Определение № 178 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1572/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК във вр.чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е частна касационна жалба на С. Д. К., действащ чрез адв. К., срещу определение № 26 от 19.01.2022 г. на АС Бургас, постановено по ч.гр.д. № 544/21г., с което е оставена без уважение частната жалба на С. Д. К. против определение № 261056/28.10.2021г. на ОС- Бургас по гр.д. № 1478/20г., в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на направените по делото разноски. Твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ответницата бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски в размер на общо 1680лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна М. П. е изразила становище за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт. С обжалваното определение АС- Бургас е приел, че на осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от иска, какъвто обаче не е настоящият случай, в който делото е прекратено поради недопустимост на иска без правния спор да е разрешен, в която хипотеза само ответникът има право на разноски, съгласно разпоредбите на ГПК. По основанията за допускане на касационно обжалване: Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. задължителни разяснения, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело; материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В конкретният случая, основният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд касае предпоставките, при наличието на които на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски. Отговорът на този въпрос, противно на изложеното от частният жалбоподател, не е решен в противоречие с цитираната от него съдебна практика, която е относима към възлагане на разноските в полза на ответника, а не в полза на ищеца, какъвто е частният жалбоподател. Твърденията, че съдът при постановяване на обжалваното определение е нарушил закона, не съставляват въпроси, а оплаквания за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон- основания по см. на чл.281, т. 3 ГПК за касиране на въззивния акт като неправилен, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдържащите се в чл.78 ГПК правила за разпределяне на отговорността за разноските са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване на определението и поради очевидна негова неправилност. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушения или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В случая от мотивите на обжалваното определение не се установява наличието на очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 26 от 19.01.2022 г. на АС- Бургас, постановено по ч.гр.д. № 544/21г., с което е оставена без уважение частната жалба на С. Д. К. против определение № 261056/28.10.2021г. на ОС- Бургас по гр.д. № 1478/20г., в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на направените по делото разноски. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,