на трето г.о., р. по гр.д. №1509/18 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №2014/18 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №3537/15 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №3707/16 г. на четвърто г.о. на ВКС. Затова не се установява първото сочено от касатора основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставените въпроси са подробно разработени в задължителната и трайна практика на ВКС, поради което не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Въззивното решение не е очевидно неправилно, поради очевидно занижения размер на обезщетението, както твърди касаторът. Подобни по размер обезщетения са присъждани и в други сходни случаи – напр.р. по гр.д. №3836/19 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №3068/20 г. на трето г.о., р. по гр.д. №112/18 г. на Благоевградски ОС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №4272/19 г. на трето г.о., р. по гр.д. №446/18 г. на ВТАС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №3172/19 г. и др. Въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика /опр. по ч.т.д. №3006/19 г. на второ т.о. на ВКС/. Затова не са налице основания за допускане на касационното му обжалване и ВКС на РБ, четвърто г.о.