Определение № 1669 от 30.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2843/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД срещу решение №262/10.10.24г. по т.д.№369/24г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №31/22.05.24г. по т.д.№48/23г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което дружеството е осъдено да заплати на „Ар Ти Ай файнанс“ГмбХ сумата 240 838,72 лв., представляваща сбор от четири дължими месечни вноски /от 71 до 74 вкл. за периода 10.11.2020г.-10.02.2021г./ от възнаграждение по договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи и водоснабдителната система на [населено място] от 08.01.2013г., ведно със законната лихва и сумата 19 267,08 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди,че съдът е потвърдил първоинстанционното решение без да се произнесе по направените от него възражения относно прекратяването на „Строителна механизация“АД по силата на изричната разпоредба на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ, както и последващото от него прекратяване на ДЗЗД СМ Секисуи Европа /наричано от касатора „Консорциума“/; не е обсъдил различията между понятията „прекратяване“ и „заличаване“ на търговско дружество, последиците от обявяването в несъстоятелност, изразяващи се в прекратяване на упълномощителните сделки по реда на чл.41 ЗЗД, последиците от прекратяването на Консорциума по отношение на загубата на качеството на водещ съдружник в ДЗЗД от страна на ищеца. Касаторът счита,че, игнорирайки възраженията и доводите му, въззивният съд е достигнал до погрешни изводи относно наличието на активна процесуална и материална легитимация на ищеца да търси и получи цялото възнаграждение по договора. Поддържа,че с обявяването в несъстоятелност на другия участник в ДЗЗД – „Строителна механизация“АД това дружество е прекратено по силата на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ, като и Консорциумът е прекратен по аналогия с разпоредбата на чл.363 б.“в“ ЗЗД. Като не е приел това, съдът, според касатора, е достигнал и до други погрешни изводи – че е налице активна кредиторова солидарност по силата на самия договор за консорциум и че ищецът има право да получи цялото възнаграждение от възложителя по обществената поръчка. Считайки,че ищецът има правото да търси единствено припадащия му се дял от възнаграждението, доколкото такъв не е доказан, касаторът поддържа,че както искът за главницата, така и искът за неустойката са неоснователни и подлежат на отхвърляне. По тези съображения е поискал въззивното решение да бъде отменено, като с решението си по същество касационната инстанция да отхвърли изцяло предявените срещу него искове.Претендира разноски за всички инстанции. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът навежда твърдение, че при произнасянето си въззивният съд е разрешил по обуславящ изхода на делото начин следните въпроси: 1.Следва ли да се приеме,че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл.252 ал.1 т.3 ТЗ за акционерните дружества/ без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл.711 ТЗ?; 2. С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум /гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл.363 б.в ЗЗД и следва ли да се тълкува,че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?; 3. Допустимо ли е да се приеме,че от момента на обявяването на дружеството – съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?; 4. Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?; 5.Следва ли да се приеме,че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител – гражданско дружество се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата – съдружници в гражданското дружество?; 6.Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл.129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?; 7.Следва ли да се приеме,че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение /в случая възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл.129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?; 8. Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество,поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяване на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл.41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?; 9 Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения? Разрешаването от касационната инстанция на въпроси 1,2,3,4 и 8 касаторът счита,че би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, които обосновава с доводи за наличие на противоречива практика по прилагането на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ /по отношение на въпрос 1/, както и с празнота в закона и липса на съдебна практика по отношение прекратителните основания на гражданско дружество със съдружници – юридически лица /по отношение на въпросите от 2 до 4 включително и въпрос 8/. Твърди,че въпроси от 5 до 7 включително въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №76/16.07.2019г. по т.д.№849/19г. на І т.о. на ВКС. Същевременно сочи,че нееднозначно и в голяма степен в противоречие с тази практика на ВКС е разрешението им, дадено в решение №50171/09.01.2023г. по т.д.№1738/21г. на ІІ т.о. на ВКС, с което поддържа в условията на евентуалност искане за допускане на касационния контрол на обжалвания въззивен акт на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. На самостоятелно основание касаторът иска решението да бъде касирано при наличието на хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на дадените от въззивната инстанция разрешения на така формулираните въпроси. В противоречие с практиката на касационната инстанция, според касатора, е процедирал въззивният съд, като не се е произнесъл по наведените от него доводи и възражения, свързани с прекратяването на упълномощителната сделка между съдружниците с обявяването на дружеството „Строителна механизация“АД в несъстоятелност и правните последици от това по отношение на материалната и процесуалната легитимация на ищеца, както и за прекратяването на Консорциума по силата на аналогията с чл.363 б.“в“ ЗЗД, вследствие прекратяването на дружеството „Строителна механизация“АД /с оглед постановените съдебни решения за обявяване на „Строителна механизация“АД в несъстоятелност и прекратяване правомощията на органите му/. Във връзка с това поддържа приложимост на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на последния /9-ти/ въпрос от формулираните от него в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, като се позовава на ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г., ППВС №1/1985г., ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по т.д.№2435/16г. на ІІ т.о. на ВКС и по т.д.№799/15г. на ІІ т.о. на ВКС. Ответникът по касационната жалба „Ар Ти Ай файнанс“ГмбХ Германия, в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, я е оспорил, както с оглед липсата на предпоставки за допускане на контрола по същество от касационната инстанция, така и с твърдения за нейната неоснователност. Направено е искане да не бъде допускана до разглеждане, евентуално – да бъде оставена без уважение, като обжалваният от касатора съдебен акт бъде потвърден изцяло. Претендира разноски за касационната инстанция. Третото лице-помагач на страната на ищеца „Строителна механизация“АД/н/ не се е ангажирал със становище по касационната жалба. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Варненски апелативен съд е приел,че първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. чл.258 ЗЗД и чл.266 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати част от уговореното възнаграждение за приета работа по договора за обществена поръчка от 08.01.2013г.Приел е за установено,че на 11.09.2012 г., между ищеца /с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ/ и „Строителна механизация“ АД е било сключено споразумение на основание чл. 357 ЗЗД за обединяване на стопанската им дейност в консорциум под наименование „СМ Секисуи Европа“ДЗЗД; че въззивникът-оператор на водоснабдителната мрежа възложил на гражданското дружество изпълнението на обществена поръчка със сключен на 08.01.2013 г. договор за поетапно изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място], срещу възнаграждение в общ размер на 6 069 135,73 лв.; че в хода на изпълнението със споразумение от 31.03.2014 г., страните по договора са се съгласили заплащането на вноските по възнаграждение на изпълнителя да се отложи и да започне от м. януари 2015 г., но още първите 12 месечни вноски, не са били заплатени, поради което били присъдени на изпълнителите със съдебно решение по т.д. № 67/2017 г. по описа на ШОС; че предмет на висящото пред състава производство са други четири месечни вноски с поредни номера по погасителния план към споразумението от 71 до 74, включително, дължими за периода от 10.11.2020 г. до 10.02.2020 г.,които са претендирани като сбор в размер на 240 838,72 лв., наред с договорена неустойка за забава /определена на 8% върху всяка вноска/ до предявяване на иска и законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечните вноски. Съставът е приел,че преюдициалният спор между същите страни с предмет първата част от разсрочения дълг, във връзка с което е било образувано т.д. №67/2017 г. по описа на ШОС, е приключил, поради което липсва пречка за упражняване на правото на иск на ищеца за друга част от вземането, породено от същото основание; правопораждащите спорното материално право факти са намерени за установени с влязлото в сила решение №80/26.07.2018 г. по това дело, като силата на пресъдено нещо се простира по разрешените с него въпроси за наличието на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и въззивника-ответник договор за изработка за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен по договор с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа и приемането й, както и постигането на определения с него стопански резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира цялостно изпълнение по договора за изработка. За да приеме,че относно тези факти решението се ползва със сила на присъдено нещо при предявяване на иск за останалите части на паричното вземане,съдът се е позовал на мотивите в т. 2 от Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС.Посочил е,че формираната сила на пресъдено нещо на решението преклудира правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Отчел е,че в настоящото производство се оспорва материалноправната легитимация на ищцовото дружество да претендира изцяло вземането по договора за рехабилитация на водопроводната мрежа, като това оспорване е основано на нововъзникнало, т.е. непреклудирано обстоятелство /обявяването в несъстоятелност на другия от съдружниците в ДЗЗД – „Строителна механизация“АД/.В тази връзка съдът е приел за безспорни фактите, че по отношение на това дружество на 07.12.2021 г. е било открито производство по несъстоятелност на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ, обявено е в несъстоятелност и производството е спряно за срок от една година; след възобновяване на производството с последващо решение на съда по несъстоятелността от 07.11.2022 г. е постановено прекратяване дейността на предприятието на търговеца и започване на осребряване на имуществото налично в масата за удовлетворяване на кредиторите на длъжника; към момента на постановяване на въззивното решение производството по несъстоятелност е висящо в тази фаза на универсално принудително изпълнение. С оглед процесуалното поведение на страните, съдът е определил като спорен въпроса за последиците от обявяването на съдружника в ДЗЗД в несъстоятелност спрямо правното положение на консорциума и произтичащата от договорната връзка между съдружниците активна солидарност. Изложил е разсъждения върху правната същност на консорциума, като е посочил,че той представлява обединение на търговски дружества или във формата на избрано от тях търговско дружество или като гражданско дружество съгласно чл. 275 ТЗ, като в последния случай спрямо обединението се прилагат правилата, уреждащи договора за гражданско дружество по чл.357 и сл. ЗЗД. По отношение на правния статут на търговеца-съдружник в ДЗЗД, по отношение на който е предприета процедура по реда на част ІV ТЗ, съставът е посочил,че след откриването на производство по несъстоятелност, дори и след изчерпване на възможностите за оздравяване на предприятието, когато търговската дейност се прекратява /с обявяването му в несъстоятелност/, статутът му на юридическо лице /респ. правен субект/ не се променя и това не може да рефлектира върху вече сключените сделки на този търговец и породените от тях права; обратно - спирането на производството съхранява възможностите за осребряване на активите, които биха могли да се издирят след възобновяване при съответна активност от страна на заинтересовани кредитори и затова се запазва и правосубектността на длъжника и правата му, включително възможността да се събират неговите вземания от синдика; едва решението по чл.735 ал.1 ТЗ е акт за приключване на производството по несъстоятелност и според резултата от осребряването или поражда възстановяване на правомощията на органите на длъжника, или води до заличаване на търговеца; само въз основа на влязло в сила на решение по чл.735 ал.1 ТЗ се извършва заличаване на дружеството в търговския регистър, като едва от този момент юридическото лице изгубва своята правосубектност по аргумент за противното от чл. 67 ТЗ, след което юридическото лице престава да съществува; до този момент несъстоятелният търговец остава титуляр на своите права и задължения по заварените сделки ако синдикът не ги прекрати. Въз основа на тези съображения съдът е заключил,че „Строителна механизация“ АД /н/ и към момента на постановяване на решението продължава да съществува и може да упражнява правата си в неперсонифицирания консорциум чрез синдика, дори и сам като съдружник да не може да участва в нова стопанска дейност,а прекратяването на дейността му не може да се приравни нито на смърт, нито на недееспобност на физическо лице, респективно на невъзможност за изпълнение на договора за гражданско дружество. Считайки,че хипотезата на чл. 363 б.“б“ ЗЗД не е осъществена, въззвиният съд е отказал да сподели тезата на въззивника, че сключеният между ищеца и подпомагащата страна договор за консорциум е прекратен. Въпреки това съдът е изложил съображения и по отношение на хипотетично приетата теза, че ограничението за един от съдружниците на възможността му да търгува занапред ще осуети постигането на общата стопанска цел на консорциума.В тази връзка е отбелязал непренебрежимия факт, че в случая тази цел вече е била постигната, тъй като именно участието в процесната обществена поръчка е било договорена цел на обединилите се търговци, а от тяхна страна изпълнението вече е престирано и занапред общата стопанска дейност се изчерпва с получаване на насрещната престация – възнаграждението на изпълнителя. Констатирал е, че хипотезите на чл.363 ЗЗД не уреждат основания за отпадане на облигационната връзка с обратна сила и дори да е налице някоя от тях, тя не изключва наличието на основание за предприетите до този момент съвместни действия на сдружените търговци,поради което който и да е от сдружените търговци, в изпълнение на характерното за това договаряне задължение за лоялност, е легитимиран да довърши общата им работа, както и да предяви за събиране съвместния им дълг в цялост. В светлината на тези разсъждения, съставът е констатирал от данните по делото,че в случая с клаузата на чл.8.4 от договора за сдружаване е било постигнато и изрично предварително съгласие за пълно изпълнение на поети от консорциума задължения от всеки от участниците, назависимо от първоначалното разпределение на функциите им, ако другия не е в състояние да участва в дейността, включително и поради принудително прекратяване на дейността му или дори поради прекратяване на самото му съществуване. В допълнение е отбелязал, че, сама по себе си, активната солидарност не произтича пряко от продължаващото действие на договора за гражданско дружество, а от договореното възлагане на изработката на инфраструктурния проект,като с постановяването на влязлото в сила решение на ШОС по т.д.№67/2017г. /потвърдено с решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на ІІ т.о. на ВКС/ е решен окончателно въпроса за наличието на активна солидарност между съдружниците в консорциума, възникнала в резултат на сключения на 08.01.2013 г. между консорциума и ответника договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място]. Тъй като страна по този договор не е неперсонифицираното обединение, а обвързаните с многостранна сделка сдружили се търговци, които запазват юридическата си самостоятелност, съдът е извел,че всеки от съдружниците в ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, който може да се легитимира като съдружник към момента на договарянето с възложителя на поръчката, разполага и с активна легитимация да претендира като активно солидарен кредитор изпълнението на задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за извършената работа, като последващи сключването на договора промени в гражданското дружество касаят вътрешните им отношения,но са ирелевантни за неизправния длъжник. В заключение въззвиният съд е достигнал до извод за неоснователно оспорване на правото на въззиваемия да търси и за получи присъждане на дължимото в полза на консорциума възнаграждение. Констатирайки липсата на други допустими възражения на неизправния възложител и, съобразявайки установените с експертно заключение факти по отразяване на изпълнението на договора в счетоводството на насрещните страни, поетапното фактуриране на стойностите на протоколирано като завършено изпълнение и пропускането на сроковете по договореното разсрочване на плащанията в специалния погасителен план, съдът е приел,че възложителят продължава да бъде задължен с възнаграждението за изработеното, като липсват доказани плащания на разсрочените вноски с падежи в периода от 10.11.2020 г. до 10.02.2021 г. /поредни номера от 71 до 74 включително/, достигащи до сбора от 240 838,72 лв., което окончателно го е мотивирало да приеме за основателна претенцията на изпълнителя, предявена в цялост от един от съдружниците в консорциума. По иска за неустойка, след като е констатирал,че няма спор по уговарянето й с чл.38 от основния договор, чийто лимитиран до 8% от забавената стойност размер е изчислен от вещото лице на сумата 19 267,08 лв., въззивният съд изцяло е споделил и препратил към мотивите на първата инстанция по изводите за основателност на акцесорната претенция за присъждане на неустойката, поради допуснато виновно просрочване на паричното задължение от ответника, по сключения между него и консорциума договор за изработка, като е приел предявените искове за основателни и доказани и подлежащи на уважаване, поради което е потвърдил първоинстанционното решение в цялост. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, тъй като именно с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. От значение за осъществяването на достъпа до касация е въпросите да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Въпросите не могат да са хипотетични, а да са от непосредствено значение за изхода на делото, но същевременно да не са от фактологичен характер. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В контекста на тези разяснения от задължителната практика на ВКС настоящият състав преценява част от въпросите в изложението /5, 6, 7 и 8/ като неосъществяващи общото основание за допустимост, тъй като не кореспондират с изводите на съда, обусловили крайната му правна воля /съставът не е разглеждал задължението на възложителя в светлината на нормата на чл.129 ЗЗД, доколкото довод относно характера му на неделимо такова не е бил и въвеждан в предмета на делото; не е разсъждавал дали се прекратяват упълномощителните сделки, сключени от търговеца с откриването на производство по несъстоятелността му; не е приравнил автоматично конкретна клауза от договора за ДЗЗД на договорка за активна кредиторова солидарност, а се е позовал на СПН ,с която въпросът налице ли е такава по силата на конкретния договор е бил разрешен в предходно проведено съдебно производство/. Останалите материалноправни въпроси от 1 до 4 включително могат да бъдат обобщени, конкретизирани и сведени до релевантните за спора такива приложима ли е аналогията на чл.363 б.в ЗЗД към членове на граждански дружества –търговци и към кой момент следва да се приеме настъпила по отношение на тях т.нар. „гражданска смърт“ – дали към момента на обявяването на съдружника-търговец в несъстоятелност с решението по чл.711 ТЗ, съгласно посоченото в общата норма на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ, че дружеството се прекратява с обявяването му в несъстоятелност или към момента на заличаването му от Търговския регистър, както и имат ли тези обстоятелства отношение към активната материалноправна и процесуалноправна легитимация на останалите съдружници да търсят по съдебен ред вземанията на гражданското дружество от своите длъжници при наличието на уговорена активна кредиторова солидарност. Това са въпросите, които въззивният съд е разрешил по обуславящ изхода на спора начин, като е приел,че аналогията на чл.363 б.в ЗЗД е приложима, но осъществима по отношение на търговските дружества – участници в дружества по ЗЗД само в хипотеза на заличено от ТРРЮЛНЦ юридическо лице, от който момент то престава да съществува като правен субект /каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като съдружникът „Строителна механизация“АД /н/, макар и в несъстоятелност, продължава да бъде правосубектен/; че при уговорена активна солидарност с договора за гражданско дружество /каквато е призната със сила на пресъдено нещо в предходно развил се процес между същите страни във връзка със същото правоотношение, но за друга част от вземанията по него/ всеки от съдружниците може да търси цялото вземане от своя длъжник, като вътрешните им отношения за разпределяне на това вземане са без значение за длъжника, който е длъжен да плати на когото и да е от тях цялото си задължение; че дори гражданското дружество да е прекратено, поради заличаването на един от съдружниците в него, това не води до отпадане легитимацията на останалите да претендират вземанията по валидно сключения и изпълнен от консорциума преди това договор. Не е обоснован и следователно не може да бъде приложен соченият от касатора с тези въпроси допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросът би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване, а за развитие на правото когато законите са непълни,неясни или противоречиви и липсва създадена по тях съдебна практика. В случая не може да бъде направен извод за наличие на някоя от посочените хипотези. Не може да бъде споделено и твърдението на касатора за съществуваща противоречива практика по прилагането на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ, доколкото като такава се сочат решения на Върховен административен съд и определение на ОС Враца, които не представляват практика, която касационната инстанция дължи да съобрази с оглед нуждите на производството по чл.288 ГПК. Извън тях, в практиката на гражданските съдилища и на касационната инстанция еднозначно и постоянно се приема,че в съдържанието на решението по чл.711 ТЗ не е включено прекратяване на търговското дружество; то се прекратява с решението по чл.735 ал.1 ТЗ, когато масата на несъстоятелността му е изчерпана и за останали неудовлетворени вземания; със същото решение дружеството се заличава от Търговския регистър, като едва тогава то престава да съществува в правния мир /в т.см. решение №789/15.12.2005г. по гр. д. №427/2005 г. на I т. о. на ВКС/, което означава,че терминът „прекратяване на търговското дружество“, употребен от законодателя в разпоредбата на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ при обявена несъстоятелност, не е равнозначен на загуба на правосубектността му, в който случай единствено би могла да се търси аналогия с предвидената в чл.363 б.в ЗЗД гражданска смърт на физическото лице. Наличието на съдебна практика, съответстваща на изводите на въззивния съд, е основание за неприложимост на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпрос 9, доколкото е свързан със задълженията на въззивния съд като инстанция по същество да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, както и да подложи на анализ и преценка всички допустимо събрани и относими към предмета на спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е принципно осъществяващ общата предпоставка за допустимост, но не е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора, а и служебно известна на състава практика на касационната инстанция. Съгласно константната практика на ВКС съдът дължи да се произнесе /и е съществено процесуално нарушение,когато не го е направил/ не по всяко твърдение, довод и възражение на страната, а само по онези, които са свързани с предмета на спора и биха могли да обуславят изхода на делото.В случая съдът не е основал основния си решаващ извод за наличие на активна материалноправна и процесуална легитимация на ищеца, произтичаща от упълномощителна сделка, а се е позовал на силата на пресъдено нещо, разпростираща се и по отношение на приетото с предходното съдебно решение по предходно предявения частичен иск,че активната легитимация на ищеца произтича от самия договор, по силата на който всеки от съдружниците в ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ се легитимира като солидарен кредитор на възложителя и без изрично упълномощаване от другия съдружник, като е посочил,че последващи сключването на договора промени в гражданското дружество са ирелевантни за неизправния длъжник.Поради това липсата на произнасяне по възражение на страната за наличие на прекратена упълномощителна сделка между съдружниците, не може да бъде определена като съществено процесуално нарушение,отстраняването на което би предпоставило друг изход на делото. Другото оплакване,свързано с така поставения процесуален въпрос - че съдът е неглижирал изложените от страната аргументи относно приложимостта на чл.363 б.в ЗЗД по аналогия, не се потвърждава от съдържанието на мотивите на обжалваното решение, видно от които въззивният състав е намерил тази аналогия за принципно приложима, но е отказал да я приложи, поради липсата на обстоятелства,обосноваващи настъпила „гражданска смърт“ на правния субект. Поради това и с този процесуален въпрос не би могъл да се обоснове достъп до касационна проверка на обжалвания съдебен акт. Решението на въззивния съд не може да бъде квалифицирано и като очевидно неправилно с оглед поддържаното в изложението на касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Константна е практиката на ВКС и по прилагането на това самостоятелно основание за допускане на касационния контрол на въззивните решения, според която, за да бъде прието за осъществено, следва да е налице такъв съществен порок на съдебното решение, който да е установим още с първоначалния му прочит, като например съдът да е основал изводите си на отменен закон или да е приложил действащия такъв в обратния му смисъл; да не е изложил никакви мотиви или изложените такива да са в очевиден разрез с правилата на формалната логика и др. под. Наведените от касатора във връзка с това основание съображения за „пълна липса на мотиви“ /която се свързва с оплакванията, послужили за обосноваване на достъпа във връзка с процесуалния девети въпрос/, освен че не кореспондират със съдържанието на мотивната част от въззивното решение, не обосновават нито една от примерно изброените в нея хипотези на очевидна неправилност и следователно не могат да бъдат отнесени към разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, тъй като по характера си представляват оплаквания за неправилност, които попадат в приложното поле на чл.281 ГПК и по които в настоящата фаза на касационното производство съставът не може да се произнася. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд решение на Варненски апелативен съд. С оглед този изход на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на платеното от него адвокатско възнаграждение 15 054,24 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение