Определение № 1575 от 13.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1020/2024 г.

Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Юробанк България“ АД, подадена от адвокат В. Д., срещу определение № 422/15.02.2024 г. по в.ч.гр.д. №700/23 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх.№3490/ 26.09.2022г. от „Юробанк България“ АД срещу определение №515/22.08.2022 г. по гр.д. №7/2022 г. на Кюстендилски окръжен съд за връщане на основание чл.129 ал.4 вр. ал. 3 ГПК на подадената от името на банката искова молба с вх.№ 54/07.01.2022 г. срещу Т. К. И.. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че неправилно Софийски апелативен съд е приел, че действията, извършени от името на „Юробанк България“ АД, са били действия без представителна власт и не са били обвързващи за банката. Частният касатор счита, че надлежно е изпълнил всички указания от Кюстендилски окръжен съд, свързани с администрирането на искова молба с вх.№ 54/07.01.2022 г. - включително е представил и доказателства за надлежно упълномощаване на адвокат В. Д. за процесуално представителство на ищеца „Юробанк България“ АД, а съвкупният им анализ не обуславя извод за липса на представителна власт. Според изложеното от него, действащият ЗЗД не съдържа каквито и да било правила относно съдържанието на пълномощното, както и чрез какви изрази в него следва да бъдат определени действията и сделките, за които се извършва упълномощаването, като единствената разпоредба, която касае обема на представителната власт е чл.39 ал.1 ЗЗД, според която представителната власт се определя от това, което упълномощителят е заявил. Поддържа се, че Софийски апелативен съд е следвало да извърши и преценка относно валидността на преупълномощаването, съгласно чл.43 ал.1 предл. 2 ЗЗД, но вместо това е извършил превратно тълкуване на изявлението за преупълномощаване, което е довело до последвалия извод за липса на представителна власт, предвид т. 14 на представеното по делото пълномощно. Допълнително частният касатор навежда оплакване, че разпореждането на администриращия съд за представяне на пълномощно не е било достатъчно ясно и конкретно и липсва обосновка, защо съдът не е приел вече представеното пълномощно. В тази връзка жалбоподателят се е позовал на съдебна практика на ВКС, поред която неизпълнението на неточни или неясни указания не влече неблагоприятни последици за ищеца и не е основание за прекратяване на делото. Така аргументиран, частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение на Софийски апелативен съд и връщане на делото на Кюстендилски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано да обжалва лице срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274 ал.3 ГПК вр. чл.284 ГПК, поради което я намира за процесуално допустима. Съгласно чл. 278 ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал.3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. При произнасянето си ВКС взе предвид следното: За да постанови атакуваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че администриращият съд е процедирал правилно, след като, констатирайки пропуски по редовността на исковата молба, включително липса на доказателства за представителната власт на адв. Д., подал исковата молба от името на банката, с разпореждане от 16.06.2022г. е дал на страната подробни указания за действията, които следва да извърши, включително да представи валидно към датата на завеждането на исковата молба в съда пълномощно, по силата на което да е бил упълномощен от името на банката да подаде исковата молба, а евентуално, в случай,че такова липсва – банката да заяви дали поддържа извършеното от адвоката действие по подаване на исковата молба,като същевременно е указал на страната последиците при неизпълнение в срок. Анализирал е обстойно представените от адвоката пълномощни, при което е констатирал,че с изходящото от вписаните представители на банката пълномощно от 03.04.2020г., пълномощия не са били дадени на адв. Д., а на друго търговско дружество- „С. Г. Груп“ ЕАД и още петима адвокати за осъществяване на процесуално представителство пред съда за упражняването на правата на банката във връзка с договор за прехвърляне на вземания, сключен между нея и „С. Г. груп“ЕАД, а с това от 24.07.2020г. на адв.Д. са прехвърлени права за процесуално представителство не от самата банка, а от представители на „КолектБГ“ЕАД / с предишно наименование „С. Г. груп“ЕАД/. За да отрече, че тези пълномощни предоставят право на адв.Д. да представлява банката, съдът се е позовал на това,че според относимите норми на ГПК не е допустимо едно търговско дружество да представлява друго такова пред съда, поради което е приел,че първото пълномощно не е предоставило процесуална власт на „С. Г. груп“ ЕАД; че с него банката изрично е ограничила правото за преупълномощаване на трети лица, както и че адв. Д. не фигурира сред упълномощените адвокати, като освен това в него не фигурира ответницата като длъжник на банката, вземанията от която да са цедирани на едноличното акционерно дружество; че с второто пълномощно адвокатът не е получил преки пълномощия от вписаните управители на банката, а от едноличното акционерно дружество, което не е разполагало с пълномощия за преупълномощаване за процесуално представителство, а волята на упълномощителя е недопустимо да се тълкува разширително. По тези съображения въззивният състав е заключил,че с допълнителната молба, подадена в срока за отстраняване на недостатъци, не е било представено пред първата инстанция надлежно доказателство за представителната власт на адвокат Д., поради което извършените от него действия пред Кюстендилски окръжен съд са били действия без представителна власт, които не са обвързвали ищеца и че констатацията на първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното определение, че нередовностите на исковата молба не са били отстранени, е била правилна и обоснована от представените писмени доказателства. В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор се е позовал на самостоятелното основание за допускане по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното определение, наличието на която е аргументирал с доводи, че съдът е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилен извод за липса на представителна власт, като не е зачел изричната клауза от пълномощното, дадено от „Юробанк България“ АД на група упълномощени лица, сред които и „С. Г. груп“ ЕАД, а именно- клаузата за преупълномощаване в т.14 от пълномощното. В тази връзка жалбоподателят твърди, че преупълномощаването е изрично и поради това съдът е следвало да зачете представителната власт на упълномощения адвокат. Наред с това частният касатор сочи,че при произнасянето си въззивният съд е разрешил съществените за изхода на делото въпроси: 1/ Може ли съдът по пътя на тълкуването да тълкува стеснително уговорените пълномощия в полза на пълномощника? /по този въпрос не се обосновава конкретна допълнителна предпоставка в някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.т.1-3 ГПК/. 2/ Относно задълженията на съда да даде ясни и изчерпателни указания за всяка констатирана нередовност на исковата молба и начина, по който тя може да бъде отстранена; за задължението при съмнение относно точния смисъл на твърденията на страната или противоречие в тях съдът да изясни чрез въпроси; за последиците от неизпълнение на неправилни или неясни указания; относно съобразяване от съда при преценката за редовност на исковата молба. /по този въпрос частният касатор счита, че въззивният съд е допуснал противоречие със съдебната практика, обективирана в решение по гр.д.№ 3409/2008 г. на II г.о. на ВКС и определение по ч.гр.д.№ 5389/2016 г. на IV г.о. на ВКС/. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно формираната и постоянно поддържана практика на касационната инстанция по приложението на основанието по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен "extra legem", т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай, частният касатор се е позовал на допуснати процесуални нарушения на съда, преценката за наличието на каквито може да бъде извършена едва във втората фаза на производството пред Върховен касационен съд, но не и да бъде основание за достъп до нея. От друга страна и не се констатира атакуваното определение да е постановено при наличието на някоя от посочените по-горе хипотези. Достъпът до касация не е обоснован и при предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Нито една от формулировките в т.1 и т.2 от изложението не осъществява общото основание за допускане по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Същите не са намерили разрешение по обуславящ крайния изход на спора начин в обжалвания съдебен акт. Съдът не е тълкувал стеснително уговорените пълномощия, а се е позовал на конкретно обективирана в пълномощното воля на упълномощителя, че „упълномощените лица нямат право да преупълномощават трети лица с правата, предоставени с настоящото пълномощно“, като е посочил,че тази воля не може да бъде тълкувана разширително. С поставения първи въпрос частният касатор не се е позовал на нито една от допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК, което също е пречка за селектиране на частната му касационна жалба с така формулирания въпрос, дори той да бъде квалифициран като обуславящ. Под втората точка от изложението частният касатор не е формулирал конкретен правен въпрос, свързан със задълженията на съда при констатирана нередовност на исковата молба и последиците от неизпълнение на неправилни или неясни указания, което не позволява на касационната инстанция да даде търсеното в съответния смисъл от страната разрешение. Освен това във въззивното производство страната не е поддържала оплакване,че дадените от първата инстанция на адвоката указания са неясни за него или неизчерпателни и това да не е било съобразено от състава на апелативния съд, който да е постановил определението си в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС. Предвид изложеното, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира, че частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество от касационната инстанция. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение