Определение № 447 от 03.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2540/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. Г. против решение № 99/26.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 25/2024 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд по отношение на иск с предмет имот, родово подсъден на районен съд. По отношение на втория имот, с оглед представената по делото данъчна оценка, съдът е приел, че същия е подсъден на окръжен съд като първа инстанция и е обезсилил решението на районния съд в тази част и е постановил делото да се изпрати за разглеждане като първа инстанция от окръжен съд. Решението се обжалва в частта, с която е потвърдено решението на районен съд, за отхвърляне като неоснователен на иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. За да достигне до извод за неоснователност, съдът е съобразил, че именно ищцата е инициирала подготовката и извършването на сделките. Ищцата е майка на ответника ,като поведението и е било мотивирано и от поведението на сина и от прекратен брак. Тя е имала дългогодишно съжителство с бащата на ответника, който също е имал принос за придобиването на имота. И на последно място, но от съществено значение за спора ищцата е запазила за себе си правото на ползване на имота изцяло. Безспорно е установено от данните по делото ,че тя го стопанисва ,получава гражданските плодове от него и живее там. Продажната цена, уговорена между страните и платена, според отразеното в нотариалния акт е 4200 лева при данъчна оценка е 5946,90 лева, което обстоятелство е съобразено от съда. Съдът е приел, че не са налице основания за прогласяване на нищожност на процесния договор, като значително занижената продажна цена на имота е продиктувана от посочените по-горе обстоятелства. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочат се правни въпроси, явна и значителна ли е нееквивалентността при които уговорената продажна цена е 3,2% от действителната продажна цена и съвместимо ли е това с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите материалноправни въпроси обуславят решението, но начинът, по който въззивният съд им е отговорил, не противоречи, а съответства на трайно установената практика на Върховния касационен съд по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, в т.ч. и на цитираните от касатора решения на ВКС. В нея се приема, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, когато противоречи с основните морални принципи и ценности, върху които се консолидира обществото и които са в основата на обществения ред; противоречието трябва да е в степен договорът да ги отрича. Така законът придава значение на неписаните, но общозначими морални правила, и свързва порока по чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД с най-тежката гражданско-правна санкция – договор, който ги накърнява, е нищожен (не поражда действие). От друга страна, предвид разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, моралните неписани правила, наред с повелителните норми на закона, съставляват ограничител на свободата на договаряне. Поради това и при установяване на основанието по чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД съдът не изследва само формалното съдържание на договора, а е длъжен да прецени всички негови характеристики и когато те създават съмнение, че е нищожен на това основание, да ги обсъди комплексно със съпътстващите сключването му обстоятелства – така решение № 156/10.02.2021 г. по гр. д. № 2451/2019 г. III ГО, решение № 222/18.12.2023 г. по гр. д. № 589/2023 г. на III-то ГО и много други. Двете решения, на които касаторът се позовава, не противоречат на тази практика. Следователно по повдигнатите въпроси макар да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, е изключена допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС