Определение № 2741 от 26.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2026 г.

Делото е образувано по касационна жалба на А. С. А., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. А. С., срещу Решение №183 от 27.11.202 5г. по в. гр. д. №218/2025г. на Окръжен съд- Кърджали, с което е било потвърдено Решение № 102/14.05.2025 г., постановено по гр.д. № 581/2024 г. по описа на Районен съд- Момчилград, с което е бил отхвърлен предявеният от А. С. А. против Териториално поделение на Националния осигурителен институт- К. иск за признаване на трудов и осигурителен стаж за времето от 08.12.1975 г. до 01.06.1982 г. в бившия Зърнено-фуражен комбинат (ЗФК)- К. на длъжностите, които е заемал преди и след посочения период при условията на III категория труд. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и постановяване на решение за уважаване на иска. Към жалба е представено изложение, в което касаторът поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна по нея- ТП на НОИ- К., чрез пълномощника му по делото юрк. З. Б., в който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. В случая жалбоподателят е сезирал съда с иск за установяване на трудов и осигурителен стаж за периода от 08.12.1975 г. до 01.06.1982 г., който иск се разглежда по реда на ЗУТОССР. Макар и регламентиран в специалния ЗУТОССР, спорът по този иск е трудов, съгласно изричната разпоредба на чл. 357, ал. 1 от КТ. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК въззивното решение, постановено по този трудов спор, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в посочените в същата изключения, независимо че в същото съдът е посочил, че може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Предвид горното касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея, следва да бъде прекратено. В този смисъл е формираната практика на ВКС, споделяна от настоящия състав, обективирана в определение № 4574 от 14.10.2024 г. по гр. д. № 552/2024 г. на ВКС, III г. о.; определение № 289 от 24.02.2023 г. по гр. д. № 4052/2022 г. на ВКС, IV г. о., определение № 4473 от 06.10.2025 г. по гр. дело № 1899/2025 г., III г. о., определение № 5951 от 18.12.2024 г. по ч. гр. дело № 4744/2024 г., IV г. о., определение № 5747/10.12.2024 г. по ч. гр. д. № 4335/2024 г., IV г. о., определение № 3907 от 20.08.2024 г. по ч. гр. д. № 52/2024 г., IV г. о., определение № 3918 от 06.12.2023 г. по гр. дело № 1428/2023 г. IV г. о., определение № 3762 от 27.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4879/2023 г. IV г. о, определение № 78 от 17.03.2021 г. по гр. дело № 3722/2020 г., IV г. о и цитираните в него определение № 298/25.09.2018 г. по гр. дело № 1288/2018 г. на III г. о. на ВКС, определение № 23/21.01.2019 г. по гр. дело № 107/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 147/02.04.2019 г. по ч. гр. дело № 1187/2019 г. на III г. о. на ВКС, определение № 301/27.06.2019 г. по ч. гр. дело № 4707/2018 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 99/05.03.2019 г. по ч. гр. дело № 551/2019 г. на IV г. о. на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV- то г. о.,