Определение № 412 от 15.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2257/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Депозирана е касационната жалба от М. А. Г. срещу тази част от Решение № 801 от 08.04.2019 год. по гр.д.№ 5769/2018 год. на Софийски апелативен съд с която е потвърдено Решение № 4405 от 02.07.2018 год. по гр.д.№ 1766/2017 год. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част. С нея е бил приет за неоснователен за сумата над 20000 лв., искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) на М. А. Г. срещу ЗК”Лев Инс”АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът Г., чрез процесуалния си представител се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ППВС № 6/1968 год. по отношение на въпроса: ” При формиране изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношението между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки ?”. Приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК се свързва и с въпроса: „ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да съобрази нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ?”, като се твърди противоречие с Решение № 83/2009 год. по т.д.№ 798/2008 год. на ІІ т.о. и Решение № 1/2012 год. по т.д.№ 299/2011 год. на ІІ т.о. Въпреки посочването на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, противоречие с практика на КС и СЕС не се сочи. Ответникът по касация ЗК”Лев Инс”АД е депозирал отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за сумата 30000 лв., претендирана при условията на частичност от глобалната сума 50000 лв. Застрахователното събитие е настъпило на 23.08.2015 год. в резултат на ПТП при което лек автомобил „Опел” мод. „Астра” с водач Н. П. се е отклонил от пътното платно, ударил се е в бетонната основа на мост между [населено място] и [населено място] и се е преобърнал. М. Г. е била пътник в автомобила, пътувала е на задната седалка. На Г. са били причинени телесни увреждания, изразяващи се в контузия на с охлузна рана в челната област на главата в дясно и данни за мозъчно сътресение. Травма на шията с навяхване на шийните прешлени; контузия и охлузване на гръдния кош и контузия с охлузване на дясно рамо, дясна ръка и десен крак на ниво бедро. Било е проведено болнично медикаментозно лечение, поставена е шийна яка. Застрахователят по риска ГО на виновния водач на лекия автомобил е оспорил иска по размер, като е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото Г. е била без предпазен колан. Първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението е 20000 лв. Счел е, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че видът и естеството на травмите е такъв, че те биха настъпили и при поставен обезопасителен колан. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съответно в частта с която искът е бил отхвърлен и в частта с която е бил уважен за сумата над 5000 лв., съставът на САС е счел, че присъденото от СГС обезщетение съответства на претърпените от ищцата неимуществени вреди, поради което е потвърдил първоинстанционния акт. Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение по посочените въпроси произтича от следното: Посочения по-горе въпрос няма връзка със спора, доколкото претенцията на Г. е за неимуществени вреди, които са в резултат на нейно травматично увреждане, а не вреди които търпи вследствие увреждането на друго лице, неин близък. Преценката на въззивния съд относно естеството и степента на търпените страдания напълно съответства на критериите, въведени със задължителната съдебна практика. Не е налице противоречие с цитираната практика на ІІ т.о. на ВКС, като тълкуването в изложението е извън контекста. За значението на нивата на застрахователните покрития (лимитите) при прилагането на критерия за справедливост многократно е имал случай да се произнесе ВКС и въззивното решение не съдържа противоречие с практиката по посочения правен въпрос. Многократно е напомняно, че лимитът на застрахователно покритие не се определя на базата само на едно застрахователно събитие, а покрива отговорността на водача за целия период на застраховката и неопределен брой застрахователни събития. Т.е. пряка, решаваща връзка на размера на лимитите със справедливия размер на обезщетението за всяко отделно застрахователно събитие липсва. Икономическата обстановка в страната не е необичайна и инфлационните процеси не са извън стандарта в такава степен, че да представляват самостоятелен критерий при формиране на справедливия размер на застрахователното обезщетение. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.