Определение № 600 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. А. от [населено място], чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 04.04.2012г., постановено по в.гр.д. №759/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.10.2008г. по гр.д.№25309/2007г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД, чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата А. М. М., Е. А. М. и В. А. Н., чрез процесуален представител адв.Г., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба И. А. И. и Б. А. М. не вземат становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Т. М. А. срещу И. А. И. искове с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД и чл.108 ЗС; срещу А. М. М., С. Б. М. /починала в хода на производството, което е продължило в лицето на наследниците й А. М. М., В. А. Н. и Б. А. М. / и Е. А. М. – положителен установителен иск за собственост. Въведените в исковата молба твърдения са за сключване на сделка без надлежно учредена представителна власт, което обуславя правна квалификация на иска за прогласяване нищожност на сделката по чл.42, ал.2 ЗЗД. В практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Настоящия състав при служебната проверка за допустимост на въззивното решение намира, че съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо поради това, че въззивният съд не само е определил неправилна квалификация на спорното право, но е извел тази квалификация от обстоятелства, на които страната не се е позовала, без да разгледа искът съобразно въведените от ищцата твърдения. Поради това и съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта на решението ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение