Определение № 132 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1238/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия „Велизар Пеев“ - [населено място], чрез процесуален представител, против Решение № 77 от 05.02.2024 г. по в. т. д. № 940/2023 г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на Решение № 260011 от 29.06.2023 г. по гр. д. № 234/2021 г. на Софийски окръжен съд, настоящият касатор е бил осъден на основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на „Център за развитие на човешките ресурси“ – [населено място], сумата от 144 281,60 евро, получена на отпаднало основание - развален Договор за отпускане на финансова подкрепа № 2018-BG01-KA102-047500 от 11.06.2018 г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 16 225,94 лв., дължима за периода от 31.08.2020 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 20 545,21 лв. за водене на първоинстанционното производство и 25 871,10 лв. за въззивната инстанция. Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи на ответника Д. В. К. и Х. Б. Б..

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените разноски. Обективирано е несъгласие с извода на въззивния съд за ангажиране отговорността на ответника, при положение, че не се установява каквото и да е било виновно неизпълнение на договорни задължения от негова страна. Намира за неправилен извода на съда, че ответното училище носи безвиновна отговорност за действия на партньорската организация, при положение, че същото не разполага с възможност да установи наличие на конфликт на интереси.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, по отношение на които се твърди, че са обусловили правните изводи на въззивната инстанция и че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „Следва ли да се приеме, че е налице нарушение на договора от страна по него, ако същата няма възможност да установи, че е налице конфликт на интереси от трети лица, участващи в изпълнението на договора и така да се ангажира нейната отговорност ?“;

2. „Следва ли да се търси отговорност на ответника при всякакво обстоятелство, оказващо влияние за изпълнението на договора или само при такова, което зависи от недобросъвестното изпълнение на договора ?“.

Ответникът по касационната жалба – „Център за развитие на човешките ресурси“ – [населено място], в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената жалба.

Третите лица-помагачи на страната на ответника – Д. В. К. и Х. Б. Б., в законоустановения срок не представят отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производство пред първата инстанция е било образувано по предявени от „Център за развитие на човешките ресурси“ – [населено място] против Професионална гимназия „Велизар Пеев“ - [населено място], искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 144 281,60 евро, получена на отпаднало основание (развален Договор за отпускане на финансова подкрепа № 2018-BG01-KA102- 047500 от 11.06.2018 г.), ведно с мораторната лихва в размер на 16 225,94 лв. (равностойност на 8296,19 евро) за периода от 31.08.2020 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и по предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 144 281,60 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на задълженията по същия договор (недеклариране на конфликт на интереси от бенефициента), ведно с мораторната лихва в размер на 16 225,94 лв. (равностойност на 8296,19 евро) за периода от 31.08.2020 г. до 25.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.03.2021 г. до окончателното изплащане. С постановеното по спора решение исковете са отхвърлени по съображения за недоказаност на неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника.

За да отмени постановения от първата инстанция съдебен акт, след собствен анализ на събраните по делото доказателства и произнасяне по доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София е установил, че: Страните по делото не спорят по факта, че между тях бил сключен Договор 2018-1-BG01-KA102-047500/11.06.2018г., по силата на който ответникът Професионална гимназия „Велизар Пеев“ - [населено място] получил безвъзмездни средства за финансиране на проект „Иновативни стъпки за професионална реализация“, с предвиден с договора срок за реализиране на проекта от 12 месеца, т. е до 31.05.2019 г., включително; На 29.06.2018 г. ищецът превел по сметка на ответника авансово част от одобрената сума за финансиране в размер на 144 281,60 евро, която била надлежно получена по сметката на последния; С две писма от 21.02.2019г. и от 15.04.2019г. ищецът уведомил ответника, че спира плащанията по проекта поради наличието на съмнение за нередности и конфликт на интереси; С последващи писма от 31.01.2020г. и от 14.05.2020г. ищецът уведомил ответника, че прекратява договора, поради установено наличие на конфликт на интереси с извършилия оценката на проектното предложение оценител Х. Б. и посочената в проектното предложение партньорска организация „European Strategic parthnership“ Ltd, представлявана от Д. Б. К., произтичащо от обстоятелството, че оценителката на процесния проект Х. Б. била посочена като координатор по одобрен за финансиране проект по програма „Еразъм +“ като представляваща Център за професионално обучение „Профишънси“, по който като партньорска организация участвало „European Strategic parthnership“ Ltd, представлявано от Д. Б. К.; Този проект бил оценяван от А. П., която към момента на отправяне на предизвестието се намирала в брак с Д. Б. К.; С отправените предизвестия ищецът посочил, че счита сключения договор за прекратен, като поканил ответника да върне авансово получените по договора суми, като получени на отпаднало правно основание.

При така установената фактическа обстановка, като спорен по делото въззивният съд е очертал въпроса - прекратен ли е договорът между страните по силата на отправените предизвестия от 31.01.2020 г. и от 14.05.2020 г., предвид доводите на ответника за валидност на облигационната връзка, поради липсата на установените в договора предпоставки за неговото прекратяване, а именно липсата на конфликт на интереси по отношение на оценителя на проекта Х. Б., доколкото ответникът е узнал за персоналитета на оценителите едва при получаването на преписа от исковата молба, както и предвид обостоятелството, че проектът е оценен и от друг оценител, за когото не е било налице подобно твърдение, а също така и предвид доводите за липсата на допуснати грешки, нередности или измама.

По така очертания предмет на спора решаващият съд е приел за безспорно установено, че в рамките на открита от ищеца процедура за кандидатстване по програма „Еразъм +“ на 02.02.2018 г. ответникът Професионална гимназия „Велизар Пеев“ - [населено място] подал предложение за финансиране със средства от програмата на изготвения от него проект „Иновативни стъпки за професионална реализация“, в който като партньорска организация било посочено „European Strategic parthnership“ Ltd, представлявано от Д. Б. К.; След извършена оценка на депозираното предложение от двама независими експерти и одобряване на проекта, между страните по делото бил подписан процесният договор; Оценката на подаденото предложение била изготвена от двама оценители, единият от които оценител № 1 - Х. Б.; По силата на договор № ЧР-02.66 от 08.03.2018 г. ищецът възложил на третото лице Х. Б. да изготви оценки на проектни предложения по програма „Еразъм +“; Преди сключването на този договор, както и преди извършване на оценката на процесното проектно предложение, оценителят Х. Б. е била посочена като координатор по друг проект, одобрен и получил финансиране по програма „Еразъм +“ - проектът с бенефициент Център за професионално обучение „Профишънси“ към „Адванс Проджект конслутниг“ ЕООД – [населено място] и партньорска организация „European Strategic parthnership“ Ltd, представлявано от Д. Б. К., както и като координатор по друг одобрен проект - с бенефициент „Европа утре“ с партньорска организация „London Mobility Company“ Ltd, представлявано от Д. Б. К.; Последните два проекта са били оценявани от лицето А. П., която е в брак с Д. К..

След преценка на установените между трите лица отношения съставът на Софиийски апелативен съд е стигнал до извода за познанство между тях и за общи финансови интереси по повод изпълнението на двата проекта, а от там и за наличието на основателно съмнение относно законосъобразността и безпристрастността при оценяването на процесното проектно предложение, респективно - за законосъобразността на дадените от Х. Б. оценки.

При анализ на сключения между страните договор съдът е установил, че с чл. II.17.2.1.„E“ от Общите условия към договора била предвидена възможността Комисията да прекрати договора, ако разполага с доказателства, че бенефициентът или свързано с него лице са извършили грешки, нередности или измама в рамките на процедурата по предоставяне на средствата или по време на изпълнението на договора, включително и когато бенефициентът или свързано с него лице са подали невярна информация или не са подали изисканата информация; С чл.II.1 от Общите условия на договора пък била дадена дефиниция на понятието „конфликт на интереси “ като такова, при което обективното и безпристрастно изпълнение на договора от бенефициента е опорочено от причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг интерес, който се споделя от Комисията или от трета страна и е свързан с предмета на договора.

Изхождайки от договорните клаузи и установените по делото обстоятелства, въззивният съд с категоричност е констатирал наличието на конфликт на интереси по отношение на извършилата оценката на подаденото от ответника проектно предложение - Х. Б. и представляващият партньорската организация по проекта „European Strategic parthnership“ Ltd - Д. Б. К., който конфликт на интереси е обосновал извършването на оценката и сключване на процесния договор при нередност и измама, по смисъла на посочените в договора разпоредби. Този извод е аргументиран от съда със съображенията, че към момента на извършване на оценката на процесното проектно предложение оценителят Х. Б., в качеството си на координатор по два други проекта, вече получили финансиране по програма „Еразъм +“, е имала отношения и е работила с две партньорски организации, представлявани от Д. Б. К., като едната от тези организации е и партньорската организация по процесния проект – „European Strategic parthnership“ Ltd, поради което към момента на извършване на оценката, същата е била запозната с дейността на „European Strategic parthnership“ Ltd и е познавала лично неговия представляващ; Съвместната работа на представляваните от нея организации - бенефициентите по проектите и партньорските организации, представлявани от Д. К., обосновава според въззивната инстанция извода, че същите са имали общи финансови интереси за усвояване на средствата по проектите чрез изпълнение на заложените в същите дейности. Това е счетено за достатъчно, за да се приеме, че към датата на извършване на оценката оценителката Х. Б. не е подходила с дължимите обективност и безпристрастност, тъй като същата е познавала дейността и начина на работа на „European Strategic parthnership“ Ltd, като при извършването на оценката не е била налице и незаинтересованост от нейна страна, доколкото същата е познавала лично представляващия партньорската организация Д. Б. К. и е имала общи финансови интереси с него. Независимо от обстоятелството, че по делото не са били ангажирани доказателства, от които да се установява, че бенефициентът по договора е участвал по какъвто и да е начин в процедурата по избор на оценителите на подаденото от него проектно предложение, както и че е знаел за участието на Х. Б. в изготвянето на оценката на проекта преди датата на получаване на писмото от 31.01.2020 г., както и за свързаността й с представляващия партньорската организация Д. К., съдът е посочил, че в случая бенефициентът носи отговорността за избора на партньорска организация, доколкото отпуснатите средства се изразходват съвместно с последната и постъпват пряко и в нейния патримониум, поради което изискванията за липса на конфликт на интереси се разпростират и върху партньорската организация, независимо че бенефициентът по проекта не е бил изначално известен за наличния конфликт на интереси по отношение на нейния представляващ.

При тези правни изводи, въззивната инстанция е приела за установено по делото наличието на предпоставките по чл.11.17.2.1 б. „Е“ от Общите условия към договора за неговото разваляне, поради което отправеното предизвестие за развалянето му на основание допуснати грешки, нередности и измама е породило валидни правни последици, а авансово получените по проекта суми се явяват предоставени по силата на отпаднало правно основание и следва да бъдат върнати. С оглед на това, Апелативен съд – София е приел, че предявените искове за присъждане на главница и мораторна лихва се явяват основателни и следва да бъдат уважени, което десезира съда от задължението му за произнасяне по предявената в съотношение на евентуалност претенция за връщане на исковите суми, поради неизпълнение на задълженията на бенефициента по процесния договор. Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявената главна претенция.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правните въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Поставените в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси нямат характеристиката на правни съгласно изискванията на цитираното тълкувателно решение. Относим към възможността на ответника да установи конфликта на интереси, първият въпрос не съответства на произнесеното от съда в обжалваното решение, в което решаващ за изхода на спора е изводът, че съгласно клаузите на Общите условия към договора ответникът носи пълна гражданскоправна отговорност за действията и бездействията на всички ангажирани от него лица във връзка с кандидатстването по проекта и изпълнението на договора, следователно и за допуснатия от партньорската организация конфликт на интереси с оценителя, чиято оценка е довела до одобряване и финансиране на проекта. При това положение, въпросът не е обусловил изхода на спора, поради което не осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Изложеното се отнася и за втория въпрос, тъй като изходът на делото при този решаващ извод на въззивния съд е обусловен не от неизпълнение на задължения по договора от ответника, а от отговорността му за чужди действия, произтичаща от клаузите на договора му с ищеца.

С оглед липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК