Определение № 3047 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 548/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Интерстройпроект 90“ ООД – в несъстоятелност против решение № 261139/14.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 2981/2007 г. от ІІ“а“ състав на СГС. Ответницата по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, отменил е постановеното от районен съд решение и е постановил ново, с което е обявил за окончателен предварителния договор за покупка на недвижим имот. Съдът е приел, че с процесния предварителен договор от 06.02.2002г. ответникът валидно се е задължил да прехвърли собствеността върху недвижим имот до 31.01.2003г. Предварителният договор съдържа всички съществени елементи на основния – изчерпателно описание на имота и продажна цена от 19 185 щатски долара. Предвидено е, че левовата равностойност на 1 918. 50 щатски долара следва да бъде заплатена при подписване на договора, за което са представени доказателства. За прехвърляне на 9/10 идеална част от правото на собственост е предвидено купувачът да заплати сума, равняваща се на 50 % от уговорената цена до 30.04.2002г. Съгласно представената разписка от 29.04.2002г. съдът е приел, че ищцата е заплатила левовата равностойност на 7 700 щатски долара. Прехвърлянето не е било осъществено до 31.01.2003г. Уговореното в договора плащане от общо 7 674 щатски долара до 30.11.2002г. не е направено. Извършеното плащане в размер на сумата 5 000 лв. на 16.07.2021г. не е достатъчно за покриване на остатъка от дължимата продажна цена. Съдът се е позовал на указанията в ТР № 4/09.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2020 г., ОСГТК на ВКС и е приел, че дори и в производството по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да се установи, че ищецът-купувач е неизправен и неизпълнението на задължението за заплащане на цената не се дължи на обективни причини или на забава на кредитора, това обстоятелство не е пречка за уважаването на иска, когато то не е довело до прекратяване на облигационната връзка между страните. При виновно неизпълнение от страна на купувача по предварителния договор в полза на ответника-продавач се е породило правото да го развали. След като той не е упражнил това право с изявление до купувача преди предявяването иска или в хода на производството, и за двете страни е налице интерес от запазването на облигационната връзка и осъществяването на крайния резултат, към който е насочена - сключване на окончателния договор. В този случай с постановеното по делото решение съдът ще разреши спора относно точния размер на дължимата по договора цена, като уважи иска, но при прилагане на посоченото в чл. 297, ал. 1 ГПК /отм/ условие цената да се плати в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. С оглед изложеното, при липса на възражение за разваляне на договора, неизплащане на уговорена цена не е пречка за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като дължимите от купувача суми ще бъдат съобразени при постановяване на условния диспозитив по реда на чл. 297, ал. 1 от ГПК /отм/. След служебна справка съдът е установил, че след приключване на устните състезания, с решение от 12.06.2023г. по т.д. № 427/2020г. на СГС, VI-21 състав ответното дружество е обявено в несъстоятелност, като са прекратени правомощията на органите му на управление. Посочено е, че това не рефлектира върху допустимостта и основателността на иска и не налага спиране или прекратяване на производството по реда на чл. 637 от ТЗ. Съдът е посочил, че лице, черпещо правото си на кредитор от предварителен договор за покупко - продажба с дружество - длъжник в несъстоятелност, не е кредитор с парично вземане. Той не може да реализира правото си, като го предяви по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, още по-малко синдикът може да даде защита на потестативното му право да се сключи окончателен договор, тъй като това право се реализира само по съдебен ред с иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените въпроси са свързани с участието на синдика в открито съдебно заседание, неговото призоваване и дали неговото неучастие представлява съществено процесуално нарушение. Поставените въпроси са неотносими към конкретния случай, доколкото към датата на последното по делото заседание – 24.11.2022 г., правомощията на органите на управление на дружеството – ответник не са били прекратени и призоваването е извършено чрез тях. Безспорно е, че след прекратяването на правомощията на органите на управление на дружеството в несъстоятелност, призоваването, както и участието на дружеството се осъществява чрез синдика, като неговото неучастие би представлявало съществено процесуално нарушение, но фактите по настоящия спор са различни от насоката, в която са поставени правните въпроси, като съдът не е процедирал в нарушение на трайната практика по тях, предвид описаното по-горе. Водим от горното, състав на ВКС