Определение № 50782 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на В. П. Г. срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1864 от 10.12.2021 г. по гр.д.№ 2389/ 2021 г., с което, след като е отменено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 13358/ 2020 г., е изменен определеният с решение № 4397/ 18.10.2019 г. по гр.д.№ 10888/ 2019 г. на Варненски районен съд режим на лични контакти на детето П. П. С., ЕГН [ЕГН] с нейния баща П. Я. С. и е определен нов режим: бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща там всяка четна седмица от годината от 19 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване; на рождения ден на детето всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата от 16 часа до 20 часа; за Коледните празници – всяка четна година от 19 часа на 23 декември до 19 часа на 27 декември с преспиване; за новогодишните празници - всяка нечетна година от 19 часа на 28 декември до 19 часа на 2 януари с преспиване; за Великденските празници – всяка нечетна година от 19 часа на четвъртъка преди Велики петък до 19 часа на последния празничен ден с преспиване; в нечетни години – за Деня на просветата /24 май/ и за Деня на съединението /6 септември/ - от 19 часа на предходния ден до 19 часа на празничния ден с преспиване; в четни години - за Деня на освобождението /3 март/, за Деня на труда /1 май/ и за Деня на независимостта /22 септември/ - от 19 часа на предходния ден до 19 часа на празничния ден с преспиване; през пролетната ваканция – в четна година през първата половина, а в нечетна година – през втората половина; 10 дни през зимата и два пъти по 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение между родителите. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката поддържа, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол като очевидно неправилно поради допуснати от съда тежки нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Освен това като основание за допускане на касационния контрол формулира следните процесуалноправни въпроси, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/: „Дължи ли съдът да докладва заявените с въззивната жалба възражения, да формира мотиви по всички възражения във въззивната жалба и да обсъди всяко едно от тях поотделно и да заяви защо ги приема за основателни или не, съответно да прецени всички релевантни факти или само част от тях?“; „Следва ли съдът, при формиране на своето вътрешно убеждение – при изготвяне на мотиви си- да обсъжда всяко събрано доказателство / доказателствено средство и то в неговата цялост или е възможно да обсъди само избрани от него доказателства / доказателствени средства, съответно само част от тях и така да формира извод за съществуването или не на определен юридически факт?“; “Следва ли след като са налице инвокирани в жалбата оплаквания против решението – че определеният режим не е подходящ за детето, както и, че се ограничава правото на майката да се грижи за детето, както и при наличие на нововъзникнали факти по време на делото, въззивният съд по служебен почин да назначи нов социален доклад, за да изследва обезпечеността на интереса на детето, съответно служебно да събира доказателства?“; „Трябва ли съдът да изслуша и двамата родители в производства по предявен иск за изменение на режим за личен контакт между родител неотглеждащ детето и детето?“; и „Каква следва да бъде последицата за страната, която не установи фактите, на които основава своите искания?“. Освен това поставя материалноправния въпрос „Следва ли да се измени изцяло вече установен режим на личен контакт между баща и дете, когато съдът е приел, че е налице единствено конфликтно отношение между родителите, когато майката присъства по време на срещите между бащата и детето, а не само да отпадне нейното присъствие по време на срещите без да се променят другите договорки между страните, т.е. за да се измени режима на личен контакт трябва ли да се съобразят комплекс от обстоятелство или само един или няколко конкретни?“, който касаторът счита, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна П. С. оспорва жалбата и моли касационно обжалване на въззивното решение да не бъде допуснато. Според него жалбоподателката не е формулирала конкретни правни въпроси, а оплакванията й за незащитен интерес на детето са необосновани. Излага и доводи за правилност на обжалваното решение. Жалбата е допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено, че с влязло в сила на 01.11.2019 г., съдебно решение по гр.д.№ 10888/ 2019 г. на Варненски районен съд било утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.127 ал.1 СК, съобразно което родителските права по отношение на детето П. били предоставени за упражняване от майката, при която е било определено и неговото местоживеене, а на бащата бил определен режим на лични отношения както следва: до навършване на 10 години - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 17 часа без преспиване и на рождения ден на бащата от 10 часа до 18 часа; до навършване на 6 години режимът на личен контакт ще е само в присъствието на майката; след навършване на 10 години бащата ще може да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване, на рождения ден на детето от 10 часа до 18 часа, два пъти по 10 дни в периода от 1 юли до 15 септември с преспиване, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и последните три дни от зимната ученическа ваканция от 10 часа на първия ден до 17 часа на третия ден с преспиване, освен това бащата ще може да взема детето при себе си до навършване на 10 години и на Коледните празници на 26 декември от 10 часа до 18 часа, на Новогодишните празници на 1 януари от 10 часа до 18 часа в присъствието на майката, а след навършване на 10 години на Коледните празници – 26 декември от 10 часа до 18 часа, Новогодишните празници на 1 януари от 10 часа до 18 часа, втория ден на Великденските празници от 10 часа до 18 часа, след навършване на 10 години на детето в четна календарна година на коледните празници на 25 декември от 10 часа до 18 часа, на новогодишните празници на 31 декември от 10 часа до 10 часа на 1 януари с преспиване, първия ден на Великденските празници от 15 часа до 18 часа и на третия ден от Великденските празници от 10 часа до 18 часа, освен това бащата ще може да вижда детето и на рожденият ден на същото, 3 март, 24 май, 1 юни, имения ден на детето и първия учебен ден за времето от 10 часа до 17 часа. При постановяване на този разширен режим на контакти било съобразено установеното тогава от съда фактическо положение – постигнато от страните споразумение при нормално отношение между родителите и възраст на детето 4 години. След постановяване на този режим било налице сериозно влошаване на отношенията между двамата родители – между тях липсвала комуникация, по искания на всеки от тях били образувани дела срещу другия, при всеки личен контакт между тях възниквали спорове и скандали, майката отказвала да придружава детето при осъществяване режима на лични отношения с бащата му, а бащата не искал да го взема без нейното присъствие. Съдът посочил, че обстоятелството, че родителят, на когото след развода не e предоставено упражняването на родителските права, не може да осъществява пълноценно режима си на лични отношения с детето, представлява самостоятелно основание за изменение на постановените по-рано мерки и за определянето на нови. В случая тази предпоставка била налице. Определеният режим, при който контактът на детето с бащата следвало да се осъществява в присъствието на майката, бил крайно неподходящ при конфликтните отношенията между родителите. Той бил несъответен и на интереса на детето и правото му да общува пълноценно в спокойна и защитена среда с родителя, който не го отглежда непосредствено. Установено било от приетото по делото експертно заключение, че детето обичало и двамата си родители и всеки от тях разполагал с нужния родителски капацитет. Страховете на майката относно самостоятелното комуникиране на бащата с детето били неоправдани и базирани единствено на нейните субективни представи. Като взел предвид възрастта на детето, наличието на установена връзка между него и бащата, нивото на физическото и емоционално развитие на детето, качества на бащата да го отглежда и възпитава и влиянието, което може да оказва за развитието му като личност, съдът определил режим, решението за който се обжалва в настоящето производство. По доводите във въззивната жалба на ответницата и в отговора срещу въззивната жалба на ищеца конкретно отношение не е взето. С оглед тази мотивировка на обжалваното решение само първият от формулираните процесуалноправни въпроси обуславя обжалваното решение, но основателно касаторът поддържа, че той е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Затова по него касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд