Определение № 125 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 216/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 1499 от 09.11.2011 година по гр.д. № 2147/2011 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 2447 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 21942/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, предявен от Р. И. Д. от [населено място] против С. И. М. и Н. Т. М., двамата от [населено място], Пловдивска област за разваляне до размер на 1/3 ид. част на договор от 15.03.1988 г. за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от Р. И. Д. от [населено място]. Ответниците по касационната жалба С. И. М. и Н. Т. М. я оспорван като неоснователна. Претендират съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Цената на иска, предмет на обжалваното въззивно решение е 2569,25 лева (изчислена съобразно правилото на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК при данъчна цена на прехвърления имот 7707,20 лв и претенция за разваляне на договора за 1/3 ид. част)), т.е. цената на иска е под установения в закона минимум, поради което производството по касационната жалба, постъпила на 14.12.2011 г. – след влизане в сила на изменението на чл. 280, ал.2 ГПК е недопустимо. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 700 лева, съставляващи изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 23.01.2012 г. с адвокат С. С. от Пловдивска адвокатска колегия. Предвид изложеното, производството по касационната жалба е недопустимо, поради което и на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение