Определение № 10539 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10279/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Р. С. Г., с [ЕГН], подадена чрез пълномощник адв. Горанов, против Определение № 3704/22.04.2025 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 1700 по описа за 2024 г. на този съд. С обжалваното определение е допълнено Решение № 2336/12.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1700/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, като Р. С. Г. е била осъдена да заплати на Община Созопол сумата в размер на 600 лева разноски по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил направеното възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на делото, практиката на СЕС. Иска размерът на присъденото възнаграждение в полза на ответника да бъде намален. По делото е постъпила и частна жалба от Р. С. Г., подадена чрез адвокат - пълномощник, против Определение № 5824/26.06.2025 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 1700 по описа за 2024 г. на този съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната ѝ жалба, подадена срещу Решение № 2336/12.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1700/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, като недопустима. Излага съображения, че АУЗД е нищожен и иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът по ЧЖ – Началника на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки доводите на страната и събраните доказателства, прецени ЧЖ като процесуално допустими, защото са депозирани от страна по делото и в законоустановения срок. Разгледани по същество ЧЖ са неоснователни. С Решение № 2336/12.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1700/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, е отхвърлена жалбата на Р. С. Г. срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 7826-1/29.11.2021 г., потвърден с Решение № 005 от 17.05.2024 г. на началника на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол. Постъпила е молба от адв. Л. Ангелова, процесуален представител на ответника, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, с искане да бъде допълнено постановеното решение в частта за разноските. С Определение № 3704/22.04.2025 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 1700 по описа за 2024 г. на този съд, е допълнено решението в частта на разноските, като Р. С. Г. е била осъдена да заплати на Община Созопол сумата в размер на 600 лева разноски по делото. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Правилно съдът на основание чл. 248, ал.3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК е допълнил постановеният съдебен акт, като е осъдил Г. да заплати сторените по делото разноски за адв. възнаграждение в размер на 600 лева. Присъденото възнаграждение е в минимален размер, като същото изцяло отговаря на фактическата и правна сложност на спора и извършената работа от процесуалния представител на ответника по делото. Определението като правилно трябва да бъде оставено в сила. С Определение № 5824/26.06.2025 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 1700 по описа за 2024 г. на този съд, е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. С. Г., подадена срещу Решение № 2336/12.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1700/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, като недопустима. Съдът е приел, че съгласно чл. 160, ал. 7 ДОПК и чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, са изключени от касационен контрол решенията на административния съд по дела, по които се обжалват актове за установяване на публични вземания на физически лица в общ размер до 750 лева без начислените лихви за забава. И това обжалвано определение е правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Подадената касационна жалба е против решение, с което е отхвърлено оспорването на Г. против акт за установяване на задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 202.76 лева и такса битови отпадъци в размер на 98.48 лева. Съгласно изречение второ на чл. 160, ал. 7 от ДОПК, решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с РА публични задължения общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато РА е издаден на физически лица, е окончателно. По силата на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б от ЗМДТ актовете за установяване на местни данъци и такси подлежат на обжалване по реда за обжалване по ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, освен ако в ДОПК не е предвидено друго. От цитираните норми следва, че ограничението в касационното обжалване по чл. 160, ал. 7 във връзка с чл. 144 от ДОПК е приложимо и по отношение на съдебните решения, постановени по актовете за установяване на публични задължения /вземания/ по ЗМДТ, а не само по отношение на решения за осъществен съдебен контрол върху ревизионни актове. Предвид въведеното ограничение за обжалване по касационен ред на първоинстанционното решение по дело с материален интерес под определения размер, касационната жалба се явява недопустима и правилно е била оставена без разглеждане. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение