Определение № 3946 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2024 г.

Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от адвокат Р. Д. Д. срещу определение № 343 от 07. 02. 2024 г. по гр. д. № 1776/2023 г. на ОС – Пловдив, 9 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, на решение № 1415 от 17. 11. 2023 г. по гр. д. № 1776/2023 г. на ОС – Пловдив в частта за разноските чрез присъждане, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на сумата 142, 35 лв. (разлика над присъдената сума от 257, 65 лв. до сумата 400 лв.) за предоставено безплатно правно съдействие на ищеца по делото С. В. С., изразяващо се в изготвяне на отговор на въззивната жалба. Не е подаден отговор на частната жалба от насрещната страна – И. В. А.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като извърши проверка за допустимост на подадената частна жалба, прие следното: Частната жалба е недопустима на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като е подадена срещу определение по чл. 248 ГПК, постановено във връзка с въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване предвид цената на иска – делото има за предмет предявен иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата 1905 лв. обезщетение за неимуществени вреди. След като постановеното по това дело въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване, то и постановеното по същото дело определение по чл. 248 ГПК е изключено от подлежащите на касационно обжалване актове. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че практиката на ВКС при преценка допустимост на частни жалби в подобни хипотези е противоречива. Определението, на които се позовава частният жалбоподател (определение № 1616 от 19. 09. 2023 г. по ч. гр. д. № 3045/2023 г. на ВКС, 4 г.о.), касае друг случай – прието е от състава на ВКС, че частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е допустима, тъй като въззивното решение е подлежало на касационно обжалване, а влизането му в сила като необжалвано не поражда недопустимост на частната жалба. Като подадена срещу неподлежащо на касационен контрол определение, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение