Определение № 53 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 260037 от 21.01.2021 г. по в. гр. д. № 535/2020 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено определение, инкорпорирано в решение № 449/09.04.2020 г. по гр. д. № 2612/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по евентуалния отрицателен установителен иск за собственост, предявен от В. Т. Т. и Н. Т. Т. срещу А. В. С. и С. Н. В., по отношение на недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ кафе-сладкарница на първи надземен етаж в жилищната сграда, построена в УПИ .......от кв........... по плана на IX-ти м.р. на града. Въззивният съд е приел, че ищците В. Т. и Н. Т. са предявили срещу ответниците А. С. и С. В. положителен установителен иск за собственост на процесната кафе-сладкарница и отрицателен установителен иск за същия имот. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил положителния установителен иск и е прекратил производството по отрицателния установителен иск. Постановил е и определение по чл.248, с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските. Ищците са сезирали въззивния съд с две жалби – въззивна жалба срещу решението на първата инстанция и частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решението в частта за разноските. Прието е, че във въззивната жалба е инкорпорирана частна жалба срещу прекратителното определение на първата инстанция. Разглеждането на тази частна жалба следва да предхожда разглеждането на въззивната жалба срещу отхвърлителното решение по положителния установителен иск и частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК. Прието е, че според молба на ищците от 21.12.2018 г. правният им интерес от отрицателния установителен иск произтича от текста на чл.537, ал.2 ГПК, тъй като ответниците притежават нотариален акт за собственост на същия имот, който е бил дарен и на ищците от техните родители през 2007 г. Нотариалният акт на ответниците почивал на извършена гражданска измама и ищците искали да внесат яснота и безспорност в отношенията. В молба от 27.02.2019 г. ищците са посочили, че отричането на правата на ответниците се основава на това, че ищците са придобили имота от собственик, на чийто акт не може да се противопостави акта за собственост, от който черпят права ответниците. При тези данни въззивният съд е възприел извода на първата инстанция, че ищците нямат правен интерес от отрицателния установителен иск, тъй като са предявили положителен установителен иск за същия имот, основан на деривативно придобивно основание. Като се е позовал на т.1 на ТР № 827.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел, че правният интерес от отрицателен установителен иск е налице при твърдение за наличие на притежавано от ищеца право, различно от претендираното от ответника право, за защита на фактически състояния и когато е налице правно очакване за придобиване на имота на оригинерно основание или реституция, което очакване се препятства от претенцията на ответника. В настоящия случай ищците се стремят да защитят правото си на собственост, придобито въз основа на транслативен договор, и не твърдят други обстоятелства, подобни на изброените по-горе. При наличие на положителен установителен иск за защита на правото на собственост на ищците е изключена възможността да се предяви евентуален отрицателен установителен иск, основан на същите твърдения, тъй като ако бъде отхвърлен главният иск, то отпада правният интерес от предявеният при условия на евентуалност отрицателен установителен иск, защото ще е налице извод, че ищците не са собственици на имота и липсва защитимо чрез отрицателен установителен иск материално право. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците В. Т. Т. и Н. Т. Т.. Жалбоподателите излагат доводи за това, че ответниците не могат да се легитимират като собственици на спорния имот, но съдът препятствал възможността техните права да бъдат отречени. След като и двете страни по делото имат документи за собственост върху един и същ имот, спорът за собственост трябвало да се реши в съда. Искат допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „узаконява ли се от действащото право създадените с него фактически положения в смисъл, че се проявява нормативната сила на фактическото положение“. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните в тяхната взаимна връзка, както и за приложението на чл.10 ГПК. По първия въпрос въззивното определение влизало в противоречие с решение № 202 от 25.01.2018 г. по гр. д. № 1826/2016 г., а по втория – с решение № 788 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 120/2010 г. на ВКС, IV-то г.о. Ответниците в производството А. С. В. и С. Н. В. оспорват частната жалба. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въпросът, който жалбоподателите свързват с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е свързан с правния проблем, който се поставя в настоящото частно производство – дали има правен интерес от предявяване на евентуален отрицателен иск за собственост, когато съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост между същите страни и за същия имот. Поставеният от жалбоподателите въпрос е теоретичен, свързан е с посочената от тях монография на професор С. „Нормативната сила на фактическото“, но няма пряка връзка с настоящото частно производство, ето защо по него не може да се допусне касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Спорът за собственост на процесния имот все още е висящ, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по жалбата срещу първоинстанционното решение, с което са отречени правата на ищците. Ако тези права да бъдат повторно отречени с влязло в сила решение, а същевременно ответниците също не са собственици на спорния имот, не ищците, а действителните собственици ще имат правен интерес да отрекат правата на ответниците. Въпросът за правния интерес от отрицателния установителен иск е разрешен с т.1 на ТР № 827.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, на което въззивният съд се е позовал. Именно това тълкувателно решение намира приложение в настоящия случай. Отделно от това – възможността положителният установителен иск за собственост да бъде съединен с евентуален отрицателен установителен иск или в съда да висят две дела по положителен и по отрицателен установителен иск за собственост между едни и същи страни и за един и същи имот, е отречена с определение № 21 от 12.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 361/2021 г., I г. о., определение № 71 от 23.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1077/2018 г., II г. о., определение № 128 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2395/2018 г., I г. о., постановени в производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Ето защо по поставения от жалбоподателите въпрос не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е разрешил процесуален въпрос, който не налага обсъждане на събраните доказателства по съществото на правния спор, нито пък засяга прилагането на чл.10 ГПК. Въззивното решение не влиза в противоречие с решение № 788 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 120/2010 г., което няма никакво отношение към настоящия спор, а другото решение № 202 от 25.01.2018 г. по гр. д. № 1826/2016 г. не е представено от жалбоподателите, нито се открива в информационната система на ВКС. При този изход на делото на ответниците следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 17.03.2021 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение