Определение № 3548 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 58/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. С., чрез процесуалния му представител адвокат Д. А., срещу решение №223 от 31.07.2023г. по в.гр.д.№686/2022г. на Хасковския окръжен съд, с което е:

• потвърдено решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, с което е допусната съдебна делба между К. С. С. и Г. С. С. на съсобствения им недвижим имот, както следва: поземлен имот с идентификатор * по КККР, с административен адрес – [населено място], [улица], с площ от 223 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план *, при граници: *, *, *, *, *, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор *, с площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор *, със застроена площ от 33 кв.м., на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж, при квоти, както следва: за К. С. С. – 1666/ 2712/833/1356/ ид.ч., а за Г. С. С. – 1046/2712/523/1356/ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * по КККР, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *, със застроена площ от 33 кв.м., на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж; за К. С. С. – 13/21 ид.ч., а за Г. С. С. – 8/21 ид.ч. от сграда с идентификатор *, с площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна.

• потвърдено решение № 260008 от 18.07.2022 год., постановено по гр.д. № 682 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 260680 от 26.04.2022 год., подадена от Г. С. С., представляван от пълномощника си – адвокат Д. А., за допълване на Решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, в частта относно искането за извършване на делба на лятна кухня.

• отменено решение № 260008 от 18.07.2022 год., постановено по гр.д. № 682 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 260680 от 26.04.2022 год., подадена от Г. С. С., представляван от пълномощника си – адвокат Д. А., за допълване на решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, в частта относно искането за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК, вместо което е постановено друго за отхвърляне на заявеното като привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, искане на Г. С. С., ЕГН [ЕГН] против К. С. С., ЕГН [ЕГН] за заплащане на сума в размер на 500лева - месечно обезщетение за ползване на недвижим имот, допуснат до делба с решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се навеждат доводи, че решението следва да се допусне до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1-т.3 и ал.2 от ГПК.Поставят се следните въпроси:

1/Допустима ли е делба на поземлен имот, неотговарящ по лице и площ на изискванията на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗУТ, в който са построени две сгради, които са собственост на различни лица – т.нар. хоризонтална етажна собственост.

Въззивното решение е постановено в отклонение на следната практика на ВС и ВКС: ППВС№2/1982г., решение №504/24.09.1996г. по гр.д.№376/1996г. на ВС, І г.о., решение №227/16.05.2011г. по гр.д.№316/ 2010г. на ВКС, І г.о. и решение №115/02.07.2019г. по гр.д.№3411/2018г. на ВКС, І г.о.

2/Изпълнил ли е въззивният съд задължението си да основе решението си на установените по делото факти – решение постановено в отклонение на решение №358/18.06.2010г. по гр.д.№1183/2009г. на ВКС, ІІІ г.о.;

3/Спазени ли са разпоредбите на чл.235 и чл.236, ал.2 от ГПК, които регламентират съдържанието на мотивите и съдебното решение.

Решението е постановено в противоречие с решение №217 /09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на ВКС, ІV г.о. и решение №241/17.10.2012г. по гр.д.№850/2011г. на ВКС, ІІ г.о.

4/Задължен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и наведените във въззивната жалба оплаквания.В кои случаи въззивният съд може да препрати към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 от ГПК.

Въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС№/1953г., решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №415/25.01.2012г. по гр.д.№1332/2010г. на ВКС, І г.о. и решение №196/11.04.2012г. по т.д.№994/2010г. на ВКС, ІІ т.о.

Твърди се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответникът по касационната жалба К. С. не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел следното от фактическа страна:

От приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.№ 126 от 26.02.2019год. се установява, че Т. Г. С., починал на 11.06.1994год. е оставил за наследници по закон Г. Т. С. – син, починал на 01.07.2000год. и страните по делото – Г. С. С. и К. С. С., които са деца на С. Т. С., починал на 01.09.1991год.

С нотариален акт от 01.10.1965 год., Т. Г. С. – дядо на страните по делото е признат за собственик по давностно владение и покупка на следния недвижим имот, а именно – дворно място – застроено и незастроено от 372 кв.м., ведно с построените в него паянтово жилище, навес и обор, находящ се в [населено място], за което е отреден парцел *. – * в кв.*** по плана на града, в сила от 1958год.

С нотариален акт от 19.02.1966 год., Т. Г. С. е признат за собственик на 80 кв.м. от имот пл.№ *, придадени към собствения му парцел X., с пл.№ * в кв.***, по силата на дворищната регулация.

С нотариален акт от 25.04.1970 год., Т. Г. С. се е разпоредил в полза на трети на спора лица, с ½ ид.ч. от дворно място, цялото застроено и незастроено от 452 кв.м., ведно със северната част от построената в това място нова къща – близнак, цялото представляващо имот пл.№* в кв.*, съставляващо парцел №***. по плана на [населено място], в сила от 1958год.

С договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт от 14.12.1974год., Т. Г. С. се е разпоредил в полза на сина си – С. Т. С. – баща на страните по делото със следния недвижим имот, а именно: 164/452 ид.ч. от дворно място - застроено и незастроено, цялото урегулирано от 452кв.м., ведно с 5/7 ид.ч. от южната на построената в това място нова къща близнак, която южна част представлява самостоятелно жилище на един етаж и сутерен /партер/, с обща разгъната площ от 116кв.м., което място се намира в [населено място] и съставлява съсобствен парцел № . с пл.№ *, в кв.*** по плана на града, в сила от 1958 год.

С договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 657 от 10.12.1993 год., Т. Г. С. се е разпоредил в полза на внучката си - К. С. С. /ищцата/ със следния свой недвижим имот, а именно: 2/3 ид.ч. от 62/452 ид.ч. от парцел *., застроен и незастроен, урегулиран, при неуредени регулационни сметки, целият от 452 кв.м., отреден за имот пл.№ *, кв.* по плана на [населено място] в сила от 1979 год., ведно с 2/3 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцела- в имот с пл.№ *, къща – близнак.С договор за дарение, оформен със същия нотариален акт, Г. Т. С. се е разпоредил в полза на племенницата си К. С. С. /ищцата/ със следния свой недвижим имот, а именно: 1/6 ид.ч. от 62/ 452 ид.ч. от парцел *., застроен и незастроен, урегулиран, при неуредени регулационни сметки, целият от 452 кв.м., отреден за имот пл.№ * и *, кв.* по плана на [населено място] в сила от 1979 год., ведно с 1/6 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцела - в имот с пл.№ ***, къща – близнак.

Като писмени доказателства по делото са приети 2 бр. акта, видно от които е, че Т. Г. С. е сключил граждански брак с К. К. С. на 03.03.1938год., а Г. Т. С. е сключил граждански брак с К. И. С. на 04.08.1968год.

От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд, техническа експертиза се установява, че със заповед № 626 от 23.07.1979год. е одобрен действащия към момента кадастрален и регулационен план на [населено място], на който парцел *. – * по плана от 1958 год. е нанесен като парцел *., с площ от 452 кв.м., в кв.*, отреден за дворни места с пл.№ * и *.Северната част от къщата близнак попадала в дворно място с пл.№ *, а южната – в дворно място с пл.№ *.Със Заповед № РД – 18 – 9 от 23.03.2006 год. на ИД на АГКК са били одобрени кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място].На КК дворно място с пл.№ * е нанесено като ПИ с идентификатор *, а дворно място с пл.№ * – като ПИ с идентификатор *.За двата поземлени имота бил отреден УПИ - парцел ., кв.*, целият парцел с площ от 452 кв.м.Южната част на къщата – близнак била нанесена като самостоятелна сграда с идентификатор *, а северната част на къщата – близнак – с идентификатор *.В ПИ с идентификатор * по КК на населеното място били нанесени – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *, на два етажа, със застроена площ от 68 кв.м. и сграда – гараж с идентификатор *, на един етаж, със застроена площ от 33 кв.м.На място конфигурацията на сградата, респективно площта й не отговаряли на тези по КК.Действителната площ на сграда – гараж с идентификатор * била 48 кв.м., като южната й част била гараж с площ от 26 кв.м., а северната – лятна кухня с площ от 22 кв.м.Площта на навеса била 7 кв.м. Жилищната сграда – близнак, представляваща една цяла сграда с два самостоятелни обекта в нея – жилища, апартаменти – северен и южен, всеки от тях на две нива, изградена в периода 1965 – 1970год.

От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд съдебно – техническа и оценителна експертиза се установява, че за жилищната сграда не са открити строителни книжа или удостоверения за търпимост.По отношение на сграда с идентификатор ***, вещото лице е посочило, че същата е със смесено предназначение - в северната й част била разположена лятна кухня, а в южната част – гараж.В КП от 1979 год. било предвидено петно за изграждане на сградата със смесено предназначение.В КК била отразена само южната част от сградата, с предназначение – гараж.Частта от сградата от север с предназначение – лятна кухня не била нанесена в КК.За тази сграда не били открити строителни книжа или удостоверения за търпимост.Сградите били допустими по действащия застроителен план.В заключение експертът посочва, че в имота няма сграда, която да не е нанесена и записана в кадастъра.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел за безспорно, че страните по делото изчерпват кръга от лица, между които следва да се допусне делбата на посочените в исковата молба имоти. През 1965 год. – 1966 год., дядото на страните по делото по бащина линия – Т. Г. С. е придобил по давност и регулация правото на собственост върху дворно място, за което е отреден парцел *., имот пл.№ *, с площ общо от 452 кв.м., от които 372 кв.м. – по давност и 80 кв.м. – по регулация, съгласно плана на [населено място], в сила от 1958 год., ведно с построените в него паянтово жилище, навес и обор. Към момента на придобиване правото на собственост – 1965 – 1966 год., е в сила Закон за лицата и семейството, уреждащ режима на имуществената разделност.Безспорно е също така, че бракът между Т. Г. С. и съпругата му К. К. С., сключен през 1938 год., до влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 год., с който се установява имуществена общност между съпрузите за придобитите по време на брака им вещи и права върху вещи, не е бил прекратен, поради което съпружеската общност се разпростира и върху имуществата, придобити от съпрузите до влизането на кодекса в сила, независимо от това на чие име са придобити.Така, след смъртта на К. К. С., починала през 1991год., призовани към наследяване са съпругът й – Т. Г. С. и двамата й сина – С. Т. С. и Г. Т. С., при което правата им от наследството са в размер на 4/6 ид.ч. – за съпруга /½ ид.ч. на лично основание, в резултат на прекратената имуществена общност и 1/6ид.ч. – по наследство/ и по на 1/6ид.ч. – за двамата й сина.Отчитайки това, че приживе Г. Т. С. се е разпоредил със своята 1/6 ид.ч. част от наследството в полза на ищцата – негова племенница, наследниците му – съпруга и син, не участват в делбата.При определяне кръга от лицата, между които следва да се допусне делбата следва да бъде отчетено и това, че приживе Т. С. се е разпоредил със своята част от наследството в полза на внучката си – ищцата по делото и в полза на сина си С. Т. С., след смъртта на който призовани към наследяване са децата му – ищцата и ответника, на оставеното от него наследство, включващо придобитата от баща му част от имота по силата на извършена в негова полза разпоредителна сделка и придобитата по наследство след смъртта на майка си – 1/6 ид.ч.

Въззивният съд е приел за безспорно, че имот с идентификатор * по КККР е идентичен с част от парцел *., имот пл.№ *, с площ от 452 кв.м., съгласно плана на [населено място], в сила от 1958год.Със заповед № 626 от 23.07.1979 год. е одобрен действащия към момента кадастрален и регулационен план на [населено място], на който парцел *. – * по плана от 1958 год. е нанесен като парцел *. – *, * с площ от 452кв.м. в кв.*, отреден за дворни места с пл.№ * и *. Северната част от къщата близнак попада в дворно място с пл.№ 1268, а южната – в дворно място с пл.№ *. Промяната в регулационния статут на имота през 1979 год. е осъществена след извършено от страна на Т. С. разпореждане с ½ ид.ч. от дворното място, ведно със северната част от построената в него нова къща – близнак, в полза на трети на спора лица, по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 91, том 1, дело № 188 / 1970 год.

Въззивният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд, техническа експертиза, което не е било оспорено от страните, установяващо идентичността на част от имота, придобит от дядо им с процесният имот. По отношение на квотите, при които следва да се допусне делбата, е отчел, че ищцата е придобила на лично основание права върху делбения имот, по силата на извършени в нейна полза разпореждания, обективирани в нотариален акт № 657 от 10.12.1993 год., съгласно които дядо й Т. Г. С. й е продал 2/3 ид.ч. от 62 / 452 ид.ч. от парцел *., застроен и незастроен, урегулиран, целият от 452 кв.м., отреден за имот пл.№ *, кв.* по плана на [населено място] в сила от 1979 год., ведно с 2/3 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцела в имот с пл.№ *, къща – близнак, а вуйчо й - Г. Т. С. й е дарил - 1/6 ид.ч. от 62 / 452 ид.ч. от парцел *., застроен и незастроен, урегулиран, при неуредени регулационни сметки, целият от 452 кв.м., отреден за имот пл.№ * и *, кв.* по плана на [населено място] в сила от 1979 год., ведно с 1/6 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцел, в имот с пл.№ *, къща – близнак, или общо придобитите от ищцата на лично основание – покупка и дарение, идеални части от делбения имот възлизат на 310 / 2712 ид.ч. от дворното място и 10 / 42 ид.ч. /равняващи се на 5/21 ид./ от построената в южната част от имота къща – близнак. От оставеното в наследство от С. Т. С. – баща на ищцата и ответника, включващо 164 / 452 кв.м. от дворното място и 5/7 ид.ч. от южната част на парцела къща – близнак, придобити по силата на договор на покупко – продажба, обективирана в НА № 210, том 1, дело № 478 / 1974 год., и 1/6 ид.ч. от 62 / 452 ид.ч. от парцел X., застроен и незастроен, урегулиран, при неуредени регулационни сметки, целият от 452 кв.м., отреден за имот пл.№ * и *, кв.* по плана на [населено място] в сила от 1979 год., ведно с 1/6 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцел, в имот с пл.№ * къща – близнак, придобити от него след смъртта на майка му К. К. С., възлизащо общо на 1046 / 2712 ид.ч. от дворното място и 32 / 42 ид.ч. от къщата, правата на страните, в размер по на ½ от същото се равняват по на 1046/5424 ид.ч. от дворното място и по на 32/84 ид. ч. /равняващи се на 8/21 ид.ч./ от къщата. Прибавяйки придобитите на лично основание /покупка и дарение/, общо от 310 / 2712 ид.ч. от дворното място и 10 / 42 7 ид.ч. /равняващи се на 5/21 ид./ от построената в южната част от имота къща – близнак към придобитите по наследство - 1046/5424 ид.ч. от дворното място и 32/84 ид. ч. /равняващи се на 8/21 ид.ч./ от къщата, правата на ищцата от съсобствеността възлизат общо на 1666/5424 ид.ч. от дворното място и 13/21 ид.ч. от къщата. Правата на страните по отношение на делбения имот – ПИ с идентификатор * с площ от 223 кв.м., ведно с построения в него гараж следва да бъдат определени в размер на 1666/2712 ид.ч. – за ищцата и 1046/2712 ид.ч. – за ответника, равняващи се на по ½ от определените по-горе стойности - 1666/5424 ид.ч. – за ищцата и 1046/5424 ид.ч. – за ответника, отчитайки идентичността на делбеният имот с ½ ид.ч. от парцел *., отреден за дворни места с пл.№ * и пл.№ ***.

Приети са за неоснователни изложените в жалбата доводи за недопустимост на делбата на дворното място, обосновани с предназначението му на обща част по смисъла на чл.38 от ЗС, предвид събраните по делото доказателства, от които се установява, че от общия парцел *. в кв.*, целият с площ от 452 кв.м., с одобряването на КК през 2006год. са обособени два поземлени имота – с идентификатор * – предмет на иска за делба и с идентификатор № *, собственост на трети на спора лица, като в двата ПИ попадат съответно южната и северната част от построената в парцела къща – близнак, които съсобствениците на парцела притежават в самостоятелна собственост. Допустимостта на делбата на застроен съсобствен парцел се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота.Обстоятелството, че от дворното място с влизане в сила на КК – 2006 год. са обособени два самостоятелни ПИ, като всеки от тях обслужва отделен самостоятелен обект – южна и северна част от построената къща – близнак, обосновава извод за допустимост на делбата.След като от един съсобствен парцел, върху който съсобствениците притежават в самостоятелна собственост отделни сгради, се образуват два нови ПИ, делбата е допустима, щом сградите – в случая северната и южната част от построената в парцела къща – близнак, попадат в различните ПИ.

Като неоснователни са приети и доводите на въззивника за липса на идентичност с имота – предмет на иска за делба с имота, правото на собственост върху който е придобито от Т. С. – дядо на страните по делото, предвид заключението на вещото лице, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд, техническа експертиза, неоспорено от страните, от което по безспорен и несъмнен начин се установява оспорваната от ответника идентичност.

Като неоснователни са приети и доводите за това, че страните по делото не изчерпват кръга от лицата, между които следва да се допусне делбата.Действително, съдът е длъжен да следи служебно дали всички лица, притежаващи идеални части от вещното право, предмет на делбата, участват в производството.За съда обаче не съществува задължение да конституира съделители само въз основа на твърденията на страните по делото.Само ако въз основа на данните по делото съдът установи, че такова лице не участва в производството, следва да даде указания на предявилите иска за делба за необходимостта това лице да бъде конституирано като съделител.В настоящия случай обаче такива данни по делото няма.

Въззивният съд е приел за правилно решението, постановено в производство по чл.250 от ГПК в частта, с която е оставена без уважение молбата на пълномощника на ответника за допълване на основното решение, а именно за допускане на делба и на построена в имота лятна кухня, предвид събраните по делото доказателства, от които се установява, че действителната, измерена на място площ на сграда с идентификатор ***, с предназначение гараж, с площ от 33 кв.м. по КК, е 64 кв.м., в северната част на която била разположена лятна кухня с навес, а в южната – гараж.По плана от 1979 год. било предвидено петно за изграждане на сграда със смесено предназначение, но в КК била отразена само южната част от сградата с предназначение – гараж.За сградата не са открити строителни книжа или удостоверения за търпимост.В действителност сградата била само една, представляваща допълващо застрояване, състоящо се от две помещения, но с общ покрив и общи стени.В устния си доклад експертът е категоричен, че като функция двете помещения – гараж и лятна кухня с навес, представляват една сграда. Заключението на вещото лице не е оспорено от ответника, от страна на който не се представят други доказателства, в подкрепа на твърдението му, че построената до гаража, лятна кухня с навес представлява самостоятелен обект на собственост, поради което и искането му за включването й в делбената маса, въззивният съд е преценил като неоснователно.От друга страна, искането се явява и недопустимо, доколкото е заявено след изтичане на срока, предвиден в нормата на чл.341, ал.2 от ГПК.

Допълнителното решение в останалата обжалвана част, с която е оставена без уважение молбата на пълномощника на ответника да се присъди обезщетение по чл.344 от ГПК, въззивният съд е приел за неправилно.До приключване на устните състезания при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, от страна на ответника е заявена претенция за постановяване на привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, с искане ищцата да бъде осъдена да му заплаща обезщетение за това, че го е лишила от възможността да ползва делбения имот.Предвидената в цитираната по-горе норма възможност съдът да се произнесе по привременната мярка и по-късно – след постановяване на решението по допускане на делбата, не обосновава извод за неоснователност на молбата за допълване на решението, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна, при което изводът на първоинстанционния съд за това, че възможността произнасянето по искането да стане на късен етап – след постановяване на решението по допускане на делбата, обусловило извода му за липса на непълнота на основното решение, се явява необоснован. Основателността на претенцията за заплащане на месечно обезщетение като привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки, доказването на които се възлага в тежест на ответника, от страна на който е заявено искането, а именно: Съсобственост между страните; съсобственикът да е лишен от възможността да ползва имота, въпреки желанието му, поради личното му ползване от другия съсобственик и лишеният от ползване съсобственик да е известил писмено другия съсобственик. Безспорно в тази насока по делото е установено, че с отговор вх.№ 260220 от 10.09.2020 год. по входящия регистър на първоинстанционния съд, от страна на ответника е заявена претенция за заплащане на месечно обезщетение в размер на 500 лева, определено на база наемна цена за целия имот, включващ дворното място, къщата и гаража, с отбелязване, отговорът да се счита за покана до ищцата, обективираща искането му за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползването на собствените му идеални части. Изложените доводи обосновават извод за наличие на две от предпоставките от състава на основанието по чл.31, ал.2 от ЗС – писмена покана от единия от съсобствениците – в случая ответника по иска, отправена до другия съсобственик - ищцата, и наличие на съсобственост.По отношение на третата предпоставка от състава на основанието по чл.31, ал.2 от ЗС – ответникът да е лишен от възможността да ползва имота, съобразно частта му в съсобствеността, по делото не са представени убедителни доказателства, установяващи наличието й.Обстоятелството, че с определение, постановено в съдебно заседание от 16.03.2021 год., съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът ползва лятната кухня и част от дворното място, а останалата част от имота – къщата се ползва от ищцата, не обосновава извод в противна насока, нито доказва това, че ответникът е лишен да ползва частта си от имота. Безспорно е, че ползвайки част от имота, в каквато насока са признанията на пълномощника му, ответникът не е лишен от достъп до имота. От друга страна, признанието, направено от пълномощника на ищцата, че доверителката й ползва къщата, предоставяйки я на трето на спора лице, не обосновава извод за това, че и след получаване на поканата за плащане на обезщетение, това фактическо положение е продължило. От страна на ответника не са представени доказателства, установяващи с какви точно действия, ищцата го е лишила да ползва следващата му се от делбения имот, част. С оглед на изложеното, съдът намира за недоказана, а от тук и неоснователна заявената от ответника привременна мярка за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане в случая не са налице.

Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

В настоящия случай следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, за да се прецени дали въззивният съд е изпълнил задължението си по т.4 от ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, когато констатира нередовност на исковата молба, да я остави без движение с указания на ищеца да ги отстрани.

Не е спорно между страните, а се установява от представените по делото доказателства, че общият им наследодател Т. Г. С. е бил признат за собственик по давност и регулация на следния недвижим имот: парцел *-* по плана на [населено място] от 1958г. с площ от 452кв.м.С договор за покупко-продажба от 1970г. Т. С. е продал на трети за процеса лица ½ ид.ч. от имота, както и построената в северната му част нова жилищна сграда.От заключението по допуснатата по делото СТЕ, се установява, че през 1979г. е одобрен действащия към момента кадастрален и регулационен план на [населено място] съобразно който парцел *-* по плана от 1958г. е нанесен като парцел ХІІ-1267, 1268.През 2006г. е одобрена кадастралната карта на [населено място], според която дворно място с пл.№* е нанесено като поземлен имот с идентификатор *, а дворно място с пл.№* – като поземлен имот с идентификатор *, като за двата поземлени имота е отреден един урегулиран поземлен имот/УПИ * в кв.*/. Предмет на делото е иск за делба на поземлен имот *, ведно с изградените в него жилищна и второстепенна постройки.При липса на наведени твърдения за прекратена съсобственост между страните по делото и лицата, които са придобили по продажба ½ ид.ч от парцел *-*, *, остава неизяснен въпроса на какво основание съделителите се легитимират като единствени собственици на поземлен имот * /представляващ част от този парцел/.Неговият отговор би определил дали предмет на делото следва да бъде иск за делба на поземлен имот * или ½ ид.ч. от УПИ *-*, ***.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение