Определение № 50393 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2901/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител инспектор И. против въззивно решение № 68 от 16.05.2022г. по в.гр.д. № 137 по описа за 2021г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решение № 260014 от 11.02.2021г. по гр.д. № 155/2019г. на ОС Търговище като изцяло са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.153 и сл.от Закона за противодействие на корупцията и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗПКОПДНПИ/ досежно имущество на стойност 1 029 126.67лв. от С. Г. Д. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен, давайки отрицателен отговор на приетият за основен спорен по делото въпрос: дали следва да се включи в подлещажото на отнемане имущество внесените и постъпили суми по банковите сметки на проверяваното лице, за които не се установява законно основание, но които не са налични към датата на завеждане на иска. Отговорът си съдът е аргументирал с нормите на чл.141 и сл. ЗПКОПДНПИ и дефиницията, дадена в §1, т.4 от ДР от закона на понятието „имущество“. Посочено е, че парите имат характеристика на вещи само когато са налични /в брой или по банкови сметки/ и само в този случай те подлежат на отнемане. Когато са употребени за закупуване на друго имущество, те пренасят стойността си и се трансформират в това имущество, което вече подлежи на отнемане. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва тези изводи и във връзка с основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поставя следните въпроси: 1. Какво съдържание е вложил законодателя в понятието „липсва“, по смисъла на чл.151 ЗПКОПДНПИ и следва ли липсата да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без значение? и 2. Какво съдържание е вложил законодателя в понятието „значително несъответствие“, по смисъла на §1, т.3 от ДР от закона и следва ли да се приеме, че значително несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона?“ И двата въпроса счита, че могат да се поставят и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. 3. Длъжен ли е съдът, при разрешаването на спора, да се произнесе по всички релевантни доказателства, като съобрази възраженията и твърденията на страните? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от С. Г. Д., чрез процесуалния представител адвокат Н., с който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира направените разноски. Пред вид гореизложените мотиви на въззивния съд и наличието на установена противоречива практика на състави на ВКС, с оглед приетото в ТР № 8/7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г.на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че не може да се произнесе по поставените от касатора въпроси преди постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС, образувано по въпросите: „1.Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? И 2.Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“ Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд