Определение № 50913 от 07.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 697/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. от [населено място] чрез адв. Ю. С. срещу решение №325 от 29.10.2021г по в.гр.дело № 559/2021г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение №328/07.05.2021г на Плевенски районен съд ,по уважен в една част иск на касаторката с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, основан на предварителен договор от 15.11.2019г ,сключен с покойня понастоящем И. Д. А. за прехвърляне на неговите недивижими имоти на ищцата, като процесният имот представлява застроен УПИ Х-101 с площ от 1060 кв. м по плана на [населено място] ,за който окончателен договора с обещателя не е бил сключен приживе ,поради което искът е ,предявен срещу Д. И. А. и Г. И. А., негови законни наследници.Искът е отхвърлен от първоинстанционния съд в частта над размера от 1/3 ид.част от застроената в имота жилищна сграда,за която разлика не са установени права на собственост на обещателя. Въззивният съд е отхвърлил иска изцяло по други съображения. Прието е за основателно възражението на ответниците,че процесния предварителен договор накърнява добрите нрави и е нищожен.Установено, че една седмица след сключване на договора, на 22.11.2019г обещателят е починал .Влошаването на здравословното му състояние е било постепенно и трайно, а към момента на сключване на договора то е било явно ,според показанията на изслушаните свидетели.Ищата-купувач по предварителния договор, която е била снабдена и с пълномощно на договоря със себе си и по този начин е реализирала окончателна сделка пред нотариус за останалите имоти по договора –четири земеделски имота за сумата 2900 лв, е била наясно със здравословното съттояние на И. А., тъй като тя и нейния съжител Т. Б. са полагали грижи на него по линия са социалното подпомагане .Ищцата И. Д. е работела в Община Породим, а мъжът с който живее на семейъни начала е бил личен асистент на А..Към момента на подписване на договора свидетелските показания безпротиворечиво са установили, че при него има срив на поведението и желанието му за комуникация, изпаднал е в апатия. Влошавало се е и общото му състояние ,резултанно от прекаран мозъчен инсулт през м. декември 2018г ,в следствие на което са били засегнати лявата му ръка и левия крак и наследодателят на ответниците не е могъл да се обслужва сам.Психичните му годности ,въпреки някои когнитивни разтройства, са били запазени, както е заключила приетата по делото СМЕ, но 1-2 месеца преди смъртта си И. А. станал по-апатичен и незаинтересован. Затруднявал се е да отговаря на телефонни обаждания ,но казвал че е добре. Не е споделял пред съседи и приятели намерение да отчуждава имотите си. През цялото това време негов асистент е бил съжителят на ищцата ,на която тези обсотятелства са били добре известни. Затова е прекрачена границата при свободата за договаряне,неесвивалентността е съществена в полза на купувача, налице е злоупотреба с права и нарушаване на етични норми .Нееквивалентността е,че само седмица преди обещателят да почине,имотите са уговорени на изключително занижена цена,за пороцесния имот тя е 4100 лв при данъчна оценка 8911 лв ,а това е бил и единственият жилилищен имот на покойния А.. В обжалваната от ищцата част,първоинстанционното решение е потвърдено поради гореизложените съображения. Допълнително е изтъкнато ,че действително не е установено продавачът да е собственик на повече от 1/3 ид. част от жилищната сграда.Имотът е бил прехвърлен на И. А. с договор за дарение от неговата майка ,но при изрично изключване на жилищната сграда от дарствения акт.След нейната смърт, последният е наследил права й до размера на 1/3 ид. част от сградата. В касационната жалба се изтъква незаконосъобразност и необоснованост на извода ,че е имало възползване от състояните на болно лице и поради това - нарушаване на добрите нрави. Обещателят не е бил болен.Твърденията на ищците за злокачествен карценом са останали недоказани .Здравословното съсояние не е оказало въздействие върху волята му, нито върху психичната годност ,както е установила приетата СМЕ. Ирелевантно за правния спор е ,че ищцата работи в Община Породим и нейния съжител е бил личен асистент на покойния. Допуснати са съществени процесуални нарушения ,като е коменткирано пълномощното, без същото да е представено по делото като доказателство.По отношение на собствеността въззивният съд не е изложил собствени мотиви. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по формулирани въпроси,които в раздел Първи на изложението се припокриват като израз на тезата ,че не всяка нееквивалентност при договори за покупко- продажба накърнява добрите нрави - като основание за нищожност по чл.26, ал.1 предл трето ЗЗД,включително при споразумяваване за цена под, или дори кратно по- ниска от данъчната оценка.(т.1, т.2 )Формулира се въпрос налице ли е знание у купувача към момента на сключване на договора за предстояща смърт на прехвърлителя и какво отношение към този въпрос има влошеното здравословно състояние(т.3) .Построеното съобразно дадената строителна линия ,респ строително разрешение придобива ли се по приращение; приложими ли са нормите на чл. 55 и чл. 56 ЗТСУ( отм) с оглед издадени строителни книжа,при изследване собствеността на имота при иск по чл. 19 ЗЗД (т.4, т.7) По първите два въпроса се изтъква противоречие с реш. № 119/2011г на Първо г-о, реш. №156/2021г Трето г.о ,реш. №65/2017 на Четвърго г.о и др .По третия въпрос се изтъква противоречие с реш. №384/2010г на Трето г.о и реш.№ 569/2011г на Четвърто г.о.По въпроса за приращението противоречието е с реш. №105/2019г на Второ г.о и цитираната в него практика на ВКС .То е изключено за собственика на земята,когато построеното извън обема на правото на строеж не е самостоятелен обект ,в подобен смисъл са реш. № 316/2013г и реш. № 105/2019г Второ г.о на ВКС.По последния от формулираните въпроси (т.7) се изтъква очевидна неправилност на решението .От значение към 1975г е не на кого е издадено разрешението за строеж по ЗТСУ (отм) а кой е извършил действията по строителство Формулирани са въпросите ( т.5 ,т 6) допустимо ли е фактически и правни изводи да се извеждат от доказателство ,непредставено по делото и длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните ,свързани с твърденията им и от значение за решаване на делото. Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по пъприя въпрос и чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по втория, с изтъкване на задължителна съдебна практика - ППВС №1/1953г, ППВС №1/1985г ТР №1 /2001г ОСГК, както и противоречие с реш. № 120/2013г и реш. №281/2017г на Четвърто г.о Поддържа се ,че в обжалваното решение няма мотиви за крайния извод на съда и недопустимо са формирани изводи на база доказателства, които не са представени по делото. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание ,съгласно чл. 280 ал.1 ГПК .Общо основание за допускане на касационно обжалване е формулирането на правен въпрос в изложението, който да е включен в предмета на делото, решаващо произнесен от съда и обуславящ за изхода на спора .Специално основание, включително по критерия на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не може да се обоснове без да е поставен конкретен правен въпрос, обусловил изводите на съда в решаваща за изхода на делото насока. На този критерии, разяснен в ТР №1/2010г по т.д №1/2009г ОСГТК на ВКС не е отговорено при поставяне на въпросите по т.3 и по т.4 и т.7 от изложението.Въпроси дали построеното съобразно дадената строителна линия ,респ строително разрешение се придобива по приращение и приложими ли са нормите на чл. 55 и чл. 56 ЗТСУ(отм),при изследване собствеността на имота при иск по чл. 19 ЗЗД нямат обуславящо значение за изхода на делото и не са произнасяни при постановяване на въззивното решение. Неотносимо се поставя въпрос за липсата на мотиви,при положение че макар и като допълнително съображение, предвид решаващия мотив за нищожност на предварителния договор поради накърняване на добрите нрави,въззивният съд на свой ред е изложил и съображения в обема на дължимата проверка по чл.363 ГПК Въззивният съд не е приемал ,че ищцата е знаела за близка и предстояща смърт на И. А. ,а че е знаела за общото му здравословно състояние, което е влошено Поради това при формулирането на въпроса по т.3 от изложението също не е отговорено на обшото изискване в чл. 280, ал.1 ГПК. В решение №384/2010г по гр.д № 1190/2009г на 3-то г.о е изследван договор за прехвърляне на недвижим имот срещу алеаторно задължение за издръжка и гледане, който договор е различен от процесния, друга е била и целта на неговото сключване при очевидна нужда от грижи, както е разяснено в отговор на правен въпрос. Повдигнатите процесуалноправни въпроси не обосновават допускане до касационно обжалване по критерия на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивното решение е в съотвествие с установената практика на ВКС, очертаваща служебните задължения на съда при мотивиране на съдебните актове и основаване на решението върху събраните доказателства и закона. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства и доводи на страните и така е отговорил на процесуалното изискване ,докато ищцата е поддържала,че определени факти са ирелевантни и свързани с тях доводи на насрещната страна не следва да се обсъждат.Изводът че ищцата е била упълномощена да договоря със себе си (по чл. 38 ЗЗД ) и така са прехвърлени останалите имоти, предмет на сключения предварителен договор ,въззивният съд е направил въз основа на удостовереното в представения като доказателство по делото нот. акт № 142/20.11.2019г по н.д №650/2019г на нотариус С. И., а не въз основа на непредставени по делото доказателства, както се постулира във въпроса. По въпросите за нееквивалентността на престациите при двустранните договори ,към които се причислява и предварителният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу определена цена, както и за оценката на това обстоятелство при изследвана недействителност по чл. 26,ал.1 предл.трето ЗЗД, въззивното решение не е в противоречие с установената практика на ВКС. Не може да бъде възприето съображението зад формулираните в изложението въпроси,че въззивният съд е придал несъответно и изолирано значение на занижената цена по договора(в случая,двукратно по-ниска от данъчната оценка). Това твърдение не кореспондира със съдържанието на въззивното решение и изложените в него мотиви. Въззивният съд съвкупно и въз основа на събраните доказателства е преценил фактите ,сочещи злоупотреба на купувача по предвалителния договор И. И., осигуригурила си чрез този договор един противен на добрите нрави начин за облагодетелстване в своя полза .В тази връзка е преценена и нееквивалентността - комплексно и с оглед крайния резултат от сделката,съвместимостта на този резултат с общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност,което е и водещото указание в установената съдебна практика на ВКС по прилагането на чл. 26,ал.1 предл трето ЗЗД. Накърняване на добрите нрави е налице когато се нарушава правен принцип: на справедливостта ,на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения,за предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.Законодателят придава значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект /реш. № 4/2009 по т.д №395/2008г, 1-во т.о на ВКС /и не само в интерес на някоя от договарящите страни/реш. №88/2010г по т.д №911/2009г 1-во т.о на ВКС/.Страните имат свобода на договаряне,но тя е рамкирана от приложимите законови разпоредби и от добрите нрави, нарушаването на този коректив както е при злепоставянето на чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.води до нищожност на сделката/реш. №452/2010г на ВКС/ Въззивният съд е приел за накърнени добрите нрави и в смисъла на разясненията,дадени в Решение №153/24.07.2015г. по гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о, Решение №277/26.01.2015 г., по гр.д.№1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС и др, която практика на ГК на ВКС се споделя и от настоящия състав на Трето г.о на ВКС. В случая е преценено накърняването на защитими обществени отношения,свързани със социалното подпомагане на нуждаещи се от грижи лица. Моралните и правни регулации на тази дейност, нейните обществени начала, задават нравствения и правен критерии за защитен от закона имуществен интерес при договаряне между лицата, ползващи социалната услуга и ангажираните с тази дейност, или свързани с тях лица, водещ до санкциониране като нищожни на съглашения, имащи за цел противно на добрите нрави имуществено облагодетелстване за сметка на зависимия от грижи нуждаещ се. Като е съобразил гореизложеното при решаващата си дейност ,въззивният съд не е постановил очевидно неправилно решение, както бланкетно и необосновано се поддържа от защитата. Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о