Определение № 4795 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3090/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. С. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица] чрез процесуалния му представител адвокат Х. П. от САК, срещу определение № 1529 от 19.06.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1538 по описа за 2024 година на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение № 6879 от 02.05.2024 г., постановено по гр. д. № 10938/2023 г. по описа на СГС, с което е върната исковата молба, подадена от В. С. против Етажна собственост - Подземен паркинг, находяща се на адрес [населено място], [улица], и производството по делото е прекратено. В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че исковата молба, по повод на която е било образувано гр. дело № 10938/2023 г. по описа на СГС, е редовна, защото съгласно чл. 41, във вр. с чл. 23, т. 5 от ЗУЕС етажните собственици се представляват от председателя на управителния съвет на етажната собственост, респ. от управителя или от упълномощено от него лице. Излагат се съображения, че ако искът бъде насочен срещу всеки един от етажните собственици, ще е почти невъзможно нормалното стартиране и движение на съдебния процес. Според жалбоподателя непосочването на имената и адресите на етажните собственици в исковата молба не представлява нередовност на същата, а е достатъчно да се посочат името и адреса за призоваване на председателя на управителния съвет. Излага се становище, че ответник по делото безспорно се явява Етажна собственост - Подземен паркинг, находяща се на адрес: [населено място], [улица] смисъла на общността от собственици в режим на етажна собственост на посочения адрес, като различните текстове в ЗУЕС, според жалбоподателя, придават на етажната собственост особена правосубектност. Моли се за отмяна на обжалваното въззивно определение като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят, в изпълнение на указания на въззивния съд, е представил допълнителна молба към касационната си жалба, в която като основание за допускане на определението на касационно обжалване е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Позовал се е на ТР № 1/2010 година на ОСГТК на ВКС като е споделил мотивите на ОСГТК относно смисъла и значението на това основание за допускане на въззивен съдебен акт до касационен контрол. Моли обжалваното определение да бъде допуснато на касационно обжалване на посоченото основание и да бъде отменено. Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт. Производството по делото е образувано пред СГС по искова молба, депозирана от В. С. С., чрез адвокат Х. П. от САК, срещу Етажна собственост - Подземен паркинг, находяща се на адрес: [населено място], [улица], представлявана от управителя Б. В. Иванова, за сумата от 45 000 лева, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. На ищеца са дадени указания да посочи надлежен ответник по иска. В изпълнение на тези указания ищецът е изразил становище, че надлежният ответник по иска е етажната собственост, която, според него, има особена самостоятелна правосубектност. Посочил е и имената на актуалния управител на етажната собственост и неговия адрес за призоваване като представител на тази етажна собственост. С определение № 6879 от 02.05.2024 година по гр. дело № 10938/2023 година, състав на СГС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото поради неизправяне в срок на констатираните нередовности. С обжалваното в настоящото производство въззивно определение № 1529 от 19.06.2024 година, състав на Апелативен съд – София е потвърдил определението на СГС. С оглед така изложеното настоящият съдебен състав приема следното: Нито в самата касационна жалба, нито в допълнителната молба, депозирана от жалбоподателя с предназначение на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторът е поставил конкретен правен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на въззивния съд за потвърждаване на определението на СГС. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. В настоящото производство поставен от касаторът въпрос изобщо липсва. При липса на основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК безпредметно са явява обсъждането на така посочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи следното: Институтът на етажната собственост е регламентиран със специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици. Управителният съвет /управителят/ е изпълнителен орган, който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт и с други правни субекти при извършването на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части, вкл. и пред съда по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. За действия по учредяване на право на ползване, строеж, надстрояване, пристрояване или промяна на предназначението на общи части на сградата обаче управителният съвет /управителят/ представлява собствениците на самостоятелни обекти само ако бъде упълномощен от общото събрание. Следователно законовото представителство по чл. 23, ал. 3 ЗУЕС касае само изрично посочените в закона действия, свързани с ползването и управлението на общите части на сградата. Нормативната уредба предвижда управление на общите части чрез решение на общото събрание на етажната собственост и разпореждане с общите по предназначение части със съгласието на всички етажни собственици. Когато етажната собственост е ответник по спор, то искът следва да бъде насочен срещу всички етажни собственици, тъй като предметът на спора, свързан със съпритежание на обща част и с оглед нейното разпореждане, е тъждествен за всички етажни собственици, което налага и еднаквото му разрешаване. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС (решение № 123 от 21.06.2013 год. по гр. д. № 940 по описа за 2012 година, II г. о. на ВКС, решение № 12 от 11.03.2021 г. по гр. д. №1403/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 132 от 31.07.2024 г. по т. д. № 801 по описа за 2023 г. на ВКС, ТК). Изложеното налага извод, че атакуваното въззивно определение не може да бъде селектирано за осъществяване на проверка относно неговата законосъобразност. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,