Определение № 1445 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1109/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. И. В., подадена чрез пълномощника адв. Арабаджиева, срещу Определение № 4097/03.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1672/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което жалбата на лицето против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ000420/26.05.2021 г., издаден от орган по приходите при Община Банско, е оставена без разглеждане, съдебното производство е прекратено и делото е изпратено като преписка на Началник отдел „Приходи“ при Община Банско за произнасяне. Макар да не е изрично формулирано, в частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспорваното определение поради нарушения на материалния и процесулания закон. Твърди се, че доколкото актът се оспорва единствено по отношение неговата валидност, оспорването е процесуално допустимо независимо дали е оспорен по административен ред. Излага съображения за материална незаконосъобразност на процесния АУЗД. Искането е за отмяна на оспорваното определение и за връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Началник отдел „Приходи“ при Община Банско, чрез пълномощника адв. Гемков, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното определение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на В. против АУЗД № АУ000420/26.05.2021 г., издаден от орган по приходите при Община Банско относно валидността на административния акт. Съдът е приел, на основание чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, че приложимият ред спрямо процесния случай е този, регламентиран в ДОПК. Постановено е, че с оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ДОПК обжалването на акта по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване. Въз основа на административната преписка е формиран извод, че лицето не е оспорило АУЗД пред горестоящия орган, поради което и на основание чл. 130, ал. 4 жалбата на В. е оставена без разглеждане и производствот по делото е прекратено, а делото е изпратено като преписка на Началник отдел „Приходи“ при Община Банско за произнасяне по жалбата. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 156, ал. 2 ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Оспорването на ревизионния акт по административен ред е процесуална предпоставка за обжалването му пред съда от категорията на абсолютните. Това се отнася и за оспорването на акта с искане за прогласяване на неговата нищожност. Проверката за законосъобразност на ревизионния акт както в административното, така и в съдебното производство включва и преценка по валидността на акта. Следователно произнасянето по доводите за нищожност на акта е част от правомощията на решаващия орган по чл. 155 ДОПК да реши спора по същество и е условие за допустимост на съдебното оспорване (т. напр. Определение № 6538/17.05.2018 г. по адм. дело № 5469/2018 г. по описа на ВАС). Липсата на уредба в ДОПК за оспорване на ревизионните актове по отношение на тяхната валидност без ограничение във времето, както е предвидено в чл. 149, ал. 5 АПК, не обосновава недопустимост на жалбата с искане за нищожност на акта пред решаващия орган. Нищожният ревизионен акт не поражда правни последици и нищожността му може да се претендира без ограничение във времето, включително и при обжалването му по административен ред, което е задължително. Да се приеме, че нормата на чл. 156, ал.2 ДОПК не се прилага при оспорването на ревизионните актове, в случая АУЗД, само с искане за нищожност, означава да се приложи различен процесуален ред за оспорването им, според вида на порока, което не е целта на въведената абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването на този вид актове пред съд. В конкретния случай по делото не е спорно, че АУЗД е връчен на В. редовно, като същият не е оспорен в предвидения 14-дневен срок. Правилно, в тази връзка, съдът е приел, че отправеното до Началника на отдел „Приходи“ при Община Банско възражение не може да се приеме за оспорване валидността на процесния акт, доколкото съдържа възражения за изтекла погасителна давност. По отношение на възраженията за наличие на пороци на спорния АУЗД, същите са въпроси по същество и настоящият касационен състав не дължи произнасяне, доколкото предмет на съдебна проверка е единствено определението на адмиистративния съд. С оглед изложеното, като е оставил без разглеждане жалбата на лицето против спорния АУЗД на основание чл. 130, ал. 4 АПК и е прекратил производството по делото, изпращайки преписката на компетентния орган, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,