Определение № 384 от 23.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 590/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета А. Гамбитов, чрез процесуалния си пълномощник главен юрисконсулт В. С., срещу решение № 2087 от 06.11.2013 г. по т.д. № 3343/2013 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 11 състав, с което след отмяна на решение от 03.06.2013 г. по т.д. № 457/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград, е осъдена [община] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], на основание чл.266 ЗЗД сумата 100 000 лева / частичен иск от общо 2 669 264 лв./, представляващи възнаграждение за извършени и незаплатени СМР в [населено място] по договор от 31.10.2007 г., ведно със законната лихва от 02.04.2012 г. и 6 150 лв. разноски по делото. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за касирането му. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд за приложимост на необоримата материалноправна презумпция установена в чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД и се твърди необоснованост на възприетата от съда недобросъвестност на общината, с което е попречила да се сбъдне предвиденото в сключения с дружеството договор отлагателно условие за изискуемост на вземането на изпълнителя за заплащане на възнаграждение за изпълнените СМР. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и в противоречие с практиката на съдилищата по чл.25 ЗЗД и чл.258 ЗЗД, като са представени множество съдебни актове на ВКС. Касаторът поддържа, че от значение за развитие на правото са следните въпроси: „1. Уговореното в договора между двете страни, че плащането ще се извършва след превеждане на сумите от МОСВ – П. представлява ли бъдещо несигурно събитие по смисъла на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД; 2. Приложима ли е презумпцията по чл.25, ал.1, изр.2 от ЗЗД при договор за строителство, в случай, че не е доказано възникване на задължение на изпълнителя да извършва СМР по договора; 3. Приложима ли е презумпцията по чл.25, ал.1, изр.2 от ЗЗД при договор за строителство, в случай че не е доказано приемане на изпълнените СМР от страна на възложителя; 4. Става ли изискуемо вземането за възнаграждение по договор за строителство, след като не е приета работата от страна на възложителя и не са съставени съответните писмени документи, според уговореното в договора за строителство; 5. Задължен ли е възложителят да заплаща възнаграждение, когато няма осигурено финансиране от третото лице, а съгласно сключения между страните договор, възложителят разплаща договореното строителство в съответствие с клаузите на договора и след превеждане на сумите от третото лице, в случая МОСВ-П.”. Твърди се, че с произнасянето по тези въпроси ще се стигне до попълване на липсваща съдебна практика и усъвършенстване на правоприлагането. Ответникът по касация оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което ищецът е следвало да изпълни възложеното строителство – „Канализация на [населено място] с два броя МПСОВ” в 6-месечен срок, считано от определяне на строителна линия и ниво/ в случая от 26.05.2008 г./ и, че този срок не е обвързан със съставянето на план-график и предвидените в договора ред и условия за плащане. Въз основа на приетата експертиза е счетено, че дружеството е изпълнило СМР на стойност 2 446 078.89 лв., а след приспадане на извършените от общината плащания, се дължи сумата 1 988 149.32 лв. с ДДС. Съобразявайки договорната клауза на чл.4.1. съгласно която изискуемостта на вземането на изпълнителя за извършените СМР възниква едва след изпълнение на задължението на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /П./ за осигуряване на необходимите средства и превеждането им на общината съгласно съставен план-график, е изразено становище, че задължението на ответника е обусловено от отлагателно условие. Прието е, че превеждането на необходимите средства от П. зависи както от поведението на това трето лице, така и от ответната община. Позовавайки се разпоредбата на чл.25, ал.1, изр.2 от ЗЗД и предвид приетото за установено бездействие на общината за реализиране на правата й по договорите с П. в продължение на около три години, считано от молба № К.-700323/08.05.2009 г., чието подаване се е наложило поради промяна на проекта за [населено място] и неусвояване на суми по проекта, въззивният съдебен състав е направил извод, че ответникът недобросъвестно е попречил да се сбъдне предвиденото в договора между страните условие. Поради това и отлагателното условие се счита за сбъднато по силата на необоримата материалноправна презумпция и вземането на ищеца, съставляващо незаплатена част от възнаграждението за извършени СМР е изискуемо, а предявеният частичен иск – основателен. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Във връзка с твърденията на касатора, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата по приложение на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД и чл.258 и чл.266, ал.1 ЗЗД /раздел І и ІІ от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, изобщо не са формулирани материалноправни въпроси, попадащи в приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания по приложение на тази процесуална разпоредба, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, разрешен в обжалваното решение и който е обусловил изхода на делото. Цитирането и прилагането на съдебна практика, попадаща в обхвата на задължителната / по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/ и на практика на съдилищата е относимо към задължението на касатора да докаже твърдяните допълнителни основания за допускане до касация, но ВКС няма правомощие да извежда значимия за изхода на делото правен въпрос от твърденията на касатора и от поддържаните от него фактически и правни доводи, които не са споделени от решаващия съд. Липсата на посочен правен въпрос/въпроси е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и цитираното тълкувателно решение. В раздел ІІІ от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани правни въпроси /посочени по-горе/, като се твърди, че те са от значение за развитие на правото и с произнасянето по тях ще се стигне до попълване на липсваща съдебна практика и усъвършенстване на правоприлагането. По въпросите, свързани с приемането на изпълнените СМР от възложителя, не е налице изрично произнасяне от страна на въззивната инстанция, поради което те не биха могли да се приемат за обуславящи изхода на спора, а въпросите, свързани приложението на чл.25, ал.1, изр.2 от ЗЗД са относими изцяло към поддържаните в жалбата основания за касиране и изразеното от касатора несъгласие с извода на въззивния съд за приложимостта на тази законова презумпция. Независимо от недоказаността на общата предпоставка за допускане на касационно разглеждане, следва да се посочи, че касаторът се позовава на част от допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на обжалването не се поддържа, че се налага тълкуване на чл.25, ал.1, изр.2 ГПК, чрез което да се разкрие точния смисъл на разпоредбата, нито, че се налага преодоляване на неправилна практика, които попадат в обхвата на понятието „точното прилагане на закона”, а съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС точното приложение на закона и развитието на правото формират едно правно основание за достъп до касация. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение