Определение № 50105 от 20.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 490/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. П., [населено място], срещу решение № 1045/15.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 3952/2020 г. от Софийски апелативен съд, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 89/24.07.2020 г., по гр.д.№ 15/2020 г. на Окръжен съд – Монтана и е отхвърлен предявеният от касатора против ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], иск за заплащане на обезщетение в размер на 60000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сестра му Е. Б. П., настъпила на 05.02.2016 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 05.02.2016 г. при ПТП е настъпила смъртта на сестрата на ищеца – настоящ касатор, като делинквентът В. А. е управлявал лек автомобил, за която е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество. Изложени са съображения, че по делото не е доказано съществуването на „трайна и дълбока емоционална връзка“ между пострадалата и ищеца по иска, според разясненията в Тълкувателно решение № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Според решаващия състав отношенията между брата и сестрата са били позитивни, емоционални и интензивни, но не по-различни от тези между родственици, каквито са обичайно сложилите се в обществото. Увреденият тежко е преживял смъртта на сестра си, но болките и страданията се обезщетяват по изключение, като в случая пострадалата е поддържала позитивни емоционални отношения с широк кръг родственици, без да са установени житейски обстоятелства между брата и сестрата, довели до трайна промяна в зряла възраст, когато те са били еманципирани и са създали собствени семейства и домакинства. Касаторът не е формулирал конкретен въпрос за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но с въведеното основание и доводът за очевидна неправилност на обжалвания акт се позовава на несъобразяване на решаващия състав с фактите по спора за съществувалите отношения между него и пострадалата и причинените му вреди, които подлежат на обезщетяване при спазване на критерия по чл.52 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, на която се е позовал въззивният съд, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление № 5/1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най - близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи на най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбоко емоционална по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл.290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото. В решението, въз основа на събраните по делото гласни доказателства, е мотивиран извод, че съществувалите между ищеца и сестра му отношения и претърпените вреди не надхвърлят обичайните за родствената връзка. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд