Определение № 562 от 24.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2014 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България против въззивно решение № 149/29.04.2014г. по гр.д.№ 500/2013г. на Добрички ОС, с което е отменено решението по гр.д.№ 3775/2012г. на РС-Добрич и вместо това е признато за установено по отношение на Прокуратурата на Република България, че П. К. И. е собственик на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рама WVWZZZЗCZ8P051626, двигател BKP271869 с ДК [рег.номер на МПС] на основание договор за продажба с нот. заверка № 4092/26.08.2011г. на нотариус № 519 в регистъра на НК и Прокуратурата на Република България е осъдена да предаде владението върху същия автомобил. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, тъй като не е съобразено че е налице основание Прокуратурата да държи процесния автомобил, тъй като той е веществено доказателство по досъдебно производство. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса компетентен ли е гражданския съд при иск по чл. 108 ЗС против Прокуратурата на република България да постановява предаване на владението от нея върху вещ – лек автомобил, който е веществено доказателство по висящо досъдебно производство. По този въпрос се твърди противоречие на въззвното решение със съдебната практика. Решение от 05.12.2007г. по гр.д.№ 403/2007г. на Апелативен съд-Велико Т. и Р № 480/23.10.2013г. по гр.д.№ 597/2013г. на ОС-Враца. Ответниците по касация не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Предявен е иск по чл. 108 ЗС от П. К. И. против Прокуратурата на Република България за лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рама WVWZZZЗCZ8P051626, двигател BKP271869 с ДК [рег.номер на МПС]. Ищцата е твърдяла, че е собственик на основание договор за продажба с нот. заверка № 4092/26.08.2011г. на нотариус № 519 в регистъра на НК. Тя е придобила автомобила от П. Й. Г., а той е купил същия от румънски гражданин Б. К. П. с договор от 25.08.2011г., сключен в [населено място] вода Румъния. С протокол № 18579/11.04.2012г. за доброволно предаване по чл. 69а ЗМВР автомобилът е предаден на Полицията от бащата на ищцата. С определение № 55/23.07.2012г. по ч.н.х.д.№ 1348/2012г. на РС-Добрич, постановено на основание чл. 111 ал.3 НПК е потвърдено постановление от 10.07.2012г. на Районна прокуратура-Д., с което е отказано връщането на П. И. на процесния лек автомобил, приложен като веществено доказателство към д.п. № 595/2012г. по описа на І РУ „Полиция”-Добпич. Това досъдебно производство е образувано на 31.05.2011г. срещу неизвестен извършител за това, че през 2011г. в [населено място] с цел да набави за себе си, или за другиго имотна облага, спомогнал да бъде отчужден лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с ДК [рег.номер на МПС], за който се предполага, че е придобит от другиго чрез престъпление. П. отказ за връщане на автомобила с постановление от 28.02.2012г. също е потвърден с определение № 61 от 29.09.2012г. по ч.н.д.№ 1575/2012г. на Д.. С постановление от 10.12.2013г. по същото досъдебно производство е отказано също връщане на автомобила. Прокуратурата се е мотивирала, че ищцата не е претърпяла преки вреди от престъплението, а автомобила е на румънска фирма. От органът на досъдебното производство е постъпило предложение за спиране на наказателното производство на основание чл. 244, ал.1 т.2 НПК – поради това, че извършителят на престъплението не е разкрит. Въззивната инстанция е приела, че ищцата е собственик на процесния автомобил, тъй като праводателят й е бил собственик. Последният извод е направен при тълкуване на румънското законодателство, тъй като предходната сделка е реализирана на територията на Република Румъния. Формиран е извод, че след 10.12.2013г., предвид предложението по досъдебното производство до наблюдаващия прокурор за спиране на делото, не било на лице основание за държане на процесния автомобил като веществено доказателство по досъдебното производство. Прието е че така се нарушава правото на собственост на ищцата, което е нарушение на чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и на чл. 8 от същата. Поставеният правен въпрос е относим към предмета на спора, защото е свързан с решаващите мотиви на съда за уважаване на иска. По него съдебната практика - Р от 05.12.2007г. по гр.д.№ 403/2007г. на Апелативен съд-Велико Т. и Р № 480/23.10.2013г. по гр.д.№ 597/2013г. на ОС-Враца, Р № 261/05.12.2007г. по гр.д.№ 403/2007г. ВтАС приема следното: Пазенето и разпореждането с веществени доказателства е регламентирано в глава дванадесета на НПК - чл. 109 – 213. Съгласно чл. 111 от НПК, веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Според ал. 2 на същия текст, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъда обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд, който се произнася в закрито заседание с определение, което е окончателно. Обезпечен е съдебен контрол на преценката на прокуратурата по чл. 11, ал.2 НПК, поради което гражданския съд по реда на ГПК не е компетентен да се произнесе по въпроса дали основателно се задържа вещественото доказателство от органите на досъдебното производство.. Във въззивното решение е направен противен извод, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение