Определение № 403 от 19.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4522/2013 г.
ВКСI гражданско отделение19.09.2013 г.докладчик Дияна Ценева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 571 от 03.06.2013 г. по ч.гр.д. № 178/2013 г. на Смолянския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. А. П., против разпореждане № 571 от 03.06.2013 г. по ч.гр.д. № 178/2013 г. на Смолянския окръжен съд. С него е върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК подадената от П. П. частна касационна жалба против определение № 441 от 10.04.2013 г. по ч.гр.д. № 178/2013 г. на Смолянския окръжен съд поради неотстраняване в срок на констатираните по нея нередовности. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК против разпореждане по чл. 286 ГПК, подлежащо на самостоятелно обжалване, съгласно чл. 286, ал.3 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 441 от 10.04.2013 г. по ч.гр.д. № 178/2013 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено определение № 213 от 15.03.2013 г. по гр.д. № 219/2013 г. по описа на Смолянския районен съд, с което е върната подадената от П. А. П. искова молба поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. П. П. е обжалвал въззивното определение с частна касационна жалба, която с разпореждане № 197 от 20.05.2013 г. на председателя на ІV г.о. на ВКС е върната на въззивната инстанция с указание за предприемане на съответните процесуални действия по привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК. Съобразно дадените указания, с разпореждане № 532 от 22.05.2013 г. въззивният съд е оставил частната касационна жалба без движение и е дал на жалбоподателя едноседмичен срок, считано от връчване на разпореждането, в който да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв., жалбата да се приподпише от адвокат и към нея да се приложи адвокатско пълномощно, да се изготви и приложи изложение на основанията за касационно обжалване. Това разпореждане е връчено на жалбоподателя лично на 27.05.2013 г. С молба от 31.05.2013 г., адресирана до съда, същият е изразил несъгласие с дадените му указания, като е посочил, че спорът е трудов и по него той не дължи внасяне на държавна такса. Не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, нито частната касационна жалба е подписана от адвокат. При тези данни обосновано въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 286, ал.1, т.2 ГПК за връщане на жалбата. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, а според чл. 278, ал.4 ГПК, правилата за обжалване на решенията намират субсидиарно приложение в производството по частните жалби. От тези разпоредби се извежда изискването към частните касационни жалби жалбоподателят да представи мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат, като се приложи към нея и адвокатско пълномощно, освен когато жалбоподателят има юридическа правоспособност. В случая въпреки дадените на жалбоподателя изрични и подробни указания и срок за привеждане на частната касационна жалба в съответствие с тези изисквания, това не е било сторено. Обстоятелството, че жалбоподателят, по негови твърдения, е безработен и не разполага с необходимите средства за ангажиране на адвокат, не го освобождава от задължението да изправи нередовностите на частната касационна жалба. В адресираното до него и връчено лично съобщение за оставяне на жалбата без движение изрично е указана възможността да поиска предоставянето на правна помощ. Като не е отстранил посочените нередовности на частната касационна жалба, жалбоподателят е проявил процесуално бездействие, което е основание за връщане на жалбата на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК. Като е достигнал до същия извод, въззивният съд е приложил точно процесуалния закон, поради което обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът